Решение № 922 от 12.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Плевен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А.а при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело № 20254430105854 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№5854/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба от С. А. Р., чрез адв. П. С. от ***, против *** гр. Плевен, с която са предявени искове по: чл. 344, ал.1, т.1 от КТ- за отмяна на Заповед за прекратяване на трудовия договор №РД-05-272/04.08.2025г. като незаконосъобразна; иск по чл. 224, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 4145,61лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода 01.01.2024-04.08.2025, за 57 работни дни, иск по чл. 220, ал.1 от КТ- за заплащане на сумата от 4800лв- обезщетение за неспазено предизвестие- като евентуален, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба. Твърди се, че на 30.09.2022г. страните са сключили трудов договор, със срок за изпитване- 6 месеца, въз основа на който ищецът е заемал длъжността ***, при 4 – часов работен ден и БТВ от 1600 лева/месечно.; сочи, че е уговорено 90- дневно предизвестие при прекратяване. Сочи, че след изтичане на изпитателния срок, на 03.04.2023г, страните са сключили допълнително споразумение по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ- със срок на договорадо 03.04.2025г. Твърди се, че на 04.08.2025г. трудовият договор на ищеца е прекратен едностранно, без предизвестие, по реда на чл. 326, ал.1, т. 3 от КТ.

Твърди се, че считано от 01.04.2023г, трудовият договор е станал безсрочен, по арт. Чл. 68, ал.5 от КТ и не е налице посоченото в процесната заповед 1 основание за прекратяване- изтичане на уговорения срок, с оглед безсрочността на договора. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, ***, чрез адв. С. А. от ***, депозира отговор на ИМ, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че между страните е налице срочно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №РД-06108/30.09.2022г, за срок от 6 месеца, при непълно работно време /4 часа/, като е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Сочи се, че въз основа на допълнително споразумение от 03.04.2023г., срокът на договора е продължен до 03.04.2025г. Сочи се, че няма пречка срочен ТД да бъде сключен при изпитателен срок. Сочи също, че допълнително споразумение от 03.04.2023г. няма характер на нов трудов договор, а е продължаване на срока на първоначалния, по реда на чл. 68, ал.3 от КТ, поради необходимост от участие на ищеца в театрални постановки. Сочи се, че срокът на ТД е до 03.04.2025г. Твърди се, че след изтичане срока на договора ищецът не е изпълнявал трудови функции и не е участвал в театрални постановки, което обстоятелство е отразено в доклад от Инспекторат към Министерство на културата. Сочи се, че ТД на ищеца е прекратен с процесната Заповед №РД05-272/04.08.2025г., на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ- поради изтичане на уговорения срок, основанието за което обективно е настъпило. Оспорва се твърдението на ищеца, че е налице трансформация на срочния в безсрочен ТД, като се твърди, че не са налице предпоставките за това по смисъла на чл. 69, ал. 1 от КТ. По отношение на претенцията по чл. 220, ал.1 от КТ- сочи, че обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на ТД по чл. 325, ал.1, т.3 от КТ не се дължи. Излага, че не се дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради неполагане на труд от ищеца след 03.04.2025г. Сочи се , че от страна на ищеца е налице нарушение на принципа по чл. 8 от ГПК.

В срока за отговор, от страна на ответника се предявява насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4966,28лв. съставляваща неоснователно получено трудово възнаграждение, за периода 03.04.2025-31.07.2025г. Твърди се, че след изтичане на срока на трудовия договор - 03.04.2025г.- отв. С. Р. не е полагал труд, като на същият е изплатено погрешка и без правно основание трудово възнаграждение в размер на 4966,28лв., за периода 03.04.2025г. - 31.07.2025г.; сочи, че сумата подлежи на 2 връщане, като получена без основание. Допълнително, в първото по делото о.с.з., ищецът по НИ сочи, че ТД е прекратен с изтичане на неговият срок03,04,2025г., като претендираната сума за периода 03.04.2025-31.07.2025г. е преведена поради счетоводна грешка, без да е наличие валидно трудово правоотношение и без да е полаган труд от служителя.

В срока за отговор по насрещния иск, ответникът по него - С. А. Р., чрез адв. П. С., изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че е налице трансформиране на срочния ТД между страните, в безсрочен трудов договор. Твърди се, че в процесния период ответникът е изпълнявал трудовите си задължения.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на Трудов договор №РД- 06-108/30,09,2022г, сключен на основание чл. 70, ал.1, вр. чл. 69, ал.1, т.1 от КТ, по силата на които ищецът е заемал длъжността „актьор драматичен театър“, с място на работа- *** и основно ТВ от 1600 лв. Установява се, че е уговорено непълно работно време от 4 часа дневно. Съобразно чл. 4 от Договора, същият се сключва за срок от 6 месеца, считано от датата на постъпване на работа на служителя, както и изпитателен срок – за същия период. Установява се, че страните по ТД са уговорили 90 дневно предизвестие за прекратяването му; уговорено е, че служителят има право на 36 работни дни платен отпуск. Установява се също, съобразно уговореното и направеното отбелязване, че ищецът Ст. Р. е постъпил на работа на 03,10,2022г. По делото се установява също факта на сключване на допълнително споразумение към ТД № РД- 06-65/03,04,2023г., по силата на който се изменя чл. 4 от ТД, относно срока на договора, като същият се променя от срочен по чл. 710, ал.1 от КТ на срочен по чл. 68, ал.1, т.1 от КТ- за срок до 03,04,2025г.

По делото се установява факта на издаване на процесната Заповед за прекратяване на трудовия договор №РД-05-272/04.08.2025г., въз основа на която ТД на ищеца е прекратен, на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 04,08,2025г. В мотивите на Заповедта е посочено, че срокът на трудовият договор с ищеца Ст. Р. е изтекъл на 03,04,2025г. , както и че в доклад с рег.

№94-00-836/30,06,2025г, изготвен от ръководител на инспектората по чл. 46 от 3

ЗА към Министерство на културата е посочено, че С. Р. се води на работа в *** само по документи. В заповедта е посочено също, че служителят следва да възстанови сумата от 4966,23 лева – неправомерно получена сума като трудово възнаграждение, за периода 03,04,2025-31,07,2025г. По делото е представен и посоченият в процесната заповед Доклад- л. 39 и сл.

По делото, като свидетел е разпитана А.Л., която сочи, че трудовият договор с ищеца е бил сключен за непълно работно време- 4 часа. Посочва, че не познава ищеца и не го е виждала да идва на работа в театъра след 03,04,2025г. св. Л. сочи, че фишовете за работна заплата излизат автоматично от системата, както и приетите по делото фишове за раб. заплата за м. май и юни 2025г са подписани от нея. Посочва също, че отразила прекратяване на трудовия договор с ищеца на 04,08,2025г, когато е била издадена заповедта за прекратяване. Посочва също, че ищецът не е бил в командировка в този период, тъй като командировъчните се издават от нея, като „касиер- домакин“.

Свидетелката сочи също, че представените по делото протоколи за отчитане на реализиран приход /на сви. Е предявен протокол на л. 94/ не се обработват от нея, но ги е виждала. Свидетелката сочи също, че няма достъп до месечните и/или седмичните програми на театъра; сочи, че обработва сумите, които постъпват от продажба на билети, но само в брой. Сочи също, че не е запозната с постановките, в които участва ищецът.

По делото, като писмени доказателства са приети представените с отговора на насрещната ИМ двустранно подписани приемо- предавателни протоколи - л.88- л.124, за отчитане на реализираният приход и брой продадени билети на спектакли.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е констатирало, че ищецът е бил назначен по трудов договор №РД- 06-108/30,09,2022г., с място на работа ***, при непълно работно време - 4 часа, с право на платен годишен отпуск от 36 дни. ВЛ е констатирало, че със заповед №РД-05-271/04,08,2025г. на осн. чл.325 ал.1 т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 04,08,2025г., както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца, за м.06,2025г., е в размер на 1600лв. ВЛ е констатирало, че в приложените по делото фишове от заплати- за м.07,2025г и за м.08,2025г, е видно, ползването на 18 дни платен отпуск за м. юли и ползването на 1 ден платен отпуск за м. август. ВЛ е установило, че 4 полагаемите дни за 2022г. са 9, които са използвани през 2023г. ВЛ е установило, че полагаеми дни за 2023г. са 36 дни, от тях през 2023г. са използвани 29 дни, а през 2024г. са използвани 7 дни. ВЛ е установило също, че полагаемите дни за 2024г. са 36 дни, които са използвани през същата календарна година. ВЛ е констатирало също, че полагаеми дни 2025г. (до датата на прекратяване на ТД- 04,08,2025) са 21 дни, като са начислени през 2025г. 19 дни ползван отпуск, за които няма данни нито за подадени заявления от ищцата, нито за издадени заповеди от директора. ВЛ е изчислило, че стойността на 21 дни платен отпуск за 2025 г. до 04,08,2025, представляваща обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е в размер на 1460,88 лв. ВЛ е установило също, че на 22.04.2025г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 1241,57 лв., на основание Заплата за м.04,2025 г. Видно от платежна ведомост за м.04,2025г. сумата касае единствено възнаграждение за 20 работни дни. На 22.05.2025г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 1241,57 лв. на основание Заплата за м.05,2025 г. Видно от платежна ведомост за м.05,2025 г. сумата касае единствено възнаграждение за 19 работни дни. На 20.06.2025г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 1241,57 лв. на основание Заплата за м.06,2025 г. Видно от платежна ведомост за м.06,2025 г. сумата касае единствено възнаграждение за 21 работни дни. На 21.07.2025г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 1241,57 лв. на основание Заплата за м.07,2025 г. Видно от платежна ведомост за м.07,2025 г. сумата касае възнаграждение за 2 работни дни и платен отпуск за 18 дни. На 15.08.2025г. по банковата сметка на ищеца е постъпила сума в размер на 59,12 лв. на основание Заплата за м.08,2025 г.

Видно от платежна ведомост за м.08,2025 г. сумата касае платен отпуск за 1 ден.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

Съобразно нормата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, с изтичане на уговорения срок. Съобрамно нормата на чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено 5 друго; съобразно ал. 3 на същата норма, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а по силата на ал.4, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. Нормата на чл. 68, ал.5 от КТ постановява, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.