Решение № 146 от 31.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Казанлък, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200289 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-001564, издадено от ВПД началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.

Жалбоподателят, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. В с.з. не се явява, но процесуалния му представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмено становище.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд приема за установено следното:

ВПД началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък приел, че Г. Д. Я. на 23.09.2022 год., около 11,20 ч. в гр.Н. на улица „Капитан Райчо Николов“ до сградата на рибно стопанство в посока юг-север е управлявал собственото си МПС- лек автомобил „БМВ...“ с рег.№.... който не е бил регистриран по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация от дата 22.09.2022 год., по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

На Г. Я. бил съставен АУАН серия АД, бл.№..../ 23.09.2022 год. по описа на РУ-Казанлък за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДВП Преписката била изпратена на РП-Стара Загора и впоследствие последната отказала да образува досъдебно производство и изпратила 1 материалите на АНО за реализиране на административно-наказателната отговорност по ЗДВП по отношение на Я.. Деянието е установено в хода на водената преписка №....2022 год. по описа на РУ-Казанлък, по преписка с вх. №.../2022г. по описа Районна прокуратураСтара Загора, по която е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от дата 18.11.2022 год.

Административно- наказващият орган счел, че въззивника е нарушил чл.140, ал.1, предл.1, чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП, му наложил административно наказание- глоба в размер на 200 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Тъй като не съществуват законови пречки за обжалване на наказателното постановление съдът приема, че жалбата е допустима.

Процесуалният представител на Г. Я. в с.з. се позова на ТР №2/05.04.2023г. на ВАСОСС от НК на ВАС и първа и втора колегии на ВАС, в което е постановено: „Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач,който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственика на моторното превозно средство“.

В конкретния случай се позовава на обстоятелството, че в обстоятелствената част административно-наказващия орган е описал, че няма доказателства да е уведомяван собственика на МПС, че регистрацията му е прекратена. Поради това моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира и за направените разноски по делото.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани.

Съобразно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на пътното превозно средство. Прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574,ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Разпоредбата на чл.18б,т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал.2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.

По делото безспорно е установено, че Г. Д. Я. е управлявал лек автомобил, който е бил с прекратена регистрация по път, отворен за обществено ползване, поради което съдът приема 2 изложената фактическа обстановка за категорично установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН и от гласните такивапоказанията на разпитания по делото свидетел А. П. Ц.. Съдът се довери изцяло на заявеното от последния при разпита му пред настоящия съдебен състав. Свидетелят поддържаше фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършеното нарушение.

От субективна страна нарушението, вменено на жалбоподателя, може да бъде извършено само умишлено. Непредпазливите нарушения са само резултатни и нарушението п о чл.140,ал.1 от ЗДвП е такова на просто /формално/ извършване, поради което може да бъде извършено само с форма на вината „пряк умисъл“. Предвид на това съдът намира, че от субективна страна е необходимо нарушението да бъде установено по несъмнен и безспорен начин, като трябва да са налице доказателства, от които да се установява, че жалбоподателя е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация/ТР №2/05.04.2023г. на ВАС-ОСС от НК на ВАС и първа и втора колегии на ВАС/. Това е така, защото прекратяването на регистрация на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл.574,ал.11 от КЗ, за което се уведомява собственика на пътното превозно средство.

По делото няма представени доказателства, че собственика на автомобила е бил уведомен за прекратяване на регистрацията съгласно изискванията на чл.143,ал.10 от ЗДвП и чл.18,ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила според съда не са дали възможност на жалбоподателя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние. Той не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, от което следва извода, че не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Поради това съдът приема, че липсва вина като субективен елемент на нарушението. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП според съда прави деянието, извършено от въззивника Я., несъставомерно. Това обстоятелство е отразено и в постановлението на прокурора, с което е прекратено досъдебното производство.

Предвид горното, съдът намира, че е допуснато нарушение на материалния закон, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на правния спор, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК и при този изход на делото и тъй като жалбоподателя е 3 направил изрично искане да му бъдат присъдени същите, следва да му се присъдят такива в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ.

Не се споделя възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като последното е значително под минимално определения размер, съобразено с чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.18,ал.2, във връзка с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/ 09.07.2014г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0284-001564, издадено от ВПД началник група в ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък,с което на Г. Д. Я. от гр.Н., кв.„В., с ЕГН **********, са наложени административно наказание- глоба в размер на 200(двеста) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Стара Загора да заплати на Г. Д. Я. от гр.Н., кв.„В., с ЕГН **********, направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200(двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________

4