Решение № 863 от 05.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Варна, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502847 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по:

I. Въззивна жалба вх. № 291117/16.06.2021 г., уточнена с молба вх. № 26975/30.12.2021 г., подадена от В.Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 307, вх. 13, ет. 3, ап. 11, чрез адв. Н.А. – ВАК, срещу Решение № 261765 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8331/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав, в частта, с която е отхвърлен за горницата над 40 000 лева до предявения размер от 70 000 лева искът на В.Д. М. с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на „Е.и съдружие“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, като правоприемник на „Е.и съдружие“ СД, ЕИК *********, Г. Б. ЕФР., ЕГН **********, и Д.

СТ. ЕФР., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О., община А., ПИ с идентификатор № ***, да заплатят на В.Д. М. сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от причинена средна телесна повреда, изразяваща се в сгъвно счупване на 12-и гръден прешлен с разместване на фрагменти и засягане на гръбначния мозък на същия отдел, долна парапареза - затруднение в предвижването в пространството, нарушена походка, нарушения в отделянето на урина и фекалии, нарушения в сексуалната функция, нарушения във функциите на половите органи на ищеца, без причиняване на детеродна неспособност, както и посттравматично стресово разстройство, в резултат на трудова злополука, възникнала на 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането - 16.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че съдът неправилно е приел, че 1 единствените неблагоприятни последици относно трудовата способност на жалбоподателя касаят работа при височинни условия. Заявява, че действително последният не е лишен от възможност да полага труд, но възможностите му са значително ограничени поради наличието на затруднение в движението на долните крайници, както и че при движение същият пада. Сочи, че всички увреждания, получени вследствие на претърпяната трудова злополука, са с доказано траен характер и водят до съществено намаляване на качеството на живот, както в социален, така и в личен план. Подробно аргументира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е определил несправедлив размер на присъденото обезщетение, и настоява за присъждане на пълния претендиран такъв от 70 000 лева. Прави искане за присъждане на разноски.

В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори от „Е.и съдружие“ ООД – правоприемник на „Е.и съдружие“ СД, Г. Б. ЕФР. и Д. СТ. ЕФР..

II. Въззивна жалба вх. № 291614/21.06.2021 г., подадена от адв. Г.Т. в качеството й на пълномощник на „Е.и съдружие“ СД, ЕИК ********* – прекратено, „Е.и съдружие“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, Г. Б. ЕФР., ЕГН **********, и Д. СТ. ЕФР., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О., община А., срещу Решение № 261765 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 8331/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав, в частите, с които „Е.и съдружие“ ООД като правоприемник на „Е.и съдружие“ СД, Г. Б. ЕФР. и Д. СТ. ЕФР. са осъдени да заплатят солидарно на В.Д. М., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ:

- сумата от 30 000 лева (разликата над 10 000 лева до размера на присъдената сума от 40 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от причинена средна телесна повреда, изразяваща се в сгъвно счупване на 12-и гръден прешлен с разместване на фрагменти и засягане на гръбначния мозък на същия отдел, долна парапареза - затруднение в предвижването в пространството, нарушена походка, нарушения в отделянето на урина и фекалии, нарушения в сексуалната функция, нарушения във функциите на половите органи на ищеца, без причиняване на детеродна неспособност, както и посттравматично стресово разстройство, в резултат на трудова злополука, възникнала на 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането - 16.10.2017 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 6494,47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински консумативи, услуги и лекарства, в резултат на трудова злополука, възникнала на 16.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху тази главница, считано от датата на извършване на всеки от разходите до окончателното изплащане на обезщетението.

Жалбоподателите считат първоинстанционното решение за незаконосъобразно, неправилно и небосоновано в обжалваните части. Застъпват становище, че липсват доказателства някой да е възлагал работа на пострадалия, същият да е извършвал работа в интерес на дружеството, да е пребивавал на процесния ремонтиран обект през целия работен ден, както и наистина да е паднал от покрива на обекта. Изтъкват, че към момента на инцидента пострадалият е бил работник в друго дружество – „Хранкотош“ ЕООД.

Заявават, че в развилите се производства относно злополуката пострадалият е давал различни обяснения, както и че същият е издирвал П.Г., К.Х. и Г.Е. и ги е уговарял да свидетелстват в негова полза, като ги е безпокоял дълго време, докато е бил предупреден да не го прави.

Считат още, че съдът неправилно не е приел своевременно направеното възражение за съпричиняване. Оспорват присъдения размер като прекомерно завишен и заявяват, че обезщетение на имуществените вреди в размер на 10 000 лева се явява адекватно и справедливо. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците 2 следва да отговарят солидарно.

Настояват за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от В.Д. М..

В съдебно заседание В. Д. М., редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв. Н.А.. Поддържа подадената от страната въззивна жалба, оспорва въззивната жална на насрещните страни.

В съдебно заседание „Е.и съдружие“ ООД, Г. Б. ЕФР. и Д.С. Е.и, редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв. Г.Т.. Оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба, поддържа въззивната жалба, подадена от доверителите й.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявени от В.Д. М., ЕГН **********, с адрес; гр. Варна, ***, вх. 13, ет. 3, ап. 11, срещу „Е.и съдружие“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, *** - като правоприемник на „Е.и съдружие“ СД, ЕИК *********, Г. Б.

ЕФР., ЕГН **********, и Д. СТ. ЕФР., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. О., община А., ПИ с идентификатор № ***, искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, вследствие преживяна трудова злополука в качеството му на общ работник по трудов договор с ответника, както и 6972,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети, изразяващи се в заплащане на медицински консумативи, услуги и лекарства, както и загуба на средства поради временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на трудовата злополука - 16.10.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба вх. № 47985/20.07.2020 г., уточнена с молба вх. № 54474/11.08.2020 г., ищецът излага, че на 16.10.2017 г., като общ работник в „Е.и съдружие“ СД, при падане от 4-метрова височина, претърпял злополука, която била приета за трудова с влязло в законна сила разпореждане № 5104-03-18 от 03.02.2020 г. на НОИ - ТП Варна. Твърди, че вследствие на злополуката получил тежки увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб, изразяващи се в счупване - фрактура ТН-12, посочена в издадената епикриза от МБАЛ „Св.Анна –Варна“ АД. Това наложило да му бъде извършена тежка хирургическа интервенция по спешност - операция, която едва преживял, тъй като при извършването й имало сериозна опасност да му бъде прекъснат гръбначният стълб и да остане инвалид за цял живот. Изтъква, че благодарение на високопрофесионалната намеса на лекарите и последващото продължително лечение, тази опасност била избегната, но независимо от това и до днес изпитвал затруднения в походката си, влачейки десния си крак - хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата, не можел да стои на пети и пръсти, изпитвал постоянни болки в кръста, както и постоянно чувство за напрегнатост, безсъние, проблеми с отделителната и други жизненоважни системи в организма. Всичко това обусловило много сериозни физически и психически болки и страдания, които продължавали и до днес. Твърди, че състоянието в което изпаднал, било изключително тежко физически и психически, тъй като бил неподвижен на легло, ползвал памперси, имал тежки нарушения в съня, както и неописуеми физически болки. Заявява, че това се отразило тежко и на семейството му, в частност на съпругата му, която била и продължавала да е непрекъснато до него. Излага, че едновременно с преживелите болки и страдания, се наложило да заплаща за консумативите, операцията и последващото лечение, продължаващо и до днес, като само медицинското изделие, необходимо за извършването на операцията, струвало 5799 лева. Твърди, че преживяното оставило травма за цял живот предвид факта, че увреждането му е с тежки последствия и засягащо жизненоважни органи.

3

Заявява, че насочва иска си за заплащане на имуществени и неимуществени вреди вследствие трудова злополука срещу работодателя „Е.и съдружие“ СД, но тъй като това дружество е прекратено и преобразувано в регистрирано ново дружество с ограничена отговорност със същите съдружници, насочва иска си и срещу правоприемника „Е.и съдружие“ ООД с представители същите лица Г. Б. ЕФР. и Д. СТ. ЕФР., както и лично срещу последните, тъй като съгласно чл. 88 от ТЗ, СД отговаря не само със своето имущество, но и с това на своите членове, като независимо от факта на преобразуването му в друго дружество, съдружниците отговарят до 5 г. след прекратяването на СД.

Настоява исковете да бъдат уважени; претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците „Е.и съдружие“ ООД - като правоприемник на „Е.и съдружие“ СД, Г. Б. ЕФР. и Д. СТ. ЕФР. са депозирали писмен отговор, в който оспорват исковете по отношение на Г. Б. ЕФР. и Д. СТ. ЕФР. като физически лица като недопустими, тъй като работодател на ищеца е било „Е.и съдружие“ СД с правоприемник „Е.и съдружие“ ООД. Изразяват становище, че при правоприемство между двете дружестав всички права и задължения преминават върху правоприемника. Настояват производството срещу Г. Б. ЕФР. и Д. СТ. ЕФР. да бъде прекратено. Не се оспорва наличието на решение на НОИ, ТП - Варна, за определяне на злополуката като трудова, както и че е налице влязло в сила решение на Административен съд - Варна, с което е потвърдено постановлението за обявяване на трудов договор между ищеца и ответното дружество. Оспорва се обаче представител на дружеството да е възлагал на ищеца каквато и да е работа, както и изнесените от ищеца факти, касаещи механизма на възникване на злополуката. Поддържа се допусната от последния груба небрежност и съпричиняване на злополуката – 90%. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение, както и твърдяната неработоспособност от страна на ищеца.

Считат, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди следва да бъде намалена до 30 000 лева, като отговорността на „Е.и съдружие“ ООД за претърпяната злополука следва да бъде определена на 10%.