Решение № 4261 от 30.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. Варна, 30.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110100417 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на ХСИ ИНВЕСТ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.****, общ. Варна, обл. Варна срещу ТРЕЙДФАРМА ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.**** общ. Варна, обл. Варна с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за установяване вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГРД № 14969/2022 г. на РС Варна за заплащане на сумата в размер на 14719,23 /четиринадесет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 23 ст./ лева, представляваща главница за доставени стоки по фактури с номера 238423 и 238424 от 21.07.2022 год., 239048 и 239047 от 25.07.2022 год., 239753 и 239752 от 31.07.2022 год., 240252 и 240251 от 08.08.2022 год., 240664 от 11.08.2022 год., 240900 от 16.08.2022 год., 241349 от 22.08.2022 год., 241764 от 25.08.2022 год., 242115 от 31.08.2022 год., 243574 от 23.09.2022 год., 243404 от 20.09.2022 год., 242801 от 12.09.2022 год. и 242571 от 07.09.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.11.2022 год. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът моли за заплащане на разноските за заповедното производство в размер на 294.39 лева платена държавна такса и 50.00 лева юриск.възнаграждение, както и за заплащане на разноските за исковото производство.

На осн.чл.127, ал.4 ГПК е посочил в заявлението по чл.410 ГПК банкова сметка по която може да бъде платено задължението.

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че вземането произтича 1 от следните обстоятелства: Дължими суми за доставени стоки по фактури - №238423 и 238424 от 21.07.2022 год.; 239048 и 239047 от 25.07.2022 год.; №239753 и 239752 от 31.07.2022 год.; №240252 и 240251 от 08.08.2022 год.; №240664 от 11.08.2022 год.;

№240900/ 16.08.2022 год.; №241349 от 22.08.2022 год.; №241764 от 25.08.2022 год.;

№242115 от 31.08.2022 год.; №243574 от 23.09.2022 год.; № 243404 от 20.09.2022 год.;

№ 242801 от 12.09.2022 год. и №242571 от 07.09.2022 год.

След издаване на заповедта по чл.410 ГПК в полза на ищеца, ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е дал на ищеца указания да предяви иск в едномесечен срок. От изложеното, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес да подаде настоящата искова молба.

Подадена е молба от ищеца с която заявява, че след подаване на исковата молба ответникът е платил изцяло главницата в размер на 14719.23 лева и моли за прекратяване на производството в тази част. Поддържа иска за обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на която е подадено заявлението 11.11.2022 год. до окончателното изплащане на задължението.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата и моли за уважаването й.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не изпраща представител в с.з., не изразява становище по молбата, не сочи и не представя доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

От изложеното по-горе, съдът формира извод, че за ищеца е налице правен интерес от предявената искова претенция, поради което съдът дължи произнасяне по същество.

Предвид характера на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми по цитираните фактури и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължение на ответника.

Съдът на осн.чл.146 ГПК е обявил, че няма факти и обстоятелства, които се оспорват от ответника във връзка с предявената искова претенция. Обявил е, че ищецът е представил доказателства за установяване на вземането му по основание и по размер.

След получаване на исковата молба, ответникът е платил изцяло задължението 2 за главница за което са представени доказателства. Не е платена лихвата за забава от датата на подаване на заявлението и ищцовото дружество поддържа акцесорния иск за признаване на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница 14719.23 лева, считано от подаване на заявлението – 11.11.2022 год.

О т представените доказателства се установява, че между страните са налице трайни търговски отношения във връзка с неформален договор за продажба и доставка на стоки, установено е също така, че стоките са доставени на ответника и за издадени фактури №238423 и 238424 от 21.07.2022 год.; 239048 и 239047 от 25.07.2022 год.;

№239753 и 239752 от 31.07.2022 год.; №240252 и 240251 от 08.08.2022 год.; №240664 от 11.08.2022 год.; №240900/ 16.08.2022 год.; №241349 от 22.08.2022 год.; №241764 от 25.08.2022 год.; №242115 от 31.08.2022 год.; №243574 от 23.09.2022 год.; № 243404 от 20.09.2022 год.; № 242801 от 12.09.2022 год. и №242571 от 07.09.2022 год. По същите фактури е извършено плащане на 16.01.2023 г. по сметка на ХСИ Инвест АД в Банка ДСК ЕАД в размер на 14719.23 лева, която сума съответства по размер на претендираната главница. Ищецът ХСИ Инвест АД признава плащането и е оттеглил предявения иск за главница с цена 14719.23 лева.

С влязло в сила определение от открито заседание, проведено на 03.10.2023 г. съдът е прекратил производството по иска за главница в размер на 14719.23 лева, на осн.чл.232 ГПК.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца по основание и по размер, доколкото е извършил плащане след получаване на исковата молба. Горното води до извод, че вземането е съществувало към датата на подаване на заявлението, а именно 11.11.2022 г.

Размерът на исковата претенция съответства по размер на задължението и на погасените суми от ответника след подаване на исковата молба. С плащането на всички суми, които са предмет на исковата претенция, ответникът е признал задължението си към ищеца както по основание, така и по размер.

Разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК сочи, че при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Факта, че е налице плащане на цялото задължение е именно такъв факт и съдът следва да го зачете. Тъй като производството в частта за главницата е прекратено поради оттегляне на иск, съдът не се произнася по същество.

Акцесорния иск се поддържа и съдът следва да се произнесе.

Съдът като взе предвид, че ответникът е извършил плащане на главницата на 16.01.2023 г., намира, че акцесорния иск на кредитора е основателен и следва да се уважи, като законна лихва за забава се държи за периода от подаване на заявлението 11.11.2022 г. до датата на която е платено задължението за главница, а именно 3

16.01.2023 г. Изчислена с помощта на calculator.bg лихвата е в размер на 283.23 лева.

По въпроса за разноските:

Заявлението е връчено на ответника на 17.11.2022 г., на 19.12.2022 г. същият е подал възражение по чл.414 ГПК с което е оспорил вземането на кредитора по заповедта. Това е наложило даване на указания от заповедния съд към ищеца да предяви иск по чл.422 ГПК, което е довело до допълнителни разходи за него.

Плащането е извършено на 16.01.2023 г. Доколкото плащането е извършено след връчване на заповедта и след подаване на исковата молба, както и че ответното дружество е оспорило вземането на ищеца, съдът намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и дължи разноски на ищеца. До момента не са представени доказателства за погасяване на присъдените в заповедното производство разноски и на осн. т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, същите следва да бъдат присъдени с решението.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски по представения списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.119 по делото и съгласно доказателствата по делото за разходи. С оглед на това съдът намира, че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените разноски, посочени в списъка по чл.80 от ГПК в общ размер от 688.78 лева от които 294.39 лева платена държавна такса за заповедното производство и 294.39 лева за исковото производство.

Ищецът е направил искане, съдът да му определи юриск.възнаграждение в минимален размер, а именно 50.00 лева за заповедното и 50.00 лева за исковото производство. На осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от ЗПрП съдът определя възнаграждение именно в този размер, доколкото същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените процесуални действия от страна на проц.представител на ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът,

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ТРЕЙДФАРМА

ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.**** общ. Варна, обл. Варна, че ищецът ХСИ ИНВЕСТ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.****, общ. Варна, обл. Варна има вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7166, издадена на 14.11.2022 г. по ЧГРД № 14969 по опис за 2022 г. на РС Варна в размер на 283.23 лева, която сума представлява законна лихва от датата на подаване на заявлението - 11.11.2022 год. до 4 датата на плащане – 16.01.2023 г., дължима върху главница 14719,23 лева за задължение за доставени стоки по фактури с номера 238423 и 238424 от 21.07.2022 год., 239048 и 239047 от 25.07.2022 год., 239753 и 239752 от 31.07.2022 год., 240252 и 240251 от 08.08.2022 год., 240664 от 11.08.2022 год., 240900 от 16.08.2022 год., 241349 от 22.08.2022 год., 241764 от 25.08.2022 год., 242115 от 31.08.2022 год., 243574 от 23.09.2022 год., 243404 от 20.09.2022 год., 242801 от 12.09.2022 год. и 242571 от 07.09.2022 год., на осн. 422 ГПК, вр.чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ТРЕЙДФАРМА ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.**** общ. Варна, обл. Варна да плати на ХСИ ИНВЕСТ АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.****, общ. Варна, обл.

Варна разноски в размер на 688.78 лева общо за заповедното и за исковото производство, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС, с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5