Определение № 17 от 04.03.2025, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Девня, 04.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200059 по описа за 2025 година Производство по делото е образувано въз основа на постъпила в съда жалба по реда на чл. 59 от ЗАНН, предявена от „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ООД, ЕИК 203446248, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Луи Леже“№10, ет.4, ап. 8, представлявано от И. М. К. против Наказателно постановление № 03011337 от 05.06.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 76 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудова мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Видно от данните по делото е, че нарушението, за което въззивникът е санкциониран с обжалваното наказателно постановление е извършено на 21.01.2019 г.

Въззивната жалба е депозирана в Дирекция „ИТ“ – гр. Варна на 27.06.2019 г. и е изпратена за разглеждане в РС – Варна /впоследствие препратена по компетентност на РС – Девня/ едва на 10.02.2025 г., т. е. повече от четири години по – късно.

Причините за това късно изпращане в съда не са известни на настоящия съдебен състав, но резултата е изтичането на предвидения 1 в закона максимален давностен срок за провеждане на административно – наказателно производство срещу който и да било нарушител.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Обстоятелство изключващо отговорността е давността. Давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване. Наличието на специалната норма на чл. 34 от ЗАНН, уреждаща случаите, в които административно-наказателно производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Ако се приеме обратното, би означавало, че извършителят на административно нарушение се поставя в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление. В мотивите на съвместното тълкувателно решение на ВАС и ВКС се прие, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.

81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази липса се преодолява с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното наказание, на основание чл. 3 ал. 2 от ЗАНН в настоящия случай приложима е хипотезата на чл. 80 ал.1 т. 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години.

2

Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК.

В случая административно - наказателното преследване е възбудено в срок, но НП не е влязло в сила и към настоящия момент поради депозирането на въззивната жалба, а съобразно чл. 81 ал. 3 във вр. с чл. 80 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал. 3 на чл. 80 от НК - от довършване на деянието. В конкретния случай, деянието е довършено на датата, на която е извършено – 21.01.2019 г. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с парична санкция, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл. 80 ал.

1 т. 5 от НК и изтича на 21.07.2023 г.

По изложените съображения и по аргумент от чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, приложим съгласно нормата на чл. 84 от ЗАНН, настоящият съдебен състав счита, че образуваното административно – наказателно производство срещу въззивника следва да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност. Отговорността на въззивника, ангажирана с Наказателно постановление № 03-011337/05.06.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, поради което и провеждането на съдебното производство по неговото обжалване е безпредметно и следва да се прекрати.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ: по

ПРЕКРАТЯВА административно - наказателното производство преписката, образувана въз основа на АУАН №033 011337/22.05.2019 г. по описа на Д“ИТ“ – Варна, срещу от „АЙ ЕМ КЕЙ НУР“ООД, ЕИК 203446248 за нарушение по чл. 76 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудова мобилност, извършено на 21.01.2019 г. в с. Калиманци, обл. Варна, въз основа на който е издадено Наказателно постановление № 03-011337/05.06.2019 г. на Директора на Д“ИТ“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, поради изтекла абсолютна давност, на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящото АНД № 59/2025 г. по описа на РС – Девня поради липса на годен предмет на обжалване, на основание чл. 63г от ЗАНН.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред Административен съд - Варна, считано от датата на съобщението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4