Решение № 462 от 07.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000339 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260476 от 23.12.2021 г.,постановено по т.д.№179/2021 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XVI-ти състав,е обявена за недействителна по отношение на „К.К.Х.Б.К.Б.“АД-гр.С.,ЕИК *********,извършената от

„К.Л.“ЕООД-гр.А.,обл.П.,ЕИК

********* непарична вноска в капитала на „К.-М.“ООД-гр.А.,обл.П.,ЕИК *********,която непарична вноска е извършена с дружествен договор от 07.01.2020 г. и е вписана в търговския регистър на 27.02.2020 г.,на недвижими имоти,както следва:

1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.А.,обл.П.,одобрени със Заповед №300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК,последно изменение със заповед №КД-14-16-495/21.12.2006 г. на началника на СК-П.,с адрес на поземления имот:гр.А.,площ:**** кв.м.,трайно предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно ползване:за друг вид производствен,складов обект,стар идентификатор:няма,с номер по предходен план:квартал:*,парцел:част от VII,при граници и съседи:поземлени имоти с идентификатори:************;***********;***********;***********;***********;**********;*** със СГРАДА с идентификатор ************.1,със застроена площ 11 кв.м.,брой етажи 1,с предназначение:складова база,склад;ведно със

СГРАДА с идентификатор

1

************.2,със застроена площ 15 кв.м.,брой етажи 1,с предназначение: складова база,склад;ведно със СГРАДА с идентификатор ************.3,със застроена площ 382 кв.м.,брой етажи 1,с предназначение:промишлена сграда;ведно със СГРАДА с идентификатор ************.4,със застроена площ 117 кв.м.,брой етажи 1,с предназначение:промишлена сграда;

2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** /****,

***,****,*****,******,******,*******,******,*****,*****,***/ по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.А.,Община А.,област П.,одобрени със Заповед №300-552/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК,последно изменение със заповед-няма издадена заповед за изменение в КККР,с адрес на поземления имот:гр.А.,площ:2038 кв.м.,трайно предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно ползване:за друг вид застрояване,стар идентификатор:няма,с номер по предходен план:**,при граници и съседи:поземлени имоти с идентификатори: ***********; ***********; **********;

***********; ************.

Със същото решение са осъдени ответниците „К.Л.“ЕООД,ЕИК ********* и „К.М.“ООД,ЕИК ********* да заплатят на ищеца „К.-К.Х.Б.К.Б.“АД,ЕИК *********,сумата от 7 735,96 лв.-деловодни разноски в производството по т.д.№179/2021 г. по описа на ОСП.,ТО,XVI-ти състав.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „К.Л.“ЕООДгр.А.,с ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. В. Б.,с която горното решение №260476 от 21.12.2021 г.,постановено по т.д.№179/2021 г. по описа на ОСП.,ТО,XVI-ти състав,се обжалва изцяло.Дружеството-жалбоподател счита същото решение за неправилно,постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които са накърнили правото му на защита в процеса и са обусловили крайната необоснованост на изводите на съда за основателност на предявения иск.Довода си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,ограничаващи възможността му за процесуална защита,жалбоподателят обосновава с обстоятелството,че съдът не е допуснал за съвместно разглеждане предявения от дружеството по реда на чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск,с който дружеството целяло да установи основно възражение с преюдициален за настоящия спор характер,а именно-недействителността на договор за правна защита и съдействие по гр.д.№40750/2014 г. на С. районен съд,въз основа на който ищецът се легитимира като носител на вземане /кредитор/ спрямо дружествотожалбоподател.Излага в жалбата си и доводи срещу извода на първоинстанционния съд за недопустимост на същия иск,като счита този извод за необоснован и неправилен.Намира за неправилен и изводът на първоинстанционния съд,че ищецът е доказал качеството си на кредитор.В тази насока поддържа аргумента,че към момента на предприемане на действия по реализиране на намерението за апортиране на недвижимите имоти ищецът няма качеството кредитор,тъй като няма договорни отношения с дружеството-жалбоподател,от които да произтече вземане спрямо него.Воденото между страните дело,съответно 2 присъдените по него разноски,които нямат окончателен характер към момента на предприемане на действия по апортиране на процесните имоти,не обосновава /според жалбоподателя/ възникване на качеството „кредитор“ за ищеца.

Жалбоподателят счита още,че неправилно,без да обсъди в цялост събраните по делото доказателства с оглед направените от ответниците възражения,окръжният съд е приел,че е доказана третата предпоставка на иска по чл.135 от ЗЗД-знание за увреждане на дружеството-жалбоподател и на получателя на апорта-“К.-М.“ЕООД.Заявява,че е в доказателствена тежест на ищеца да установи знание за увреждане,тъй като в случая презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД не се прилага,но ищецът не е сторил това,а напротивзнанието,респ. намерението за увреждане,се е опровергало от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства.Поддържа и довода,че понеже в случая вземането на ищеца произтича от съдебно решение,с което се присъждат разноски,то правилото на чл.135 ЗЗД за това,че не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо,не се прилага.Затова намира,че окръжният съд е следвало да съобрази възраженията му,свързани с липсата на знание за постановения съдебен акт и началния момент на предприемане на действия по апортиране на процесните имоти,съответно узнаване на окончателното съдебно решение.Счита,че като не е съобразил обстоятелствата за липсата на такова знание,съдът е постановил неправилен и необоснован съдебен акт.

И на следващо място,дружеството-жалбоподател излага довода,че основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е предпоставена и от установяване от страна на ищеца на невъзможността да се удовлетвори от имуществото на длъжника,а в настоящия случай ищецът не е установил този факт и окръжният съд не е съобразил това обстоятелство,което също обосновава неправилността и необосноваността на обжалвания съдебен акт.

С оглед на горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение,ведно с произтичащите от отмяната правни последици.Моли да му бъдат присъдени разноските,направени пред първоинстанционния и пред въззивния съд.В молба,приложена на л.46 по настоящото дело,дружествотожалбоподател чрез управителя си Д.К.,е заявило възражение за прекомерност на претендираните от противната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по въззивната жалба-“К.-К.Х.Б.К.Б.“АД-гр.С.,с ЕИК *********,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв.П. Д..Моли в отговора си жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение на първоинстанционния съд.Счита същото за валидно,допустимо и правилно,а наведените с въззивната жалба аргументи за неговата неправилност намира за неоснователни.Конкретните си съображения в тази насока,въззиваемото дружество излага в подадения от него отговор.Претендира направените във въззивното производство разноски,включително и за адвокатски хонорар.В молба от 30.09.2022 г.,приложена на л.52 по настоящото дело и при условие,че бъде уважена въззивната жалба,въззиваемото дружество прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника на основание чл.78,ал.5 ГПК.

3

На основание чл.265,ал.2 от ГПК е конституирано като страна в настоящото въззивно производство дружеството „К.-М.“ООД с ЕИК *********,което е втория ответник в производството пред първата инстанция и се явява необходим другар на жалбоподателя „К.Л.“ЕООД предвид това,че срещу двете дружества е предявен иск по чл.135 от ЗЗД.

От страните не са представени писмени доказателства в настоящата инстанция и не са заявени доказателствени искания.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случаяюридическо/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,П.ският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявените от ищеца кумулативно обективно съединени искове,които са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба,както и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който ОС-П. се е произнесъл с обжалваното решение №260476 от 23.12.2021 г.,постановено по т.д.№179/2021 г. по описа на същия съд,ТО, XVI-ти състав,е предявен от „К.-К.Х.Б.К.Б.“АД-гр.С. с ЕИК ********* срещу „К.Л.“ЕООД-гр.А.,обл.П.,с ЕИК ********* и „К.-М.“ООД-гр.А., обл.П.,с ЕИК ********* и е основан на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД.С така предявения иск ищецът е поискал да бъде обявено за недействително спрямо него увреждащото го действие,предприето от „К.Л.“ЕООД,а именно:вписаната в ТРРЮЛНЦ на 27.02.2020 г.,а в Служба по вписванията към РС-А. на 20.05.2020 г.,непарична вноска в капитала на „К.-М.“ООД на описаните в два пункта на исковата молба недвижими имоти,находящи се в гр.А.,област П..

Искът е основан на следните твърдения:

Твърди се в исковата молба,че съгласно изпълнителен лист от 21.01.2020 г. първият ответник-“К.Л.“ЕООД дължи на дружеството-ищец разноски,присъдени с

4 първоинстанционното съдебно решение №406165/13.05.2018 г. по гр.д.№54463/2016 г. на СРС,63-ти състав в размер на 40 769,09 лв.,както и разноски,присъдени с въззивното съдебно решение от 03.12.2019 г. по възз.гр.д.№14936/2018 г. на СГС, II-в възз. състав в размер на 1400 лв.Твърди се,че въззивното решение от 03.12.2019 г. е необжалваемо и е влязло в сила на датата,на която е постановено,а за събиране на посоченото вземане за разноски в общ размер на 42 169,09 лв. по молба на кредитора /дружеството-ищец/,е било образувано изп. дело №***/2020 г. по описа на ЧСИ М.О.,с рег.№*** в КЧСИ.По същото изпълнително дело били извършени множество изпълнителни действия и били приложени много принудителни способи,но въпреки това,към датата 12.02.2021 г.,съгласно издадено от посочения ЧСИ на същата дата удостоверение изх.№1495,задължението на „К.Л.“ЕООД към дружеството-ищец за главници,разноски и такси по изпълнителното дело е в размер на 46 437,90 лв.

На следващо място се твърди от ищеца,че на основание посочените в ИМ два нотариални акта за покупко-продажба на недвижими имоти от 2007 г.,с купувач ЕТ „Д.К.“ и договор за продажба на търговско предприятие от ЕТ „Д.К.“ на „К.Л.“ЕООД от 08.04.2010 г.,последното дружество до 27.02.2020 г. /датата на вписване на апорта в търговския регистър/ е било собственик на процесните недвижими имоти-два поземлени имота с идентификатори ************ и ***********,ведно с построени в първия сгради със съответно посочени идентификатори,находящи се в гр.А.,обл.П..Твърди се още,че съгласно нотариално заверена декларация от 23.01.2020 г. първият ответник-“К.Л.“ЕООД се е съгласил да извърши непарична вноска /апорт/ в капитала на втория ответник-“К.-М.“ЕООД /а след 27.02.2020 г.-“К.-М.“ООД/ с предмет-правото на собственост върху процесните недвижими имоти,като тази вноска била вписана в ТРРЮЛНЦ на 27.02.2020 г.,а в изпълнение на изискването на чл.73,ал.5 от ТЗ апортът бил вписан и в Служба по вписванията при РС-А.,с които вписвания апортът се счита за извършен и собствеността върху имотите е преминала от длъжника по изпълнително дело №***/2020 г.-“К.Л.“ЕООД върху „К.-М.“ЕООД.Твърди се също така,че към момента на извършването на апорта и преди вписването му в търговския регистър,едноличен собственик на капитала на двете ответни дружества и техен управител е физическото лице Д.К.К. с ЕГН **********.