Решение № 260037 от 30.03.2021, Районен съд - Свищов

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260037 гр. Свищов, 30.03.2021 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 8.02.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря

Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 227/2020 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. 79 от ЗЗД,

Ищецът

„Е.М.“ЕООД ***, чрез пълномощника адв. М.Н. твърди, че на 19. 07.2007г. бил подписан Договор за П- спринт №120- 343006/19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. между "П(България)" ЕАД, в качеството на кредитор и ЕТ „*“ , в качеството на кредитополучател, Я.В.Я. - в качеството на солидарен длъжник. По силата на този договор кредиторът е одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 28 000,00 лева (двадесет и осем хиляди лева) с цел осигуряване на средства за осъществяваната от кредитополучателя търговска дейност. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да погаси предоставената в кредит сума, ведно с договорените лихви и такси чрез 60 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 629,95 лева. Първата погасителна вноска била дължима считано от 19.08.2007г., а последната - с падеж 19.07.2012г. Съгласно условията на договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент 12,50%. Заявява, че на 25.02.2009г. между страните по горепосочения договор за кредит е сключен Анекс № 2, съгласно който, считано от 25.02.2009г. остатъка от главницата по горепосочения договор следва да се погасява на 60 вноски, като крайната датата на погасяване се променя от 19.07.2012г. на 19.02.2014г. Съгласно анекса кредитополучателят се задължава да осигури встъпването в дълг на Г.Б.Д. и М.В.Я.. На същата дата - 25.02.2009г. били сключени два Договора за встъпване в дълг между Банката, кредитополучателят и Г.Б.Д. и М.В.Я., които със съгласието на банката-кредитор встъпват в задължението по гореописания договор за кредит в качеството на „солидарни длъжници“. Твърди, че след усвояване на кредита, длъжникът и солидарно отговорните лица не са изпълнили задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор за кредит в размер на 6090,00 лева (шест хиляди и деветдесет лева), от които: 5962,69 лева - дължима главница и 127,31 лева - договорна лихва. Твърди, че **“ не е пререгистриран търговец в срока по пар. 4 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съгласно който търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. , т.е. счита се за заличен от 1 януари 2012 г. Твърди, че физическото лице Б.Г.Б. отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети от едноличния търговец в резултат на извършване на търговска дейност. Твърди, че на 17.12.2014г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него, влязъл в сила на 05.01.2015г., сключен между "П(България)“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД , задължението на Б.Г.Б.. Я.В.Я., Г.Б.Д. и М.В.Я., произтичащо от посочения по-горе договор, било изкупено от „Е.М.” ЕООД . Сочи, че на 03.02.2015г. за Г.Б.Д. и за Я.В.Я. и на 06.02.2015г. за **“ и за М.В.Я. на посочените от тях адреси са изпратени уведомления за цесия, изходящи от цедента. Писмата изпратени до Г.Б.Д. и до Я.В.Я. са получени лично от всеки от адресатите на 10.02.2015г., а писмото, изпратено до М.В.Я. е върнато на изпращача с обелязване „Отказ от получаване“, както и писмото изпратено до кредитополучателят е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“. По отношение на задължените по кредита лица било налице валидно извършено уведомяване, предвид обстоятелството, че кредиторът-цедент добросъвестно и при полагане на дължимата грижа е упражнил предоставените му права и реализирал задълженията си досежно уведомяване на длъжниците в случай на прехвърляне на вземания. Счита, че договорът за цесия е породил правно действие и по отношение на задължените по кредита лица.Посочва, че по- късно - на 19.06.2018г., чрез адвокатско дружество Иванов и Денев отново били изпратени уведомления за цесия на всяко едно от задължените лица. Със същите пратки са изпратени и покани за доброволно изпълнение, с които на всяко едно от задължените лица бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, считано от получаване на писмата. Писмото изпратено до Г.Б.Д. било получено на 21.06.2018г. лично, а тези, изпратени до

М.В.Я. и до Я.В.Я. били получени лично от всеки от получателите на 28.06.2018г..Писмото изпратено до Б.Г.Б. е върнато на изпращача с отбелязване „Сменен адрес“.Твърди, че предоставения срок за доброволно изпълнение по отношение на всяко едно от солидарно отговорните лица е изтекъл, и в рамките на течението му действия по доброволно изпълнение на задължението не са предприети от никой от ответниците.

Счита, че е налице валидно извършено уведомяване за наличието на договор за цесия. Твърди, че поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответниците е изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Свищов за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което претендира частично от дължимата сума, по повод на което било образувано ч.г.д.

№ 811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов. Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението не е осъществено. Моли съда да признае в отношенията между страните, че ответниците, в условията на солидарна отговорност, дължат на „Е.М.” ЕООД *** сумата от 2872,69 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, частично от общо задължение за главница в размер на 5962,69 лева, посочена в заповедта за изпълнение но частно гр. дело № 811/2018г. по описа на Районен съд гр. Свищов, дължима по Договор за П- спринт № 120- 343006/19.07.2007г. от 19.07.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените към тях Договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в заповедното производство размер на 60 лева, както и разноски в исковото производство. В допълнителна молба уточнява, че претендираната сума от 2872,69 лева представлява главница по кредита, представляваща 6 вноски, дължими за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г., а именно 19.08.2013г. – 493,98 лева главница, 19.09.2013г.. – 499,12 лева главница; 19.10.2013г. – 504,32 лева главница, 19.11.2013г.. – 509,58 лева главница, 19.12.2013г. – 514,88 лева главница и 19.01.2014г.. – 350,81 лева главница. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от 2872,69 лева главница, дължима за периода 19.08.2013г. до 19.01.2014г.. , съставляваща сбор от следните непогасени месечни вноски, а именно 19.08.2013г. – 493,98 лева главница, 19.09.2013г.. – 499,12 лева главница; 19.10.2013г. – 504,32 лева главница, 19.11.2013г.. – 509,58 лева главница, 19.12.2013г. – 514,88 лева главница и 19.01.2014г.. – 350,81 лева главница, всички дължими по Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007г. , изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г.. и сключените към тях договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена становище молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск, като се присъдят направените разноски, включително и за заповедното производство.

Ответниците

Б.Г.Б., Я.В.Я., Г.Б.Д. и М.В.Я., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозират писмени отговори, чрез пълномощника си адв. Н.Н., според които исковата претенция е неоснователна, тъй като след сключването на анекса към договора от 25.02.2009г. , плащания не били извършвани, поради което била настъпила предсрочната изискуемост на задължението. Вземат становище, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение – 03.08.2018г. по ч.гр.дело 811/2018г., вземането на ищеца било погасено по давност, поради което и предявения иск се явявал изцяло неоснователен. Правят възражнеие за погасени по давност вземания, по отношение на всички суми, посочени в петитума на исковата молба. В хода на устните състезания процесуалният им представител взема становище, че иска е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответниците направените по делото разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 811/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Е.М.“ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците за дължими суми по договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007г. , изменен и допълнен с Анекс № 2 от 25.02.2009г. и сключените към тях договори за встъпване в дълг на 25.02.2009г. и сключените договори за встъпване в длъг на 25.02.2009г... Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 485/3.08.2018г. в полза на ищеца за сумата 2872,67 лева – главница, 127,31 договорна лихва за периода от 19.07.2007г. до 19.02.2014г.. , ведно със законната лихва върху главницата от 31.07.2018г. до изплащане на вземането и за сумата 60,00 лева, които да бъдат солидарно заплатени от ответниците. Ответниците възразили срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 5.09.2018г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането за главница по издадената заповед за изпълнение.С Решение № 109/03.05.2019г. по гр.дело 1080/2018г. на РС Свищов, е прието за установено по отношнеие на ответниците по настоящото дело, че в условията на солидарна отговорност дължат на Е.М. ЕООД сумата 2872,69 лева главница – частично от общо задължнеие за главница в размер на 5 962,69 лев, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане, като е отхвърлен предявения от ищеца иск за сумата 127,31 лева договорна лихва, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 811/2018г. на РС Свищов и са присъдени разноски. С решение № 128 от 20.02.2020г. по в.гр.дело № 633 /2019г. на ВТОС е обезсилено решението от 03.05.2019г. по гр.дело № 1018/2018г. на РС Свищов в частта, с която е прието , че Б.Б., Я.Я., Г.Д. и М.Я. солидарно дължат на Е.М.

ЕООД сумата 2872,69 лева главница частично от общо задължение в размер на 5 962,69 лева, ведно със законната лихва и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски и делото е върнато за разглеждане на спора относно главницата по процесния договор за кредит от друг състав на съда след изпълнение на процедурата по чл. 129 от ГПК.

Видно от приложения по делото Договор за П- спринт № 120-343006/19.07.2007 г., същият е сключен за сумата от 28 000 лева между "П(България)" ЕАД, в качеството на кредитор и ЕТ „*“ , в качеството на кредитополучател и Я.В.Я. - в качеството на солидарен длъжник.