Решение № 1143 от 06.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борислав Терзиев при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300501386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. Х. Б. против Решение № 1625/06.04.2026г., пост. по гр.д.№ 21636/2024, ПРС, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката против „Сити кеш“ ООД иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че клауза в договор за потребителски кредит № 1008976/29.01.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 553,46 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Жалбоподателят Ф. Б. поддържа , че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с Решение на СЕС от 12.10.2023. по дело С-326/22, съобразно което потребителят може да изисква от кредитора копие от договора за кредит, както и цялата информация относно погасяването на кредита. Твърди, че процесният договор никога не й е предоставян и тя не разполага с екземпляр от него. Сочи, че съдът има служебно задължение за установяване на истината и за надлежното упражняване на процесуалните права на страните. В случая счита, че първоинстанционният съд не е съдействал на страните за събиране на доказателства и за установяване на обективната истина. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде уважен.

1

Въззиваемата страна „Сити кеш“ ООД оспорва подадената въззивна жалба.

Сочи, че ищцата е следвало да проведе пълно и главно доказване на иска си, което не е сторила в настоящия процес. Счита, че не в тежест на дружеството е да ангажира доказателства относно сключването на процесния договор и съдържанието на същия.

Така, доколкото липсва самия договор, счита, че съдът не може да извършва преценка относно съдържанието му и законосъобразността на отделни негови клаузи. Позовава се на съдебна практика. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с иск за обявяване на недействителността на конкретна клауза в договор между страните.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е налице сключен договор за кредит, но че в производството не се установява какво е съдържанието на същия договор, в частност какво е съдържанието на клаузата за неустойка. Приел е че доказателствената тежест за установяване на съдържанието на договора е на ищеца поради недоказаност на съдържането на договора, не може да извърши и преценка за действителността на клаузите в него. По тези съображения е постановил и отхвърлителното си решение.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и подсъден е на този съд, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

От фактическа страна по делото се установява от представеното извлечение за извършени и предстоящи плащания, че между страните е сключен договор за паричен заем №1008976/29.01.2024г. за сумата от 1 000лв. Ответното дружество в отговора на исковата молба признава сключването на договор за заем на сочената дата, като 2 твърди, че общо между страните има сключени 26 броя договори. Представил е копие от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, неподписан от потребителя. Самият договор, който съдържа условията по предоставяне на заема, включително и твърдяната договорка за заплащане на неустойка не е представен по делото. Ищцата твърди, че договорът никога не й е бил предоставян от кредитора, а кредиторът в отговора на исковата молба признава съществуването на договорно правоотношение, но отказва да представи самият договор.

Предвид така установеното, настоящата инстанция намира, че от представените писмени доказателства и предвид признанието на страните, по делото се доказва съществуването на договорно правоотношение между Ф. Б. и Сити кеш ООД от 29.01.2024г. Предвид твърденията на ищцата, че никога не е разполагала с оригиналният договор за паричен заем и отказът на дружеството кредитор да предостави същия по делото, въпреки неколкократното му задължаване да стори това по реда на чл.161 от ГПК и отправеното предупреждение за последиците, то следва да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че договорът съдържа клауза за неустойка в размер на 553,46лв. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС , обективирана в множество актове / Р№199/30.03.2026, гр.д.№ 3132/2024, 3г.о., Р№ 190 /25.01.2021г.,гр. д. № 4079/2019 г., IV г. о., Р№23/26.04.2017, гр.д.№ 2732/2016г., 4г.о., Р№111/12.07.2018, т.д.№1892/2017, 1т.о. и др/, според която процесуално задължение на страните в гражданския процес е и задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна и да не пречат за събирането на доказателства. Съдът може да приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата е създала пречки за събиране на допуснати доказателства ако последната е била предупредена за последиците от поведението си.

В случая първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците от непредставяне на процесния договор за паричен заем. От извлечението за извършени и предстоящи плащания по този договор и от стандартния европейски формуляр се установява, че договорът е съдържал клауза за неустойка, която е в размер над половината от заемните средства и че същата е начислена още в погасителния план и дължима разсрочено с първата вноска. Очевидно е че още при сключване на договора дължимостта на неустойката е била предвидена, с което очевидно излиза извън присъщите й обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции. Включването й като задължение , изискуемо още с първата вноска й придава характер на допълнително скрито възнаграждение за кредитора, с което се нарушават както изискванията за добросъвестност по ЗЗП, така и добрите търговски практики , което противоречи на нормата на чл.26 от ЗЗД. Ето защо клаузата в договора от 29.01.2024г. за паричен заем за дължимост на неустойка в размер на 553,46лв.се явява нищожна.

Предявеният иск като основателен следва да бъде уважен. Първоинстанционното 3 решение, като постановено в противната насока следва да бъде отменено.

По разноските

На осн. чл.78 от ГПК въззиваемото дружество следва да заплати на жалбоподателката направените разноски - сумата от 12,79€ заплатена ДТ за въззивното производство и сумата от 25,56€ заплатена ДТ за първоинстанционното производство.

На осн. чл.78 от ГПК въззиваемото дружество следва да заплати на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, сумата от 245€ с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и съдействие на жалбоподателката на осн. чл.38 от ЗА за първоинстанционното производство, както и сумата от 245€ с ДДС за второинстанционното.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1625/06.04.2026г., пост. по гр.д.№ 21636/2024, ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф. Х. Б.,

ЕГН

**********, и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клауза в договор за потребителски кредит № 1008976/29.01.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 553,46 лв. е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и нарушение на разпоредбите на ЗПК.

ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Ф. Х. Б., ЕГН **********, сумата от 12,79 €, заплатена ДТ за въззивното производство и сумата от 25,56 €, заплатена ДТ за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, да заплати на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ 180978004, сумата от 245€ с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и съдействие на Ф. Х. Б., ЕГН **********, на осн. чл.38 от ЗА за първоинстанционното производство, както и сумата от 245€ с ДДС за второинстанционното.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5