Решение № 7 от 23.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Горна Оряховица, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20244120200508 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Х. Д. обжалва електронен фиш серия К № 8821763, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл.

189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.

Посочва, че заснетият автомобил е собственост на сдружение, което има няколко регистрирани автомобила и в което работят няколко служители на трудов договор. Поради това връчването на фиша едва на 20.08.2024 г., т.е. повече от три години и три месеца след нарушението от 11.05.2023 г., е извършено след изтичане на давностните срокове и е довело до нарушаване на правото му на защита, тъй като бил поставен в невъзможност да установи кой е управлявал автомобила на датата на нарушението. При връчването на фиша не му били представени снимки на нарушението и техническа документация за използваното техническо средство за установяване на нарушението.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство не било сертифицирано за заснемане на пътни нарушения за скорост, не отчитало 1 точно скоростта на моторните превозни средства и не било преминало в срок метрологична проверка. Заснемането на нарушението не било извършено в отсъствието на нарушителя и на контролния орган. Изразява предположение, че работещият с техническото средство е манипулирал резултата от измерването на скоростта. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.05.2023 г. в 9:21 часа при км 146+900 на път I-4 бил заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-М с рег. № *** лек автомобил „С.“ с рег. № ***, движещ се в посока от гр. София към гр. Варна със скорост 77 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.

На 16.03.2024 г. за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя Д. Х. Д. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 8821763, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 74 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 20.08.2024 г. На 03.09.2024 г. жалбата срещу фиша била подадена по пощата (справката на л.

36). На 04.09.2024 г. жалбата била заведена с входящ номер в ОД на МВР – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва 2 електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея доводи.

Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити.

В процесния случай нарушението е установено и заснето на 11.05.2023 г., т.е. при действието на редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Посочената редакция на разпоредбата регламентира възможност да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител в случай на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, без да поставя изискване нарушението да е установено в отсъствието на контролен орган или чрез използване на стационарно техническо средство.

При действието на тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесуалната законосъобразност на електронния фиш са без значение обстоятелствата дали нарушението е установено и заснето в присъствието или в отсъствието на контролен орган, компетентен да спре превозното средство и да състави против водача акт за установяване на административно нарушение, както и дали използваното за установяване и заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство е стационарно или мобилно. Доводите в жалбата в противния смисъл са неоснователни, тъй като се основават на отменена редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Спазени са правилата, регламентирани с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към преписката е приложен и приет като писмено доказателство попълненият съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата протокол (л. 11). За изготвянето на този протокол е използван образецът, посочен в приложението към чл. 10, ал. 1 от наредбата.

От приетото като писмено доказателство удостоверение, издадено от Българския институт по метрология (л. 15), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. А видно от протокол за проверка № 13 7-23/07.02.2023 г. (л. 13), използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с рег. № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. Ето защо не могат да бъдат приети за основателни оплакванията, че използваното в процесния случай техническо средство е било технически неизправно и не е отговаряло на изискванията на Закона за измерванията и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Приложимите за случая процесуалноправни норми не въвеждат изискване едновременно с връчването на фиша на нарушителя да бъдат връчени снимката, на която е заснето нарушението, или други доказателства за нарушението и за годността на използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство. С тези доказателства жалбоподателят е имал възможност да се запознае в хода на съдебното производство, доколкото същите са приложени към изпратената в съда административнонаказателна преписка. Предвид изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за това, че снимката на нарушението и останалите доказателства не са му връчени едновременно с фиша.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати сочените в жалбата съществени процесуални нарушения.

При издаване на фиша не са допуснати и сочените от жалбоподателя нарушения на материалния закон.

От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № *** (л. 8), представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия материален носител, и от протокола за използване на АТСС се установява, че на 11.05.2023 г. в 9:21 часа при км 146+900 на път I-4 лек автомобил „С.“ с рег.

№ *** се е движел в посока от гр. София (Велико Търново) към гр. Варна със скорост 77 км/ч. От символа „обърната надолу стрелка“ в графата „Посока“ се установява, че техническото средство е измервало скоростта на автомобилите от приближаващия се трафик. (Така за значението на символа – фиг. 6 в т. 3.2. от раздел VI на техническото описание и инструкцията за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л. 16 – 26). Видно от приетата като писмено 4 доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 146+000 до км 148+100 (л. 53 – 55), в сила към 11.05.2023 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 146+900 попада в зоната на действие на пътния знак В26, поставен при км 146+671, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч за движещите се пътни превозни средства в указаната във фиша посока от гр.

София към гр. Варна.

Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил (л. 9) се установява, че собственик на заснетия лек автомобил „С.“ с рег. № *** е сдружението „П.“, ЕИК ***. А от справката от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че към 11.05.2023 г. законен представител на това сдружение е бил жалбоподателят Д.

Х. Д.. С оглед това обстоятелство към посочената дата е било налице предвиденото в чл. 188, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП основание за извършеното със заснетия лек автомобил нарушение да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на законен представител на юридическото лице, собственик на автомобила.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 50 лв.

При издаването на фиша е отчетена грешката на измерване на скоростта с използваната мобилна система, посочена на с. 2 от цитирания по-горе протокол за последваща метрологична проверка, като фактически измерената скорост на заснетия автомобил от 77 км/ч е намалена с 3 км/ч до посочената във фиша скорост от 74 км/ч. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в интерес на жалбоподателя и в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

По горните мотиви съдът приема, че към 11.05.2023 г. са били налице материалноправните предпоставки за налагане на административно наказание на жалбоподателя за заснетото нарушение с електронен фиш, както и че в хода 5 на административнонаказателното производство не са допуснати посочените от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.

Независимо от изложеното по-горе жалбата е основателна и следва да бъде уважена, тъй като обжалваният електронен фиш е издаден след изтичане на давността за административнонаказателно преследване за заснетото нарушение.

Мотивите за горния извод на съда са, както следва:

Правната уредба на особеното производство за налагане на административно наказание чрез издаване на електронен фиш не включва специални норми относно давността за административнонаказателно преследване. Поради това за тези случаи следва да бъдат приложени общите разпоредби за давността в ЗАНН с отчитане на особеностите на производството по издаване на електронен фиш.

Съгласно чл.

34, ал.

3 от

ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Този шестмесечен срок е давностен (така т. 1 от ТП № 1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОС на IIра колегия на ВАС и ОСНК на ВКС), като изтичането му погасява правомощието на държавата по материалното административнонаказателно правоотношение да наложи на нарушителя административно наказание за извършеното административно нарушение и води до недопустимост на неприключилото административнонаказателно производство.

В производството по налагане на административно наказание с електронен фиш не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. В това производство две от трите функции на акта (установителната частично – само относно факта на нарушението, и сезиращата – изцяло) се изпълняват от заснемането на нарушението. От друга страна, правната същност и предметното съдържание на електронния фиш са идентични на тези при наказателното постановление. И фишът, и постановлението са властнически актове на административнонаказателна юрисдикция, с които се установява фактът на конкретно административно нарушение, и това нарушение се свързва с точно определено лице, на което се налага предвиденото в закона административно 6 наказание за извършеното нарушение. Следователно съответното приложение на правилото в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш означава административнонаказателното производство за заснето с АТСС нарушение да бъде прекратено, ако не е издаден електронен фиш в шестмесечен срок от заснемане на нарушението.