Определение № 2528 от 14.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2528 гр. София, 14.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20241100204956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 417, ал. 2 от НПК.

Постъпила е жалба от адвокат И. П. П., САК, в качеството му на защитник на К. К. Б. срещу Постановление от 25.07.2024 год. на Окръжна прокуратура Плевен, с което е отказано да бъде приспаднато предварително задържане при изпълнение на влязла в сила присъда по НОХД №523/2018 год. на Специализиран наказателен съд /закрит/, ВНОХД №562/2019 год. на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/, КНД № 564/2023 год. на ВКС за периода 03.06 – 23.07.1999 год. по досъдебно производство №189/1999 год. на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура.

В жалбата се твърди, че e оставено без уважение искането за приложението на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 - 3 НК по отношение на задържане в периода 03.03.1999 год. – 23.07.1999 год. и съответно същото да се приспадне от наложеното наказание на К. К. Б. по цитираната по - горе влязла в сила присъда.

Изложени са доводи, че фактическото задържане на ос. Б. по ДП №189/1999 год. по описа на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.

№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура е установено безспорно, че е обхващало периода от 01.03.1999 год. – 23.07.1999 год. и че производството по делото е било прекратено, както и че това задържане не е било приспаднато по нито една от предишните присъди на осъдения, включително и по направените му кумулации. Процесуалният представител на Б. се мотивира, че съгласно чл. 5, т. 5 от ЕКПЧОС, всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение. Твърди се наличието на хипотезата на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 – 2 от НК между деянието по прекратеното производство и последната влязла в сила присъда спрямо Б..

1

С депозираната жалба се иска отмяна на Постановление от 25.07.2024 год. на Окръжна прокуратура Плевен, с което е отказано да се приспадне времето 01.03.1999 год. – 23.07.1999 год., през което осъденият К. Б. е била задържан под стража по ДП №189/1999 год. по описа на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр. №879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура, при изпълнение на влязла в сила присъда по НОХД №523/2018 год. на Специализиран наказателен съд /закрит/, ВНОХД №562/2019 год. на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/, КНД № 564/2023 год. на ВКС.

Към жалбата е приложена присъдната преписка на ОП - Плевен, по искане на защитата на осъдения.

Софийски градски съд, НО, 36 с-в след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е отправена от лице имащо правен интерес и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, а по същество е неоснователна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и обсъди събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на осъдения К. К. Б. е влязла в сила присъда по НОХД №523/2018 год. на Специализиран наказателен съд /закрит/, изменена частично по отношение на последния с присъда от № 260/29.04.2022 год. по ВНОХД №562/2019 год. на Апелативен специализиран наказателен съд /закрит/, потвърдена с Решение по КНД № 564/2023 год. на ВКС. Съгласно присъдата, на К. К. Б. е наложено общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 години, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

Присъдата е била изпратена за привеждане в изпълнение на Софийска градска прокуратура, която от своя страна е изпратила същата за ОП – Плевен за изпълнение по делегация.

След получаване на присъдата за изпълнение по делегация, с Постановление от 28.05.2024 год. на ОП – Плевен, е било приспаднато и зачетено при изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ по цитираната присъда, времето през което съдения Б. е бил задържан под стража от 24.03.2012 год. – 27.03.2012 год. по пр. пр. №200/2012 год. по описа на РП – Бяла, НОХД №335/2014 год. по описа на РС – Бяла и времето от 02.09.2015 год. – 04.09.2015 год. по ЗМ №475/2015 год. по описа на РУ – Поморие, пр. пр.

№859/2015 год. по описа на РП – Поморие. Отказано е приспадане на времето в периода 03.06 – 23.07.1999 год. по досъдебно производство №189/1999 год. на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура.

По жалба на адв.Ив. П. – защитник на осъдения К. Б., постановлението на ОП – Плевен от 28.05.2024 год. е било отменено в частта относно отказа да бъде извършено приспадане по реда на чл. 59 от НК, като са били дадени задължителни указания.

2

След изпълнение на дадените указания в Определение № 1797/13.06.2024 год. по НЧД №3550/2024 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 36 състав, във връзка с нова депозираната молба на адв. П., с Постановление от 25.07.2024 год. на ОП – Плевен е оставена без уважение молбата на адв. П.. Прокурорът е отказал да приспадне времето, през което Б. е бил задържан под стража от 01.03.1999 год. – 23.07.1999 год. по ДП №189/1999 год. по описа на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.

№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №523/2018 год. на Специализиран наказателен съд – закрит (ВНОХД №562/2019 год. на Апелативен специализиран наказателен съд – закрит, КНД № 564/2023 год. на ВКС).

В постановлението си, представителят на държавното обвинение, за да откаже исканото приспадане е посочил, че след извършена справка в НСлС и Софийска градска прокуратура е установено, че по отношение на К. Б. е било водено ДП №189/1999 год. по описа на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура, по което същият е бил задържан под стража в периода от 01.03.1999 год. – 23.07.1999 год. (вж. писмо на Софийска градска прокуратура с изх.№879/1999 год. от 02.07.2024 год.). Престъплението, за което е било образувано делото се сочи, че е с инкриминирана дата – 01.03.1999 год., както и че наказателното производство по делото е било прекратено с Постановление от 05.03.2004 год.

(приложено към присъдната преписка), връчено на защитника на Б. на 15.04.2004 год. Представителят на държавното обвинение е приел, че по двете наказателни производства - ДП №189/1999 год. по описа на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура и по НОХД №523/2018 год. на Специализиран наказателен съд – закрит (ВНОХД №562/2019 год. на Апелативен специализиран наказателен съд – закрит, КНД № 564/2023 год. на ВКС), не са налице предпоставките по чл.23, ал.1 от НК, което е пречка за приложението на чл.59, ал.1 от НК.

Изводите на прокурора от ОП – Плевен в атакуваното постановление, са правилни и законосъобразни. Съгласно чл. 59, ал.3 от НПК, приспадане на предварителното задържане се прилага когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. В случая е видно, че деянията по двете дела не могат да бъдат групирани и по отношение на тях е неприложима разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. Престъплението по ДП №189/1999 год. по описа на СО – Софийска градска прокуратура, пр.пр.

№879/1999 год. по описа на Софийска градска прокуратура, се сочи че е инкриминирано с дата 01.03.1999 год., а престъпленията по влязлата в сила присъда, по която Б. следва да търпи наказание „Лишаване от свобода“ са били извършени в периода от края на 2011 год. – до 22.04.2017 год. В този смисъл са Решение № 116 от 20.10.2020 г. по н. д. № 373/2020 г., н. к., ІІІ н. о.

3 на ВКС и Решение № 409 от 15.12.2009 г. по н. д. № 428/2009 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС. Деянията следва да са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. След като за деянието от 1999 год. е налице прекратително Постановление от 2004 г., а след него са извършени новите деяния, то не са налице основания за кумулация между тях.

Задържането в периода 01.03.1999 год. – 23.07.1999 год. е следвало да бъде приспаднато при предходни изтърпявани наказания „Лишаване от свобода“ от Б., предхождащи последното му осъждане, при които е била приложима разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК. Фактът, че това не е било сторено, не дава възможност да се извърши приспадане от последната влязла в сила присъда, при положение че законовата предпоставка липсва. Нормата на чл. 59, ал.3 от НПК е императивна и не дава основание за разширително тълкуване. От друга страна, осъденият би могъл да потърси правата си и да поиска да бъде обезщетен касателно неоснователното или незаконно задържане пред гражданския съд, какъвто е и смисълът на чл.5, т. 5 от ЕКПЧОС.

Имайки предвид горното и на основание чл. 417, ал. 2 НПК, Софийският градски съд, НО, 36 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на адв. И. П. от САК, защитник на осъдения К. К. Б. с вх.№ Р – 19/2024 год. от 30.07.2024 год. по описа на ОП – Плевен.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 25.07.2024 год. на Окръжна прокуратура Плевен по присъда преписка № Р – 19/20204 год. по описа на ОП - Плевен.

Връща присъдна преписка № Р – 19/2024 год. по описа на ОП - Плевен, ведно с приложенията към нея на ОП – Плевен.

Препис от определението да се изпрати на адв. Ив. П., на посочената от него ел. поща - ********@abv.bg.

Определението е ОКОНЧАТЕЛНО.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4