Решение № 385 от 01.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. П., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20224430200591 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от ВЛ. М. Т. с ЕГН **********, адрес гр.К.,ул Д.Б.№12,вхБ,ет5,ап49 , се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5456359 на ОДМВР – П. , с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и на основание 189ал4 вр с чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материално правно. Твърди се, че нарушението не е доказано и не е извършено от жалбоподателя. В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят не се явява,явява се адв. Б.-АКгрП.,депозира писмено становище.

Административно наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОД МВР – П., редовно призовани, не изпращат представител,депозират писмено становище в което молят ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от 1 фактическа страна:

На 25.11.21 година в 11:19 часа в населено място гр.П.,ул С. срещу фирма „***“движейки се в посока ул В.Левски при въведено ограничение с пътен знак „В“26 от 50 км/ч ,нарушението установено с техническо средство АТСС СПУКС А RН CAM S1 11743cd, с толеранс – 3 км/ч с МПС Д.С. товарен автомобил с регистрационен номер ЕН *****, е извършено нарушение на скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743cd, движищо се със скорост 77 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 27 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР – П. е издаден ЕФ № серия К № 5456359 на името на ВЛ. М. Т. с ЕГН **********, адрес гр.К.,ул Д.Б.№12,вхБ,ет5,ап49.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лв.

В Административно наказателната преписка (АНП) няма данни кога ЕФ е изпратен на лицето , кога му е връчен , както и няма данни жалбоподателят да е представил в ОДМВР – П. Декларация по чл. 188 от ЗДвП или дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни). Както и няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл 189 ал5 от ЗАНН,кой е управлявал въпросното МПС с което е извършено нарушението. Като е представена справка от КАТ от 09.12.2010г.,че собственик на Д.С. товарен автомобил с регистрационен номер ЕН ***** е М.П. Т. и ЕТ“М.Т“ . ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен №

ЕН ***** в процес на приближаване към автоматизираната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение ПРИБЛИЗИТЕЛНО 80 км/ч, съответно наказуема установена скорост 30км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч-77) и 2 разрешена такава от 50 км.ч.

В АНП има данни относно работата и използването на конкретното АТС на процесната дата – 25.11.2021г, когато се твърди, че е установено нарушението на жалбоподателя.

Представен е

Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменана от 16.01.2018 година за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка см*** на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки протокол.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на П.ски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал.

2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ОДМВР – П., в района на който попада град П., където административното нарушение е довършено.Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е осъществен.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

В настоящия случай административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на 189 ал 4 вр с чл. 182, ал. 1, т. 3, 3 вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , установено с мобилно АТСС А RН CAM S1 №1174 c d (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен съобразно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички изискуеми лимитативно изброени реквизити за обективирано съдържание.

При наличие на посочените в ЕФ обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ – цифровите стойности на разрешената – максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТС и конкретното й превишение, покриват се основните съществени елементи от административно наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3вр.чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено и това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , като вече се посочи същите не са обвързани с тези, установени за съдържанието на НП. Иначе казано 4 надлежно е конкретизирано противоправното фактическо деяние, сочещо фактическия състав на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , доколкото сочената скорост (77 км/ч) е по-висока от максимално допустимата по силата на общото ограничение за движение в населено място, предвидено ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП.

В преписката на административно наказващият орган е приложена справка за технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното време и място, предвид приложен Протокол за използване, съставен в изпълнение на изискванията на чл. 10 от Наредбата.

Същевременно, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП , действаща към датата на нарушението. Т.е. при наличните по делото се установява по несъмнен начин че използваното АТС е било технически изправно и законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време.С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната по-горе Наредба е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТС и системи за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай е съставен протокол и снимка на участъка, от която в действителност става ясно къде е било разположено при извършване на заснемането на скоростта АТС.

По делото е представена справка за регистрацията на представена справка от КАТ от 09.12.2010г.,че собственик на Д.С. товарен автомобил с регистрационен номер ЕН ***** е М.П. Т. и ЕТ“М.

Към датата на заснемане на нарушението собственик е М.П. Т. ,а не посоченият от органите на полицията като нарушител ВЛ. М. Т. с ЕГН **********, адрес гр.К.,ул Д.Б.№12,вхБ,ет5,ап49.Именно М. Т. е собственик на описаното в ЕФ МПС.

По делото не е доказано, жалбоподателят дали е собственик на МПС, посочено в ЕФ или лице, на което МПС е било предоставено за управление от собственика, а в административно наказателния процес тежестта на доказване се носи от АНО (както вече бе посочено), поради което същият следва да докаже горепосоченото обстоятелство.По преписката не представена Декларация по 189ал5 от ЗДвП,за да се установи кой е управлявал автомобила на датата на извършеното нарушение.

5

Макар и в тази връзка по делото да е представено справка от Сектор КАТ ПП за собствеността на МПС, или друг документ, удостоверяващ собствеността на МПС,административно наказващият орган не се е съобразил с това и е съставил ЕФ на друго лица,което не е собственик на лекият автомобил извършил нарушението.Нарушена е процедурата по връчване на ЕФ ,предвидена в чл 189ал5 от ЗДвП,тъй като издаденият ЕФ не е връчен на нарушителя-Незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателят.

По отношение правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно относно авторството. Изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица – ОДМВР – П. в структурата на МВР.

По разноските.

Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.

В нормата на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран.

Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос.

Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.