Решение № 693 от 20.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Сливен, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104504 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищцовата банка твърди, че са получили на 12.09.2025 г. Определение № 3298/29.08.2025 г. по ч.гр.д. № 2291/2025 г. по описа на СлРС, във връзка с подадени възражения по чл. 414 от ГПК от Г. А. М., И. Г. М. и В. Г. М., които са длъжници по горепосоченото ч.гр.д. В указания срок предявяват настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Изтъкват, че на 15.08.2011г. между ищцовата банка като кредитор и Г. В.

М. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като му е предоставен кредит в размер на 30 000 лв.

Съгласно чл. 8 от Договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключването на Договора е 10,45%. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца. Падежът за издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца. Неразделна част от Договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, който кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит.

Сочат, че на 27.11.2013 г. Г. В. М., ЕГН ********** е починал, видно от Удостоверение за наследници с изх. № 9400-20988/29.11.2013 г., издадено от Община Сливен, в което са вписани наследниците по закон Г. А. М., ЕГН ********** – съпруга, И. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря и В. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря.

Сочи, че производството е по чл.51 ЗН с Решение №296/04.04.2014г. по 1 ч.гр.д.№ 4892/2013г. по описа на СлРС, с което е вписано в Особената книга на съда, че наследниците Г. А. М., И. Гергиева М. и В. Г. М. са приели наследството по опис както следва ½ ид.ч. от правото на собственост върху л.а. Ситроен Ксара с рег. №.............., собственост на Г. В. М. и Г. А. М. с пазарна стойност в размер на 3601 лева. Предвид това, че всеки един от наследниците следва да отговаря за 1/3 ид. ч. от приетото по опис имущество, като съобразно оценката е в размер на 1800 лева, съобразно техния наследствен дял.

Счита, че след смъртта на наследодателя цялото наследствено имущество преминава поначало към наследниците на починалия, които по силата на чл.48 ЗН придобиват наследство с факта на изричното му приемане.

По силата на чл.60, ал.1 от ЗН задълженията, включени в едно наследство, преминават върху наследниците, които са приели наследство съобразно дяловете, които получават от него, съобразно чл.5 и чл.9 от ЗН във вр. чл.60, ал.1 ЗН е дължим от законните наследници, като дължимите суми се разпределят, съобразно наследствените им дялове.

Твърдят още, че са изпратени покани до ответниците на 19.03.2025г. за заплащане на припадащия се на всяка от тях наследствен дял по задължението на наследодателя Г. В. М. за заплащане на задължението им в седмодневен срок от получаване на поканата за всеки един.

Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число, като кредитът е изискуем на краен падеж, на 16.08.2021 г., като тъй като не била заплатена дължимата сума, то е депозирано Заявление по реда на чл.417 от ГПК пред СлРС и е издадена Заповед №1428/30.04.2025г. и изп. лист от 30.04.2025г. по ч.гр.д.№2291/2025г. по описа на СлРС, с която са осъдени тримата длъжници, настоящите ответници да заплатят главница в размер на 25082,69 лева, договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2013г. до 15.08.2021г. в размер на 28274,73 лева, обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.01.2014г. до 15.08.2021г. в размер на 3343,66 лева, обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 16.08.2021г. до 24.04.2025г. в размер на 11137,48 лева, 120 лева разходи при изискуем кредит, законна лихва върху главницата от 29.04.2025г. до окончателното изплащана на задължението и д.т. – 36 лева, и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

След връчване на Поканите за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело №1706/2025г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева са депозирани три възражения срещу заповедта, след което е указано на заявителя да предяви иск, което е сторил чрез депозиране на настоящата искова молба.

Поради гореизложеното да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „Банка ДСК „АД има следните вземания срещу Г. А. М., И. Г.

М. и В. Г. М. за сумите, за които е издадена Заповед №1428/30.04.2025г. и изп. лист от 30.04.2025 г. по ч.гр.д.№2291/2025г. по описа на СлРС, с която са осъдени тримата длъжници, настоящите ответници да заплатят главница в 2 размер на 25082,69 лева, договорна възнаградителна лихва за периода от 25.12.2013г. до 15.08.2021г. в размер на 28274,73 лева, обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.01.2014 г. до 15.08.2021 г. в размер на 3343,66 лева, обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 16.08.2021г. до 24.04.2025г. в размер на 11137,48 лева, 120 лева разходи при изискуем кредит, законна лихва върху главницата от 29.04.2025 г. до окончателното изплащана на задължението и д.т. – 36 лева, и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение., ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира сторените в исковото производство разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирани писмени отговори на исковата молба.

В трите отговора на исковата молба се излага становище, относно недопустимостта на иска, като се твърди, че е бил предявен от лице, което е имало правен интерес. Оспорват се основателността на иска, считат, че е неоснователен и недоказан.

Излагат възражения, че ответниците не са подписвали договор за кредит и не са се задължили спрямо банката кредитор. Липсвало доказателство отностно това, дали ответниците са известени , че е настъпила изискуемост на вземането, като навеждат обстоятелството, че липсва покана до длъжниците надлежно връчена.

Считат, че е нищожна клаузата за лихва, поради прекомерност на уговорения лихвен процент и бездействие от страна на кредитора.

Освен това, съгласно Удостоверение с изх. №СД-02-09-3412 от 09.04.2014г. на РС – Сливен, издадено на основание ч.гр.д. №4892/2013 г. по описа на РС- Сливен, длъжницата Г. А. М. е приела наследството на съпруга си Г. В. М. по опис, като е прието само МПС с рег. № .............., което към месец ноември 2013г. е с пазарна стойност в размер на 3601 лева. Освен това реално наследството от бащата е наследено от неговата съпруга Г. А. М. и двете му дъщери И. Г. М. и В. Г. М.. Тъй като всички те са приели наследството по опис само до частта на приетото наследство следва да отговарят до размер на 600,17 лева, тъй като МПС се наследява от съпругата Г. и двете дъщери. Съпругата наследява до размера на ½ ид. ч., а другата ½ ид.ч. се наследява от съпругата и двете дъщери. Следователно сумата от 1800,50 лв. се раздели на три и се получава 600,17 лева. Следователно към настоящия момент следва да се изчислят такси, разноски и други, но до сумата от 600, 17 лева.

Следователно максималната отговорност на ответницата Г. А. М. за задължение от наследодателя включваща главница, лихва, такса и разноски е 600.17 лв., като всяка претенция над този размер е правно недопустима. Не е спорно, че е приела наследството на своя съпруг Г. В. М. по опис, съгласно ч.гр.д .№4892/2013г. по описа на СлРС, описано в по-горния абзац.

3

Следователно налице е нарушение на разпоредбата на чл.60 от ЗН, което води до нищожност на претенцията, в тази връзка молят да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, респективно моли да се отхвърли като недопустим за сума над размера на приетото наследство т.е. над 600,17 лева.

Моли да се признае, че ответницата не дължи претендираните суми над размера на приетото по опис наследство.

Същото се наведено като възражения и в депозираните отговори от другите две ответници, явяващи се дъщери на починалия наследодател, като считат че е налице нарушение на разпоредбата на чл.60 от ЗН, което води до нищожност на претенцията. По тези съображения молят да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан, респективно моли да се отхвърли като недопустим за сума над размера на приетото наследство т.е. над 600,17 лева.

Молят да се признае, че и другите две ответници И. Г. М. с ЕГН 95083115776 и В. Г. М. с ЕГН ********** не дължат всяка от тях претендираните суми над размера на приетото по опис наследство.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи предявените искове в пълен размер.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.

О. и адв. П., които оспорват исковите претенции и молят съда да ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото се установи и доказа, че на 15.08.2011 г. между ищцовата банка като кредитор и Г. В. М. като кредитополучател сключен Договор за кредит за текущо потребление, като му е предоставен кредит в размер на 30 000 лв.

Съгласно чл. 8 от Договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключването на Договора е 10,45%. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца. Падежът за издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца. Неразделна част от Договора за кредит са Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, който кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора за кредит.

Сочат, че на 27.11.2013 г. Г. В. М., ЕГН ********** е починал, видно от удостоверение за наследници с изх. № 9400-20988/29.11.2013 г., издадено от Община Сливен, в което са вписани наследниците по закон Г. А. М., ЕГН ********** – съпруга, И. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря и В. Г. М., ЕГН ********** – дъщеря.

Сочи, че производството е по чл.51 ЗН с Решение №296/04.04.2014г. по ч.гр.д.№ 4892/2013г. по описа на СлРС, с което е вписано в Особената книга на съда, че наследниците съпруга и две дъщери: Г. А. М., И. Гергиева М. и В. Г.

М. са приели наследството по опис както следва ½ ид.ч. от правото на собственост върху л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. №.............., собственост на Г. В.

4

М. и Г. А. М. с пазарна стойност в размер на 3601 лева. Предвид това, че всеки един от наследниците следва да отговаря за 1/3 ид. ч. от приетото по опис имущество, като съобразно оценката е в размер на 1800 лева, съобразно техния наследствен дял.

Не е спорно, че по ответницата са приели по опис оставеното им наследство от общия им наследодател като съпруга, и две дъщери до размера на стойността на правото на собственост върху лек автомобил Ситроен Ксара с рег № .............. с пазарна стойност в размер на 3601 лева, предвид това , че всеки един от наследниците следва да отговаря за 1/3 ид.ч. от приетото по опис имущество, което съобразно оценката е в размер на 1800 лева, съобразно техния наследствен дял.

Безспорно, ме се с Решение № 296/04.04.2014 г. по чгд №4892/2013 г. по описа на СлРС е вписано приемането на наследството по опис на основание чл.48 от ЗН и чл.61 от ЗН. Безспорно с факта на изричното приемане на наследството по опис, наследството включва в себе си не само имуществените права на наследодателя, но и неговите имуществени задължения, като правата и задълженията се наследяват в частите, определени в чл.5 и сл. от ЗН.

По силата на чл.60, ал.1 от ЗН задълженията, които са приели наследството съобразно дяловете, които те получават от него. Следователно част от наследствената маса и на основание чл.5 и чл.9, ал.1 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗН е дължим от законните наследници, като сумите е разпределят според наследствените им дялове.