Определение № 2635 от 15.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2635 гр. Бургас, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501320 по описа за 2024 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод постъпила частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, ет.5 чрез адвокат Христо Милчев против Определение № 4082/09.07.2024г., постановено по гр.д. № 1673/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

Жалбата е подадена в указания от съда двуседмичен срок за обжалване, от лице, имащо правен интерес да обжалва и е допустима.

В нея се твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил представените от дружеството, в изпълнение на възложената доказателствена тежест, доказателства, че ищцата не е материално затруднена и е във възможност да заплати адвокатски хонорар при ангажирана от нея адвокатска защита. Посочва, че такова доказателство е искането за сключване на Договор за кредит от 15.07.2022г., в което ищцата е декларирала месечен доход в размер на 2573 лева. Посочва се, че не е уважено и искането за извършване на справка от НОИ относно работодателя и осигурителния доход на С. А. за периода януари – април 2024г., не е съобразена практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да изследва предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата при подадено нарочно възражение от другата страна, подкрепено с доказателства. Счита, че декларираните доходи при тегленето на кредит опровергават наличието на материална затрудненост при сключване на договора за правна помощ и се цели да се 1 печелят разноски в тежест на жалбоподателя при образуването на отделни производства. В жалбата се посочва, че практиката на ВКС, съобразно която съдът не изследва дали са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ от адвокат, се отнася само до случаи, в които другата страна не е релевирала подкрепено с доказателства възражение. На процесуалния представител на ищцата в случая се дължи възнаграждение съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от страната, която е ангажирала адвокатската защита.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условия на безплатна правна помощ поради материална затрудненост на ищцата.

По делото е депозиран и писмен отговор от адвокат Мирослав Веселинов Михайлов, процесуален представител на ищцата С. А., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Цитирана е многобройна практика на съдилища, в която се приема, че при оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА не се изисква от страната да доказва пред съда действителните предпоставки за предоставянето й, вкл. и това, че е материално затруднена.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Определение № 4082/09.07.2024г., постановено по гр.дело № 1673/24г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на дружеството – жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като са изложени мотиви, че наличието на основание по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноските. Предпоставките по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА очертават изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна правна помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Цитирана е практика на ВКС в посочения смисъл.

Тези изводи на съда са оспорени от жалбоподателя, по съображение, че цитираната практика на ВКС се прилага само, ако насрещната страна в процеса не е релевирала подкрепено с доказателства възражение. В определение № 163/13.06.2016г., постановено по частно гр. дело №

2266/2016г. по описа на ВКС е прието, че преценката да наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.

38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно 2 изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 от ГПК следва да заплати направените разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществявана безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи тежестта да установи,че предпоставките за безплатна адвокатска защита не са налице. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.

38 от ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска защита без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 от ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 от ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание.

В този смисъл са твърденията в частната жалба: ищцата не е материално затруднена и поради това не са налице основания за оказване на безплатна правна помощ. Твърди се, че е налице злоупотреба с право, целяща да се печелят пари от разноски в тежест на дружеството при образуване на отделни производства. От представеното искане за сключване на договор за кредит се установява, че ищцата е декларирала, че живее при приятели (от което се прави извод, че не плаща наем), получава заплата 1 573 лева и разполагаем доход 1 637 лева - това искане е от дата 15.07.2022г., а Договорът за правна защита и съдействие е от дата 08.01.2024г., поради което посочените в искането данни за доходи не са актуални и не могат да установят материална затрудненост към датата на сключване на договора, към който момент се прави тази преценка от съда – в този смисъл и Определение № 2591/18.09.2023г., постановено по частно гр. дело № 3703/2023г. по описа на ВКС. Действително, жалбоподателят е направил искане да се изиска справка от НОИ относно работодателя и осигурителния доход на ищцата за периода от м. януари 2024г. до м. април 2024г. Дори да бъде изискана тази информация, тя сама по себе си не би могла да установи наличието или липсата на материална затрудненост на ищцата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие - няма доказателства относно доходите на семейството (посочено е в искането за кредит, че ищцата е семейна, с две деца под 18 години), здравословно състояние - нейното и на членовете на семейството й, наличието на други задължения, произтичащи от кредити или наемни правоотношения, които, при съвкупна преценка, биха очертали нейното материално състояние към посочения момент.

3

Следва да се отбележи и обстоятелството, че е неоснователно възражението, че при наличие на данни, опровергаващи твърдението за материална затрудненост, то съдът е следвало да задължи ищеца да докаже предпоставките за искането си - това противоречи на цитираното по-горе определение на ВКС, в което изрично е посочено, че тежестта да установи своите твърдения и да опровергае наличието на поддържаното основание се носи от оспорващата страна. Освен това цитирания доход от 1 367 лева месечно, за четиричленно семейство означава от по 342 лева на член от семейството, което всъщност е довод в подкрепа на твърдяното затруднено материално положение на ищцата. Този доход е под линията на бедност за 2024г., определена от МС, в размер на 526 лева. Поради това съдът приема, че по същество са правилни изводите на районния съд, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството – ответник за заплащане на възнаграждение в полза на адвокат Михайлов.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, а депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №

31104/25.07.2024г. по описа на Районен съд – Бургас, депозирана от „Сити Кеш„ ООД със седалище гр. София, ЕИК 202531869, адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, ет. 5 чрез адвокат Христо Милчев против Определение № 4082/09.07.2024г., постановено по гр. дело № 1673/2024г. по описа на Районен съд - Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4