Решение № 292 от 25.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Благоевград, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500320 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв. В. С. –назначена за особен представител на О. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б. .., срещу Решение № 652 от 14.11.2022 г., постановено по гр. дело № 2536/2021 г., по описа на Районен съд - Благоевград.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат следните доводи:

Посочено е, че на първо място не споделя крайния извод на първоинстанционния съд относно основателността на така предявения иск. Посочва, че при тълкуване на предвиденото в чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК изключение от изключението се стига до извода, че се има предвид прекратяване на изпълнителното дело, когато всички дължими суми по него суми /включително таксите и разноските/ са платени, като видно от използваната формулировка законодателят не прави разлика относно техния произход. Сочи, че е безспорно обстоятелствоото, че по изпълнителното дело след постъпилото от длъжника плащане са останали неиздължени такси и разноски съгласно ТТРЗЧ., т.е. не е изплатено всичко по делото и съответно същото не е било прекратено на това основание. Поради тази причина счита, че липсва и основание тези такси да бъдат възложени в тежест на въззивника в настоящия процес.

Твърди, че основен принцип е, че таксите и разноските в процеса се заплащат авансово от 1 активния процесуален субект /взискателя/, като впоследствие биват събирани от длъжника/въззивника, в случай обаче, че са за негова сметка. В настоящият казус обаче счита, че процесиите такси и разноски не са за сметка на длъжника/въззивника. Дори и да се приеме обратното, то длъжника/въззивника би бил длъжен да ги възстанови на взискателя, ако последният на първо място ги беше извършил, като посочва, че такова обстоятелство в случая не е налице. Взискателят не е извършил никакви разноски във връзка с процесното изпълнителното дело. Посочва, че съгласно горецитираните разпоредби от ТТРЗЧ., както и дадения отговор на единадесети въпрос от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово от частния съдебен изпълнител /чл. 80 ЗЧ./.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението. Сочи се, че прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е една правна възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Позовава се на разпоредбата в чл.

79, ал. 3 ЗЧ. и процесуалната възможност за несъбраните такси частният съдебен изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК срещу взискателя. Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата.

Посочва, че с горецитираните мотиви ВКС приема, че съдебният изпълнител разполага с три възможности, когато е налице неплащане на дължими такси и разноски съгласно ТТРЗЧ., а именно: 1. да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК;

2. да ги събере от длъжника в хода на изпълнителния процес и на основание чл. 79, ал. 2 ГПК /което предполага да са налице две предпоставки: взискателят да не е заплатил таксите съгласно ТТРЗЧ. авансово и да е налице образувано изпълнително дело и съответно да бъдат извършени изпълнителни действия въпреки това. При наличието на тези предпоставки съдебният изпълнител „събира“ в хода на започналото вече принудителното изпълнение тези дължими такси и разноски от длъжника /ако същите са за негова сметка/, като се ползва с привилегията по чл. 136, т. 1 ЗЗД/; 3. да поиска издаването на заповед за изпълнение по чл.

410, ал. 1 ГПК срещу взискателя.

Излага, че съдебният изпълнител нито е прекратил изпълнителното производство поради неплащане от страна на взискателя на дължимите авансово такси, нито е събрал същите в хода на изпълнителното производство от длъжника, а се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника, с каквато възможност Ч. не разполага.

Отделно от гореизложеното, дори да се приеме, че процесиите такси и разноски по изпълнението са за сметка на длъжника, то не споделя извода на първоинстанционния съд, че същите са дължими поради следното:

2

Посочва, че според задължителната съдебна практика точното начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл. 78, ал. 2 ЗЧ. е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител.

Не споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт, че начисляването на процесиите такси и разноски е извършено при съблюдаване на законовите и подзаконови разпоредби, респективно, че същите са дължими от възиивника. Напротив всички действия, извършени от въззиваемия след връчването на ПДИ, са били извършени и възложени в тежест на въззивник незаконосъобразно.

Твърди, че общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. Твърди се, че в конкретния случай присъдената сума е погасена изцяло и доброволно от въззивника/длъжника директно в полза на кредитора, като в крайна сметка вземането му е било удовлетворено изцяло. Сочи, че при този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил никакви изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧ. с цел принудително събиране на вземането посредством някой от предвидените в закона изпълнителните способи. В тази връзка посочва, че всички извършени от съдебния изпълнител последващи действия се явяват безпредметни и ненужно извършени, респективно таксувани. Твърди, че по този начин въззивникът/длъжникът неоправдано е бил обременен с множество такси и разноски за връчвания на съобщения, налагане на възбрана и запор, извършване на множество справки за притежавано имущество и други, които не са довели до никакъв резултат за събиране на дължимото и са се оказали напълно безпредметни и излишни.

Вън от гореизложеното не споделя и извода на първоинстанционния съд досежно дължимостта на таксата по т. 26 ТТРЗЧ. поради следното:

Сочи се, че по аргумент от чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК - нормата е въведена след постановяване на решението на ВКС, касаещо дължимостта на таксата по т. 26 ТРЗЧ. - Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о., длъжникът не носи отговорност за разноски по изпълнението, които са направени за неприложени изпълнителни способи.

Безспорно в практиката се приема, а и самият текст на т. 26 ТТРЗЧ. определя тази такса като резултатна - размерът й зависи от събраната в производството сума. Спорно в практиката е съдържанието на понятието „събрана“.

Сочи, че изпълнителното производство започва с покана към длъжника да изпълни доброволно дължимото. В тази фаза съдебният изпълнител не може да предприеме каквото и да било действие на принуда - запорът и възбраната обезпечават, но не реализират принудително събиране на вземането. Съдебният изпълнител е овластен единствено да администрира производството, осигурявайки възможност на длъжника да плати доброволно.

Същевременно ТТРЗЧ. предвижда такса за всяко подготвително действие - образуване на 3 изпълнителното производство, връчване на покана за доброволно изпълнение. Тези такси не са разходоориентирани. Те се дължат независимо дали и какви разходи прави частният съдебен изпълнител, за да комплектува книжата в дело и да осигури връчване на покана за доброволно изпълнение. Както е посочено вече очертаните действия в случая са били необходими, но и се оказват достатъчни, за да бъде извършено доброволното плащане. С други думи, за осъществените необходими действия от съдебния изпълнител, той е събрал нормативно предписаното възнаграждение, каквото представлява всяка една такса независимо от механизма за нейното формиране. От друга страна се сочи, че визирайки като граница на отговорността за разноски необходимите за реализация на изпълняемото право нормата на чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК не държи сметка дали взискателят е могъл да предвиди невъзможността за успешна реализация на предприетия изпълнителен способ.

Следователно, законът ограничава отговорността на длъжника на основата на обективен критерий, възлагайки в негова тежест само разноските, довели реално до реализация на изпълняемото право. При положение, че длъжникът е освободен от разноски дори и взискателят обективно да е бил лишен от възможност да предвиди изхода от предприетия и обезпечен от него изпълнителен способ, няма разумна причина върху длъжника да бъде възложена такса, пряко произтичаща от предпочитанието на взискателя да потърси съдействие от частен съдебен изпълнител. Такава такса е недължима на държавен съдебен изпълнител, когато длъжникът съобрази поведението си с отправената му покана да заплати доброволно сумата - чл. 53 ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата. Твърди се, че няма основание по пътя на тълкуването при едни и същи обстоятелства - неизпълнено доброволно притезание преди образуване на изпълнителното производство, длъжникът в производство пред частен съдебен изпълнител да бъде третиран различно от длъжник в производство пред държавен съдебен изпълнител. Счита, че различното третиране не може да бъде обосновано и с начина за формиране на възнаграждението за частния съдебен изпълнител. Посочва, че самият закон отрича принципно установена като дължима такса за опис, когато това действие е извършено в срока за доброволно изпълнение - чл. 79 ал. 3 ГПК (също въведена след постановяване на цитираното решение на ВКС с редакция в ДВ бр. 49/2012 г.).

Посочва, че със същия закон е изменен и текстът на чл. 83 ал. 2 ЗЧ. като изрично е въведено ограничение в размера на допустимото възнаграждение, формирано от пропорционални такси - до 1/10 от размера на задължението. Сочи, че с това правило изрично е лимитиран интересът на частния съдебен изпълнител без оглед обстоятелството какъв обем от действия, предполагащи формиране на пропорционална такса, е осъществил. Същевременно нормата на чл. 78 ал. 1 ЗЧ. разграничава таксата според естеството на предприетите действия — изпълнителни и други.

Следователно основание за таксата, утвърдена като източник на възнаграждение за частния съдебен изпълнител, е извършено от него действие. Както бе посочено вече за извършените от частния съдебен изпълнител действия, обуславящи изрично предписана такса (чл. 82 ЗЧ.) във фазата на доброволно изпълнение е предвидено възнаграждение.

4

Излагат се довади, че доброволно извършеното плащане не произтича от извършено от частния съдебен изпълнител действие, за да бъде налице предписаното от чл. 78 ал. 1 т. 2 ЗЧ. основание за начисляване на такса. Ето защо както буквалното, така и смисловото тълкуване, налагат терминът „събрана“ да се тълкува като постигнат резултат от предприето изпълнително действие (реализиран изпълнителен способ). Сочи, че извършеното доброволно плащане изключва възможността за последваща принуда, поради което и не обосновава дължимост на резултатната такса по т. 26 ТТРЗЧ. (в този смисъл Решение № 1698/01.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 20221100504354 по описа за 2022 година на Софийски градски съд).

Разпечатката съдържа 35 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83483eec-0edd-45f3-afc0-1f78cec45275