Решение № 289 от 13.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Перник, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500269 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от М. Г. И. срещу решение №59/22.07.2019 г. по гр. дело №20/2018 г. по описа на PC - гр. Брезник, поправено с решение № 115/03.08.2020 г. на основание чл.247 ГПК, с което съдът е отхвърлил предявените по реда на чл.422 ГПК от М. Г. И. от ***, с ЕГН: ********** против Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено по отношение на Р. С. К., че същият дължи на М. Г. И. главница и мораторна лихва за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2016/2017 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 2366.02 лв., от които главница в размер на 2145.49 лв. за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 220.53 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, главница и мораторна лихва за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2016/2017 г. съгласно договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 541.44 лв., от които главница в размер на 536.37 лв. за дължимото 20 % арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 5.07 лв. за периода от 03.10.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, главница и мораторна лихва за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2017/2018 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 2148.47 лв., от които главница в размер на 1

2145.49 лв. за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 2.98 лв. за периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно, при доводи, че неоснователно първоинстанционният съд е приел за редовно извършеното от ответника плащане в размер на 2700 лв. на ищцата с пощенски запис, доколкото същото изхождало от трето за спора лице и сумата не била преведена по посочената от ищцата банкова сметка. Навежда, че неправилно първоинстанционният съд е приел за преждевременно предявена претенцията за стопанската 2017/2018 г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че арендополучателят е изпълнил в срок задълженията си по договора, а исковата претенция за стопанската 2017/2018 г. е преждевременно предявена с оглед датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

С определение № 52/26.02.2018 г. на основание чл.213 ГПК първоинстанционният съд е съединил за разглеждане в едно производство гр.д.

№20/2018 г., гр.д.№21/2018 г. и гр.д.№22/2018 г.- всички по описа на РС-Брезник, като същите са продължили за разглеждане под №20/2018 г. по описа на РС-Брезник.

Не се спори по делото, че страните са били обвързани с правоотношение, основано на договор за аренда от 29.07.2013 г. за предоставяне под аренда на посочени 30 бр. земеделски земи, находящи се в землището на ***, общ.***, подробно индивидуализирани в същия, за срок от 5 стопански години, с нотариална заверка на подписите рег.№*** по описа на нотариус И.М., рег.№*** при НК и район на действие РС-Брезник, вписан надлежно в Служба по вписванията гр.Брезник. Не се спори, че съгласно чл.4 ал.1 от договора, арендаторът се задължава да обработва всички земи с площ 357,581 кв.м., както и да извършва арендно плащане на арендодателя в размер на 15 лв. за единица /декар/ на арендувана площ, но не помалко от 5363,715 лв. за една стопанска година. В т.3 от същата разпоредба е уговорено, че 80 % от общо дължимата сума се заплаща до края на месе октомври за съответната стопанска година, а останалите 20 % от общо дължимата сума за съответната стопанска година се заплаща най- късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължи. В ал.3 от същата разпоредба е уговорено, че плащането следва да се извърши в лева и в брой. Не се спори, че с нотариален акт за замяна № ***, том ***, нот. дело № 103/2016 г. и нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № 104/2016 г. на Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС -Брезник, на 31.05.2015 г., между ответника – 2 арендатор и съсобственици на отдадените под аренда земеделски земи са сключени договор за замяна на 1/144 ид. част, а впоследствие и договор за покупко-продажба на 55/144 идеални части от всички земеделски имоти, които са били предмет на договора за аренда. С нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № 232/2016 г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС- Брезник, на 13.09.2016 г. Р. К. закупил от съсобственици на отдадените под аренда земеделски земи още 1/9 (16/144) ид.ч. от арендуваните имоти.

Пред РС- Брезник са приобщени три заключения на вещо лице по СИЕ, като вещото лице, вземайки предвид придобитата от въззиваемия- ответник общо ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти, по отношение на която е налице сливане на качеството на арендодател и арендатор, посочва, че размерът на главницата, представляваща дължимото арендно плащане в размер на 80% за стопанската 2016/2017 г. възлиза на сумата в размер на 2145,49 лв., а мораторната лихва върху главницата за периода 01.11.2016 г. до 05.11.2017 г. е в размер на 220,53 лв. Вещото лице посочва в своето заключение, че размерът на главницата, представляваща дължимото арендно плащане в размер на 20% за стопанската 2016/2017 г. възлиза на сумата в размер на 536,37 лв., а мораторната лихва върху главницата за периода 03.10.2017 г. до 06.11.2017 г. е в размер на 5,07 лв. Вещото лице посочва, че на 06.12.2017 г. арендаторът Р. С. К. е извършил плащане на сумата в размер на 2700 лв. чрез пощенски запис на името на арендодателя М. Г. И., с посочване основанието за плащане цяла рента за стопанската 2016/2017 г., като пратката не е потърсена от получателя.

От заключението на вещото лице е видно, че размерът на главницата, представляваща дължимото арендно плащане в размер на 80% за стопанската 2017/2018 г. възлиза на сумата в размер на 2145,49 лв., а мораторната лихва върху главницата за периода от 01.11.2017 г. до 05.11.2017 г. е 2,98 лв. Вещото лице посочва, че на 06.12.2017 г. арендаторът Р. С. К. е извършил плащане на сумата в размер на 2700 лв. чрез пощенски запис на името на арендодателя М. Г. И., с посочване основанието за плащане цяла рента за стопанската 2017/2018 г., но пратката не е потърсена от получателя.

Основният спорен въпрос по делото е дали исковите претенции следва да бъдат приети за погасени в хода на процеса чрез извършеното от ответника внасяне в пощенския клон на сумите в размер на общо 5400 лв.

При паричните преводи нареждането на извършване на превода /внасянето/ на сумата по сметка на пощенската станция на името на кредитора няма погасителен ефект, за разлика от банковия превод, доколкото към този момент за кредитора не съществува правната възможност да се разпорежда с паричната сума. Тази възможност възниква само ако кредиторът бъде уведомен /от момента на уведомяването/ от страна на пощенската станция за паричния превод и съществува само до крайния момент, до който съгласно общите условия на дружеството, извършващо паричния превод, е възможно получаването на сумата, тъй като след този момент тя се връща по сметка на наредителя. Съгласно чл. 68, б. "а" ЗЗД паричните задължения са "носими" и задължението следва да бъде изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, т. е. на адреса или в седалището му. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. второ ЗЗД е предвидено, че когато предмет на задължението е парична сума, длъжникът може да се освободи от отговорност, като вложи дължимата сума в банка по местоизпълнението на задължението. Когато плащането се извършва безкасово – чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка, то плащането се смята за завършено със 3 заверяване сметката на кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора /чл. 75, ал. 3 ЗЗД/. В случая, правилото на чл. 97, ал. 1, изр. второ ЗЗД не се прилага, тъй като пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението /чл. 75, ал. 1 ЗЗД/. При условие, че получателят не може да бъде открит /какъвто случай е настоящият/ или откаже да получи изпратените суми, неизплатените суми в записа се връщат обратно в станцията на подаването. Дори и да се приеме твърдяната забава на кредитора обаче, същата не презюмира реално изпълнение от страна на длъжника. Съгласно разпоредбите на чл.

96, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД забавата на кредитора има за последица единствено освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава при изпълнение /напр. се освобождава от заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху дължимата парична сума/ и поемане от кредитора на риска от неизпълнение или забавено изпълнение, респ. на необходимите разноски, сторени поради неговата забава. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от отговорност, т. е. задължението му не отпада, нито се смята погасено с извършване на неуспешен по вина на кредитора опит за изпълнение /в случая опит за плащане на парично задължение/. Следователно, задължението не се смята за погасено и не е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност, каквото е предвидено при влагане на дължимата сума в банка, където отказът на кредитора да се разпореди с предоставената сума е правно ирелевантен с оглед действието на освобождаването от отговорност. По тези съображения, съдът намира, че превеждането на задължението чрез пощенската станция не обосновава неговото погасяване, докато същото не бъде получено от ищцата. От друга страна, съгласно т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и съдът намира, че доколкото съдебното дирене пред първата инстанция е приключило на 09.04.2019 г., то претенцията за плащане на цената по договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г. за стопанската 2017/2018 г. не се явява преждевременно предявена.

Като съобрази изложеното и несъвпадането с изводите на първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено.