Решение № 799 от 23.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Стара Загора, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20255530101629 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 49 ЗЗД.

Ищците Д. Д. К., Д. И. А. и М. Й. Г. твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в *********, построена от ЖСК „Комуна“ въз основа на отстъпено от държавата право на строеж.

Считат, че като суперфициарни собственици притежават право на ползване върху незастроената част от дворното място, обхващаща целия УПИ, в който се намират сградите на ЖСК „Комуна“ и ЖСК „Дунав“.

Посочват, че свободната незастроена част от двора се ползва от етажните собственици за паркиране на автомобили и зелени площи, като същата се поддържа и подобрява от тях. Твърдят, че с влезли в сила съдебни решения по предходно дело срещу Община Стара Загора е признато правото им на ползване върху целия имот, както и че общината притежава единствено голата собственост върху него и няма право да се намесва в начина, по който суперфициарните собственици го ползват.

Излагат, че преди около една година са поставили три броя антипаркинг 1 скоби в ниската част на двора на местата за паркиране, с цел да предотвратят навлизането и паркирането на автомобили на лица, които не са оправомощени да ползват дворното място. В края на 2024 г. служители на общината извършили проверка относно поставянето на скобите, като след представяне на съдебните решения не били предприети действия по премахването им.

Впоследствие, на 20.02.2025 г., служител на общината уведомил ищците за намерението на общината да премахне скобите, без да представи съответния акт или разпореждане.

На 28.02.2025 г. служители на Община Стара Загора премахнали чрез изрязване трите антипаркинг скоби и ги отнели, без ищците да са били уведомени, без да са извършени констатации и без да е издаден административен акт. Според ищците с тези действия общината не само е увредила имуществото им, но и е препятствала упражняването на принадлежащото им право на ползване върху дворното място, произтичащо от правото им на строеж.

С оглед на изложеното ищците молят съда да осъди Община Стара Загора да преустанови и да се въздържа от неоснователни действия, препятстващи упражняването на правото им на ползване върху незастроената част на дворното място чрез премахване на антипаркинг елементи, както и да заплати на всеки от тях сумата от 90 лв., представляваща стойността на една антипаркинг скоба, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове.

На първо място, ответникът прави възражение за недопустимост на исковата молба, тъй като според него ищците не са индивидуализирали правилно имота, върху който твърдят, че упражняват право на ползване.

Посочва, че в исковата молба е описан УПИ - I за жилищно строителство, кв.

20 по плана на гр. Стара Загора, докато по действащия регулационен план имотът представлява УПИ I-69, кв. 2001. Според общината липсата на точно посочване на действащия идентификатор и индивидуализиращи белези на имота води до нередовност на исковата молба.

По същество, Община Стара Загора твърди, че е собственик на 2 процесния поземлен имот съгласно АЧОС № *********** г., като впоследствие част от идеалните части са били отписани от актовите книги и продадени на „МОДЕВА“ ООД. Посочва, че в общината са постъпили сигнали и заявления от дружеството относно поставени във вътрешния двор антипаркинг съоръжения, които ограничавали достъпа и ползването на дворното място от други собственици на самостоятелни обекти в сградите.

Ответникът поддържа, че премахването на трите антипаркинг скоби е извършено с цел защита правата на всички собственици в сградите, тъй като ищците чрез поставянето им са ограничили достъпа до части от двора и са възпрепятствали останалите собственици да ползват имота по предназначение. Според общината тя не е препятствала ищците да упражняват правото си на ползване върху дворното място, а единствено е премахнала поставени прегради, които ограничавали правата на други лица.

В заключение ответникът счита, че претенциите за преустановяване на действията и за заплащане на стойността на антипаркинг скобите са неоснователни, тъй като действията на общината са били предприети за защита на правата на останалите собственици и не представляват неправомерно засягане на правото на ползване на ищците. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в ********.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, дело № ***/***** г. на нотариус Стефка Чавдарова /л. 6/ се установява, че ищецът Д. Д. К. е собственик на апартамент № *, находящ се в процесната жилищна сграда в *********.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, том ****, дело № ****/****** г. на нотариус при Старозагорския районен съд и удостоверение №*****/***** г., издадено от Община Стара Загора /л. 7 и 8/, ищецът Д. И. А. и наследниците му се легитимират като собственици на апартамент № *, находящ се в същата жилищна сграда, на ет.

*, вход *.

3

От представения договор за делба на недвижими имоти и МПС от 23.02.2015 г., заверен от нотариус Денчо Недялков /л. 9/, се установява, че ищцата М. Й. Г. е собственик на апартамент № **, находящ се в жилищната сграда на ет. *, вход *.

От представените документи за собственост на ищците се установява, че жилищната сграда, в която се намират процесните самостоятелни обекти, е построена от ЖСК „Комуна“, на която е било отстъпено право на строеж върху държавна земя съгласно договор за отстъпване право на строеж върху парцели, отчуждени за кооперативно жилищно строителство по реда на чл.

55а ЗПИНМ от 30.03.1960 г. /л. 29/.

Обстоятелството, че собствеността върху терена, представляващ УПИ I – „Жилищно строителство“, включващ ПИ № **** и ПИ № **** в кв. 20 по плана на гр. Стара Загора, е разпределена между ответника Община Стара Загора и „Модева“ ООД – гр. Стара Загора, съдът приема като безспорно между страните, като същото се установява и от събраните по делото писмени доказателства. От приетия акт за частна общинска собственост №*****/******* г. се установява, че посоченият урегулиран поземлен имот е бил актуван като собственост на Община Стара Загора. Същевременно от Заповед № ****/***** г. на кмета на Община Стара Загора се установява, че от актовите книги за общинска собственост са отписани 7348/10000 ид.ч. от застроената площ на жилищен блок, находящ се в ПИ № *****, с административен адрес **********, представляващи строителство, продадено от Община Стара Загора на „Модева“ ООД – гр. Стара Загора.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвена, се установява следното:

ЖСК „Комуна“ представлява пететажна жилищна сграда със смесено предназначение, с административен адрес: *********. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед № *****/*****г., сградата попада в поземлен имот с идентификатор №*********, като идентификаторът на сградата е № **********.

Съгласно действащия план за регулация на гр. Стара Загора, кв.

„Славейков“, одобрен с Решение № ****/**** г. на Общински съвет – Стара Загора, сградата на ЖСК „Комуна“ попада в УПИ *****, кв. 20, в който са построени още и сградите на ЖСК „Дунав“.

4

От заключението на вещото лице се установява, че ЖСК „Комуна“ е построена въз основа на предоставено от държавата право на строеж по договор от 30.03.1960 г., сключен на основание протоколно решение на ИК на ГОНС № 1 от 24.06.1959 г., върху дворно място с площ 890 кв.м., представляващо парцел XV в кв. 20-а по стария регулационен план на града.

Установено е, че имотите, върху които е изградено жилищното строителство, са били отчуждавани за кооперативно жилищно строителство, като впоследствие същите са включени в УПИ ****, кв. 20 по действащия план за регулация на гр. Стара Загора.

Вещото лице е установило още, че в УПИ ****, кв. 20 са разположени две сгради в режим на етажна собственост – жилищната сграда на ищците с идентификатор № *******и сграда с идентификатор № *********.

Общата площ на дворното място е 1 663 кв.м., като застроената площ е следната - площта на сграда с идентификатор № ********кв.м. и площта на сграда с идентификатор № ******** е 395 кв.м. Поради това застроената част от дворното място е 828 кв.м., а незастроената част е 835 кв.м.

По отношение на процесните три паркоместа вещото лице е установило, че същите са били разположени в незастроената част от дворното място и са заемали обща площ от 37,50 кв.м., при площ на едно паркомясто 12,50 кв.м.

В заключението си вещото лице е посочило, че така обособените паркоместа не излизат извън обема на нормалното ползване на сградата и всички обекти в нея, включително жилищните обекти и магазините.

По делото е безспорно установено също така, че в незастроената част от дворното място са били поставени от ищците три антипаркинг скоби, предназначени да ограничат неправомерното заемане на определените паркоместа. Безспорно между страните е, че ответникът Община Стара Загора е премахнал поставените скоби.

Обстоятелството, че стойността на всяка от премахнатите антипаркинг скоби възлиза на 90 лева /46,02 евро/, не е спорно между страните, като същото се подкрепя и от представения по делото фискален бон /л. 5/.

Следователно, общата стойност на трите скоби възлиза в размер на 270 лева /138,05 евро/.

При така установеното от фактическа страна по спора се налагат 5 следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 109 ЗС.

За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки /юридически факти/, както следва: 1/ да е налице нарушено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2/ действие или бездействие /поддържане на неправомерно състояние/ на ответника, за което няма основание и 3/ причинна връзка между първите две.

Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки.

Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. 3атова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС са лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищците /в този смисъл Решение № 27/26.02.2015 г. по гр. д. № 5427/2014 г. на ВКС/.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в ************. От представените документи за собственост и заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че жилищната сграда, в която се намират притежаваните от ищците самостоятелни обекти, е построена от ЖСК „Комуна“ въз основа на учредено право на строеж върху държавна земя.