Определение № 145 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Частно наказателно дело № 20265330201383 по описа за 2026 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба на адв. Е. К. С., действаща в лично качество срещу Постановление № 1864/25/2012 от 12.01.2026 г. на Районна прокуратура, гр. Пловдив, с което производството по ДП № 324/2025 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР - град Пловдив, водено за престъпление по чл.

293а, ал. 1 НК, е било прекратено.

С жалбата се оспорва основателността и законосъобразността на постановения прокурорски акт, като се иска, същият, като неправилен и незаконосъобразен, да бъде отменен, като делото бъде върнато на прокурора с конкретни указания относно прилагането на закона.

От фактическа страна се установява следното:

Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.293а НК за това, че на 24.10.2024 г. в гр. Пловдив, след като е бил осъден да изпълни парично задължение в размер на 4417 лева към Е. К. С., с влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело № 2091/2023 г. по описа на ПРС, влязъл в сила на 23.10.2023 г., в продължение на една година от датата на влизането му в сила - от 23.10.2023 г. до 23.10.2024 г., не е изпълнил задължението си към кредитора - Е. К. С., въпреки наличието на парични средства.

По досъдебното производство няма лице привлечено в качеството на 1 обвиняем.

В хода на разследването било установено следното:

На 27.11.2023 г. в кантората на ЧСИ Х. С., рег. №***, Район на действие ОС-Пловдив били образувани две изпълнителни дела - изпълнително дело № 20239090400469 и изпълнително дело № 20239090400470 със страни: взискател - свид. Е. К. С. и длъжник - свид. Е. Т. Р.. Изпълнително дело № 20239090400469 е било образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 03.11.2023 г. от Районен съд гр. Пловдив на основание Съдебно решение № 4148/22.10.2023 г. по гр.д. № 2091/2023 г. на Районен съд гр.Пловдив, IX гр.състав. Взискател по делото е Е. К. С. от гр. Пловдив. Длъжник по делото е Е. Т. Р. от ************. Видно от приложена по делото справка от ЧСИ С., общият размер на задължението по посоченото изпълнително дело към 26.06.2025 г. е в размер на 2735,89 лева, от които 1489,30 лева разноски по гражданското дело, 848 лева разноски по изпълнителното дело, 398,59 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника Е. Т. Р. в кантората на ЧСИ Х. С. на 21.02.2025 г. и към настоящия момент не са постъпвали суми и нямало погасявания на дълга по делото.

Изпълнително дело № 20239090400470 било образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 25.10.2023 г. от Районен съд гр.Пловдив на основание Заповед за изп.по чл.410 от ГПК по ЧГД №10956/2022 г. на ПРС 20 състав. Взискател по делото е Е. К. С. от гр.Пловдив. Длъжник по делото е Е. Т. Р. от ************. Видно от приложена по делото справка от ЧСИ С., общият размер на задължението по посоченото изпълнително дело към 26.06.2025 г. е в размер на 2627,58 лева, от които 882,24 лева главница, ведно със законната лихва върху главницана от 27.07.2022 г., която към 26.06.2025 г. е 327,37 лева, 811 лева разноски по изпълнителното дело, 227,91 лева мораторна лихва , 379,06 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ.Поканата за доброволно изпълнение била връчена лично на длъжника Е. Т. Р. в кантората на ЧСИ С. на 21.02.2025 г. и към настоящия момент не са постъпвали суми и нямало погасявания на дълга по делото.

Свид. Е. К. С. подала жалба в РП гр.Пловдив срещу свид. Р., за това, че въпреки че последната била осъдена по посочените по-горе съдебни актове да заплати на С. дължимо възнаграждение за осигурена от нея правна защита, Р.

2 не била изплатила в продължение на повече от една година паричното си задължение. Свид. С. твърди, че представлявала по трудово дело Е. Т. Р. при упълномощаване от нейната майка - Р. Р. с нотариално заверено пълномощно за отмяна на неправомерно уволнение на Е. Р. и обезщетение свързано с оставането й без работа. Делото било спечелено на първа инстанция. Свид. С. сочи, че на втора инстанция знаела, че Е. Р. била в чужбина и поддържала връзка с нейната майка, с която се разбрала, че следвало да й бъде платено.

Когато свид. С. проверила какво се случва с делото на втора инстанция и разбрала, че Р. Р. била оттеглила пълномощното й и била упълномощила друг адвокат на представлява Е. Р.. Междувременно свид. С. сочи, че била внесла възражение по въззивната жалба и когато направила опит да звънне по телефона на Р. Р. и да я попита какво се е случило, установила, че била блокирана. Свид. С. внесла молба в Адвокатска колегия гр. Пловдив да й бъде определен размер на възнаграждение за въпросното дело пред Окръжен съд гр.Пловдив, след което на основание чл.26 ал.2 от Закона за адвокатурата й било издадено решение за определяне на възнаграждение, тъй като клиента без основателна причина е оттеглил пълномощното си. Свид. С. завела гражданско исково дело с горепосоченото основание, с което поискала това възнаграждение да й бъде платено. Исковата молба по делото била връчена лично на Е. Р.. Р. не депозирала писмен отговор и не се явила на първото съдебно заседание, поради което било произнесено неприсъствено решение № 4184/22.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2091/2023 г. по описа на ПРС - XI гр.д., влязло в законна сила от произнасянето му. По силата на това решение бил изпълнителен лист за присъдените главница и лихви и изпълнителен лист за присъдени разноски и въз основа на тези два изпълнителни листове, свид.

С. образувала при ЧСИ С. въпросните изпълнителни дела. Свид. С. сочи, че и по двете изпълнителни дела нямало постъпили суми.

В хода на разследването, като свидетели били разпитани и двете страни по гражданското делото. Видно от свидетелските показания на Е. Т. Р., същата сочи, че в периода от 2019 г. до 2025 г. живеела в Нидерландия като от месец май 2025 г. живеела в апартамента на родителите й в ************** заедно с малолетната си дъщеря. Свид. Р. е посочила, че е безработна и с помощта на родителите си се грижи за детето. Свид. Р. е посочила, че през месец февруари 2025 г. била на гости на родителите си в гр. Пловдив и получила съобщение от ЧСИ С. и на 21.02.2025 г. лично посетила кантората му. Тогава й станало 3 известно, че срещу нея били образувани две изпълнителни дела с взискател свид. Е. С., заведени след влизане в сила на съдебно решение на ПРС, с което Р. била осъдена да заплати сумата от 2588,05 лева. Свид. Р. сочи, че не е присъствала на съдебно заседание по делото в Районен съд гр.Пловдив, по което било постановено решение № 4184/22.10.2023 г. Въпросното решение не й било връчено лично, тъй като в този период била в Нидерландия. Свид. Е. Р. посочила, че е безработна, няма трудови доходи и недвижимо имущество, не притежава и движимо имущество. Посочила също така, че няма финансова възможност за заплати дължимата от нея сума.

В хода на разследването е установено, че Е. Т. Р. няма регистрирани трудови договори през последните пет и повече години, няма налични суми по банковите й сметки в ОББ клон Пловдив и не притежава движимо и недвижимо имущество. Тъй като прокурорът е установил, че Е. Т. Р. няма парични средства и имущество, позволяващи изпълнение на задължението й, е стигнал до извода, че не са налице признаците от обективна страна на престъплението по чл.293а НК, поради което и предвид липсата на съставомерност, е прекратил производството по делото. Отделно от това е посочено, че престъплението по чл. 293а НК не е насочено срещу личността и правата на отделни граждани, а има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с нормалната дейност и функциониране на съдебните органи, поради което в този смисъл от това престъпление не може да има пострадал по смисъла на чл. 74 НПК.

Недоволен от този резултат е останала свид. С., която е атакувала постановения прокурорски акт с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са оплаквания за непълнота в разследването, респ. неправилност на изводите на прокурора за липсата на финансова възможност на свид. Р. да заплати дължимата от нея сума, в това число оспорен е изводът за липсата на пострадал от престъплението по чл. 293а НК.

Правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимира страна, депозирана е в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

4

Преди всичко следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на представителя на РП-Пловдив, че пострадал по претсъплението по чл. 293а НК няма, тъй като престъплението по чл. 293а НК не е насочено срещу личността и правата на отделни граждани, а има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с нормалната дейност и функциониране на съдебните органи, поради което в този смисъл от това престъпление не може да има пострадал по смисъла на чл. 74 НПК. Възможността да има пострадал не само от престъплението по чл. 293 НК, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на съставомерни вреди, е спорна в съдебната практика. Преценката и решаването дали едно физическо лице има качеството на "пострадал" по смисъла на чл. 74 и следващите от НПК изисква да се отчетат и обсъдят обстоятелства като обект на посегателство, съдържанието на изпълнителното деяние, сферата, в която са настъпили общественоопасните последици, съставомерните общественоопасни последици, връзката между обекта на посегателството и правната сфера на определено физическо лице, вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение в материалната или в духовната сфера на един правен субект.

Актуалната съдебна практика и правна доктрина, придържайки се към принципите, залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, все повече разширява възможността за признаване статут на пострадал от престъпление в хода на наказателното производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната в резултат от престъпления против правосъдието и престъпления против реда и общественото спокойствие. Това се установява и от Решение № 304/2011 г., постановено по к. д. № 1610/2011 г. на ІІІ н. о. ВКС, където съдът е приел, че правилно, в конкретния случай, пострадалите от престъплението "набедяване" лица са били конституирани като частни обвинители и граждански ищци, независимо, че същото е против правосъдието. Аргументи в този насока се извеждат от търпените от тези лица неимуществени вреди от престъплението, което се преследва по общия ред, изразяващи се в накърняване на тяхната чест и достойнство, авторитет и добро име. Обстоятелството дали престъплението е формално /на просто 5 извършване/ също не изключва възможността при този вид престъпления да възникне фигурата на пострадал, със следващите от това процесуални права по чл. 74 и следващите от НПК. Това е така, тъй като от значение е не дали общественоопасните последици са предвидени от закона като съставомерен престъпен резултат, а дали процесното престъпление може да засегне пряко отделни лични или собственически права. В този смисъл, лицето, чиито права са накърнени пряко се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни.

Предвид горното съдът намира, че жалбоподателката С. има качеството на „пострадал“ по смисъла на НПК от престъплението по чл. 293 а НК, поради което жалбата й, като допустима, следва да се обсъди по същество.

На първо място следва да се посочи, че съдът споделя установената от представителя на РП-Пловдив фактическа обстановка. Същата се установява по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число от приобщените като писмени доказателства съдебни решения и преписи от изпълнителни дела. Всъщност, видно е, че спор по фактите няма. Спорът се изразява в изясняване на обстоятелството разполагала ли е с парични средства или имущество свид. Е. Р. в в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, установяващ парично задължение за нея към свид. С.. Няма спор за дължимост на посочената по-горе сума, няма спор, че актът, с който е установена тази дължимост е влязъл в сила, респ. че е започнал да тече едногодишният срок, регламентиран в номата на чл. 293а НК.