Решение № 9509 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9509 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110117736 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищцата Р. В. П. е предявила срещу ответника В.А. (...), БУЛСТАТ ..., обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 415/28.02.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник (санитар)“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 2734,23 за месец март и април за периода от 02.03.2022 г. до 02.09.2022 г. (както е посочено с молба уточнение от 11.04.2022 г.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение от 07.11.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата, е допуснато уточнение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, съобразно молбата-уточнение от 19.09.2022 г. , като претенцията е заявена за периода от 02.03.2022 г. до 02.09.2022 г. за сумата в общ размер на 8284,02 лева, изчислена на база на последното получено брутно трудовото възнаграждение за пълен отработен месец 1380,67 лева.

Ищцата Р. В. П. твърди, че по силата на сключен с ответника Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“ към В.А. (...), трудов договор от 01.01.1993 г. заемала 1 длъжността „Общ работник – санитар“ при ответника с основно месечно възнаграждение в размер на 1367,15 лева, впоследствие уточнено на 1380,67 лева, по което правоотношение полагала работа при ненормиран работен ден. На 02.03.2022 г. на ищцата била връчена Заповед № 415/28.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че наказанието й е наложено за неявяване на работа в два последователни работни дни за времето от 04.01.2022 г. до 07.01.2022 г., без да й е разрешен отпуск. Сочи, че на 15.12.2021 г. била поканена да подпише заповед за изменение на работното й място в Ковид отделение на „Първа клиника по инфекциозни болест“ – катедра „Инфекциозни болести“ на МБАЛ – София, за което тя не била съгласна и уведомила прекия си ръководител, поради което бил изготвен график на дежурства за Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“, в който тя била включена и изпълнявала. На 04.01.2022 г. получила обаждане от „Първа клиника по инфекциозни болест“ – катедра „Инфекциозни болести“ на МБАЛ – София във връзка с твърдяното неявяване на работното й място, за което тя дала обяснения пред комисия. Сочи, че няма задължение да се явява на работа в посочената клиника, евентуално, че са налице уважителни причини да не изпълни нареждането на работодателя си за промяна на работното й място – здравословното състояние на нея и съпруга й, което било застрашено.

Твърди, че не е извършила нарушението, за което й е наложено наказание. Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановена на заеманата длъжност.

Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от 02.03.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, поддържа предявените искове и посочените основания за незаконност на уволнението. Прави доказателствен анализ, като поддържа, че не се установява да е извършила твърдените действия, за които е наказана, тъй като ищцата е била включена в графика за работа на Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“, където се е явила и работила. Излага доводи, че наказанието не съответства на тежестта на нарушението.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът В.А. (...) оспорва предявените искове. Счита исковете за недопустими, като оспорва специалната си правосубектност по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ и твърди, че надлежна страна по иска е .... Излага, че трудовият договор е сключен и прекратен от началника на .... Излага, че според чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на ... (ПУД...) и т. 21 от Приложение № 2 към чл. 18, ал. 3, т. 4 от Правилника, началникът на клиниката не е работодател по смисъла на ДР на КТ. По същество оспорва предявените искове. Сочи, че на ищцата е наложено наказание за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя – чл.

187, т. 7 от КТ – ищцата не се явила на работа в Първа клиника по инфекциозни болести 2

(Първа КИБ) в МБАЛ София към ... в дните от 04.01.2022 г. до 07.01.2022 г. вкл., а вместо това работила в клиниката „УНГ болести“ за времето от 03.01.2022 г. до 07.01.2022 г. вкл., с което нарушила задължението, вменено й със Заповед № 2319/13.12.2021 г. на Началника на ... относно изменение на работното й място, с което й било възложено да изпълнява функционалните си задължения в Първа КИБ за срок от 45 дни, в съответствие с квалификацията й, считано от 01.01.2022 г. до 14.02.2022 г. вкл. Сочи, че устното уведомяване от ищцата на служители в клиниката по УНГ не я освобождава от задължението й да изпълни нареждането на работодателя. Излага, че на работодателя не са представени медицински документи, установяващи по надлежния ред, че здравословното състояние на ищцата не й позволява да изпълнява възложената работа. Сочи, че изпълнението на възложените й функции не изисква пряк контакт със заразно болни, поради което не е налице обективна причина за отказ да изпълни нарежданията на работодателя.

Излага, че процедурата за налагане на наказанието е спазена – на ищцата са изискани обяснения на 27.01.2022 г., които тя е дала, като последните са взети предвид от работодателя. Наказанието било съобразено с тежестта на нарушението и наложено в преклузивния срок – два месеца от узнаването, с мотивирана заповед, съдържаща всички реквизити. Излага подробно доводи за законосъобразността на уволнението. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищцата.

В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК оспорва предявените искове. Прави обстоен доказателствен анализ като поддържа, че в хода на съдебното дирене безспорно се установява, че ответницата е извършила твърдените нарушения, а наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение с оглед обстоятелствата на извънредна епидемична обстановка.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „Общ работник-санитар“ при ответника, с място на работа Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“.

От представените и приети по делото Функционални задължения за Длъжностна характеристика за длъжността „Общ работник по ДРД“, които са връчени ищцата на 17.11.2020 г. срещу подпис, се установява, че длъжността предполага изпълнение на основани трудови задължения и отговорности в това число: осъществяване на интензивни грижи и наблюдение върху инфектирани болни с COVID 9, постъпили на лечение в клиниката; стриктно спазване на работния график и установените изисквания за работа в клиниката. От представената и приета като писмено доказателство Длъжностна характеристика за длъжността „Общ работник по ДРД“, която е връчена на ищцата на 3

30.12.2020 г срещу подпис, както и от Функционални задължения за Длъжностна характеристика за длъжността „Общ работник по ДРД“, се установява, че ищцата е запозната, че при екстремни ситуации като бедствия, наводнения, аварии и други по разпореждане на непосредствените началници, работникът изпълнява и други задължения, непосредствено свързани с длъжността и, включително и такива, които не са пряко свързани с длъжността, но се налагат от естеството на ситуацията. Работникът може да откаже да изпълнява такива задължения ако има здравословни причини за това, след представяне на изискуемите документи.

От представената и приета по делото декларация от 09.05.2019 г. от Р. В. П., автентичността на която не е оспорена и оборена в процеса, се установява, че работникът е бил за познат с Правилника за вътрешния трудов ред на Ръководството и Централната администрация на В.А., Многопрофилна болница за активно лечение – София, Модулни военни формирования, Медицински пунктове към В.А.-София и Център за професионално обучение във В.А., според който работниците и служителите са длъжни да изпълняват законните нареждания на работодателя.

От представената и приета като писмено доказателство по делото Заповед № 2319 от 13.12.2021 г. на Началника на ..., която е връчена на ищцата, се установява, че работодателят е възложил на Р. В. П. да изпълнява функционалните си задължения по трудовия договор от 01.01.1993 г. в Първа клиника по инфекциозни болести на Катедра „Инфекциозни болести“ в МБАЛ-София, гр. София, за срок от 45 дни в съответствие с квалификацията си за периода от 01.01.2022 г. до 14.02.2022 г. включително.

От представените и прието по делото писмени доказателства, се установява, че след връчване на делото Заповед № 2319 от 13.12.2021 г. на Началника на ..., Р. В. П. е отказала да изпълнява функционалните си задължения в Първа клиника по инфекциозни болести на Катедра „Инфекциозни болести“ в МБАЛ-София съобразно заповедта и не се е явила на работа в тази клиника съобразно изготвения график, в който е включена, за което Началникът на Първа клиника не е бил уведомен своевременно.

Между страните не е спорно и се установява, че ищцата е била включена и в графика за месец януари 2022 г. на Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“, за който не се установява кога е изготвен и утвърден.

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение на Р. В. П. е прекратено с връчена на 02.03.2022 г. Заповед № 415/28.02.2022 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено на ищцата за това, че: като не се е явила на работа в Първа клиника по инфекциозни болести на 04.01.2022 г. до 07.01.2022 г., не е изпълнила Заповед № 2319 от 13.12.2021 г. на Началника на ... за изменение на работното място на ищцата – да изпълнява функционалните си задължения в Първа клиника по инфекциозни болести за срок от 45 дни, считано от 01.01.2022 г. до 14.02.2022 г. включително, за която е уведомена и която не е 4 отменена – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

В заповедта е посочено, че вместо да се яви на работа на мястото, определено в Заповед № 2319 от 13.12.2021 г., ищцата устно е уведомила заместващия началника на Клиника „Ушни, ностни и гърлени болести“, че не желае да работи в Първа клиника по инфекциозни болести и за времето от 03.01.2022 г. до 07.01.2022 г. е работила на старото си място на работа, като отказът й да се яви на работа в Първа клиника по инфекциозни болести не е обоснован с представени медицински документи, от които да се установяват пречки от здравословен характер за ищцата да изпълнява функционалните си задължения на новото място на работа.