Определение № 1534 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 12.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502498 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

С молба от 04.05.2023г. адв. Д. Б. като пълномощник на П. Л. Й. е поискал изменение на въззивното решение в частта му за разноскитеприсъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Сочи, че се дължи такова в размер на 13 667,60 лв. като се позовава на чл.2, ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в последната й редакция - ДВ бр.88/04.11.2022г.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството пред САС в посочения в молбата размер.

Г. З. изразява становище за неоснователност на молбата. Излага, че договорът за правна помощ и съдействие е от 10.10.2022г., т.е. един месец преди последните изменения на наредба № 1/2004г., публикувани в ДВ бр.88/04.11.2022г.

Постъпила е молба и от

Г. М. З. чрез нейния процесуален представител за изменение за решението в частта за разноските. Счита, че на пълномощника на П. Й. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Определянето на такова е в нарушение на изискванията на закона и представлява опит за получаване на недължимо възнаграждение.

Прави възражение, че не са представени доказателства, че доверителят му е 1 материално затруднен, каквото е изискването на чл.82, ал.2 от ГПК.

Месечният доход на ответника е над 9 400лв. само от предоставените средства от ищеца. П. Й. е имал и други доходи, видно от представените документи.

П. Й. чрез процесуалния си представител неоснователност на молбата на Г. З.. изразява становище за

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на адв. Б. за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок, от легитимирана страна, която е подала списък за разноските по реда на чл.80 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна.

Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях. В случая е депозирана една въззивна жалба.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение изцяло като не я е уважил. Поради този изход на спора пред въззивната инстанция на молителя се дължи възнаграждение за въззивната инстанция. В случая се претендира по- високо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.от присъденото с решението на САС. Въззивният съд е присъдил разноски като е съобразил материалния интерес на въззивно обжалване, за който П.

Й. е получил защита.

Присъденото адвокатско възнаграждение е за предявения иск и е съобразено с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че тази разпоредба следва да бъде съобразена в редакцията й към ДВ бр.68/31.07.2020г., а не в тази на ДВ бр.88/04.11.2022г., тъй като по своя характер тя е материалноправна. Действието й във времето е винаги занапред, ако изрично не е предвидено в закона обратно действие.

Приложеният по делото договор за правна защита и съдействие за адв. Б. е от 10.10.2022г., т.е. преди последното изменение на наредба № 1/2004г.

Затова и приложение ще намери разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата преди последното й изменение, респективно на чл.2 от нея. Въззивният съд като е съобразил това правилно е изчислил адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за производството пред него, поради което не следва да се определя и присъжда по- високо от вече определеното с решението. / Опр. № 70/102.2018г. по т.д. № 961/16г., ВКС, II т.о./

2

По молбата на Г. З..

Същата е допустима като предявена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК като за допустимостта и разглеждането й не е необходим списък на разноските по чл.80 от ГПК доколкото се оспорват тези на насрещната страна.

Съгласно чл.38 от ЗАдв при определени хипотези адвокатът може да предостави безплатна правна помощ. Преценката за това се прави от него. В случая видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между П. Й. и адв. Д. Б. на 10.10.2022г. е, че е договорено адвокатската помощ да е безплатна при условията на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАДв.- материално затруднено лице и такова с юридическо образование или ако ползващият безплатната правна помощ е роднина или близък на адвоката . Възражението за липсата на предпоставките на чл.38 от ЗАдв. може да се направи в производството по чл.248 от ГПК . Оспорващият следва в подкрепа на направеното оспорване да представи доказателства за липсата на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Такива не са ангажирани, поради което молбата на Г. З. е неоснователна./ Опр. № 163/13.06.2016г. на ВКС, I г.о., постановено по ч.гр.д.2266/16г./ Поради изложеното подадените молби от по чл.248, ал.1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение .

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. Б. като пълномощник на П. Л. Й. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. З. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4