Решение № 640 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110204605 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Х. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 0819 – 002974 от 06.08.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя С., са наложени следните административни наказания: на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата, му е наложена „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 04.04.2025 г. в 16:55 часа в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ пред № 76Г управлява лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег.

№ *, собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, като пред входа на Проектантска организация при извършване маневра движение назад блъска намиращата се зад него пешеходка Е. И. Х., с ЕГН: **********, като същата е посетила спешен център при МБАЛ „Св. Анна“, откъдето е изписана с диагноза контузия на кръста – нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата; на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание 1

„глоба“ в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за това, че на 04.04.2025 г. в 16:55 часа в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ пред № 76Г управлява лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № *, собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, като пред входа на Проектантска организация при извършване маневра движение назад блъска намиращата се зад него пешеходка Е. И. Х., с ЕГН: **********, като същата е посетила спешен център при МБАЛ „Св. Анна“, откъдето е изписана с диагноза контузия на кръста, като водачът напуска местопроизшествието, без да уведоми компетентната служба на МВР – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят С. И. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наказателно постановление, като навежда твърдения, че е чул силен вик от пешеходка, намираща се зад автомобила, който е управлявал, като непосредствено след това й е предложил да я откара с превозното средство до лечебно заведение, но тя е отказала, след което двамата са си тръгнали. Счита, че пешеходката носи отговорност за настъпилото произшествие, доколкото самата тя е нарушила императивни правни норми – конкретно чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Не вижда логична причина защо е потърсен от органите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна близо два месеца след инцидента и защо му е съставен АУАН единствено и само въз основа на сведенията на пешеходката. Поради гореизложените съображения моли за цялостна отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложените административни наказания до минималния праг, предвиден в Закона за движение по пътищата.

В проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4605 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. И. С. не се явява лично, като се представлява от своя процесуален представител адв. А.

Х. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята 2 пледоария върху поведението на неговия подзащитен, който е провел разговор с пешеходката след настъпване на инцидента, с предложение да я откара в лечебно заведение, но след като тя е отказала и първа е напуснала мястото на инцидента, и самият той е напуснал мястото на произшествието. Адв. Х. отправя молба за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество, в проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4605 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 21.01.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 16:55 часа на 04.04.2025 г. жалбоподателят С. И. С., с ЕГН:

********** се намирал с управлявания от него лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № *, собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД до сградата на Проектантска организация, находяща се на бул. „Цар Освободител“ № 76Г в гр. Варна, като при извършване маневра движение назад блъснал св. Е. И. Х., която вследствие на удара загубила за кратко време равновесие, но успяла да не падне върху земята.

След това св. Х. се приближила към дясната предна врата на автомобила, управляван от жалбоподателя С., като той я попитал за състоянието й и й предложил да я откара до лечебно заведение, но тя отказала и се отдалечила в неустановена по делото посока.

След това жалбоподателят С. също привел в движение автомобила си и се отдалечил в неустановена по делото посока.

Малко по – късно същия следобед св. Х. посетила спешен център към МБАЛ „Св. Анна“, където съобщила, че е била ударена от автомобил, който се е движел на заден ход, като й били извършени изследвания, които установили контузия на кръста.

Същевременно от болничното заведение информирали сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна за инцидента със св. Х., като на място 3 пристигнал св. Г. К. П. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който снел обяснения от св. Х., след което и изгледал видеозаписите от охранителните камери на „Централна кооперативна банка“ АД, която стопанисвала клон именно на бул. „Цар Освободител“ № 76Г, като св. П. преценил, че със своето поведение в следобедните часове на 04.04.2025 г. жалбоподателят С. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за движение по пътищата, поради което и на 18.06.2025 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 06.08.2025 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя С.

„глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя С. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че доказателството с най – висока доказателствена стойност представляват видеозаписите с наименования Proektanska_Camera_1 20250404162959 и Proektanska _Camera2_ 20250404163000, които бяха възпроизведени в проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4605 по описа за 2025 г.

4 на Варненския районен съд и които ясно показват, че в следобедните часове на 04.04.2025 г. управлявания от жалбоподателя С. „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № * се намира върху пешеходно пространство до сградата на Проектантска организация, находяща се на бул. „Цар Освободител“ № 76 Г и при маневра заден ход, автомобила блъска тялото на св. Е. И. Х., която се олюлява след удара, но успява да запази равновесие и на собствен ход се приближава до дясната врата на автомобила и очевидно провежда кратък разговор с водача на превозното средство, а именно жалбоподателя С..

В идентична посока са показанията на св. Е. И. Х., които съдът няма причина да не кредитира, която заяви, че е била ударена от управлявания от жалбоподателя С. автомобил, след което самата тя е отишла до прозореца на дясната врата на автомобила и е провела разговор с жалбоподателя, при който той я е попитал за нейното състояние и е отправил предложение към нея да я откара с автомобила си, където тя пожелае, но същата е отказала и се е отдалечила.

При наличието на тези две доказателства, според съда може да се изгради обоснован извод, че със своето поведение жалбоподателя С. е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, доколкото при маневра назад е блъснал с управлявания от него автомобил св. Е. И. Х., но същевременно съдът намира, че в случая не може да се говори за осъществен състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 , буква „а“ от Закона за движение по пътищата, доколкото жалбоподателят е предложил съдействие на св. Х. да я откара в лечебно заведение, ако тя е пожелала, но същата очевидно е отказала и сама се е отдалечила от мястото на произшествието, без да наведе някакви претенции спрямо жалбоподателя, поради което и за него не е възникнало задължение да уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Ето защо, според съда Наказателно постановление № 25 – 0819 – 002974 от 06.08.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя С. И. С. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като същевременно бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 5

100 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

Само за допълнение на настоящото изложение съдът би желал да коментира две наведени възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление, които обаче не могат да бъдат споделени за основателни.

В случая от видеозаписите от охранителните камери много ясно се вижда, че автомобила на жалбоподателя е паркиран напълно незаконосъобразно върху пешеходна зона, като остава отворен въпроса защо органите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не са санкционирали водача за неправилното му паркиране, но по – важното в случая е, че не може да се говори за виновно поведение на св. Е. И. Х., която се е намирала на територията на пешеходно пространство и по никакъв начин не носи вина за настъпилото произшествие.

Няма как съдът да не отбележи, че звучи несериозно възражението, че предвид влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, същият не е имал обективна възможност да слезе от автомобила си и да проведе разговор със св. Х.. В крайна сметка св. С.Д.М. посочи, че малко преди това жалбоподателя е бил посетил кафене, за да прекара малко време със своя приятел, поради което и е очевидно несериозно да се говори, че същият не е можел да слезе от автомобила, а малко преди това е посетил увеселително заведение.