Определение № 27630 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27630 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110160675 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 262201/31.07.2025 г. от М. Ж. Г., подадена чрез адв. С. М. с която е поискано постановеното по делото Решение № 13532/10.07.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, като на ищеца бъде присъдено цялото претендирано адвокатско възнаграждение в в размер на 800 лв. В молбата е посочено, че естеството на адвокатската работа по конкретния казус налага присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен размер, молителят се позовал на съдебна практика.

По делото е постъпило становище от „Фератум България“ ЕООД с вх. № 318315/01.10.2025 г., в което се поддържа, че направеното искане е неоснователно.

Поддържа се, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а определените в Наредбата за размера на минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни, както и че съдът се е произнесъл правилно по своевременно релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

За да се произнесе съдът, взе предвид следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, доколкото молбата е подадена по електронна поща.

По същество молбата е неоснователна.

С постановеното Решение № 13532/10.07.2025 г. по гр.д. № 60675/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в съдът е уважил предявения иск и е признал за установено в отношенията между М. Ж. Г. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че сключеният между страните Договор № 1348966 от 07.05.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.

1

10 ЗПКр.

В полза на ищеца е присъдена сумата от 600,00 лв. – съдебни разноски, представляваща 200 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение, след уважено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 800 лв.

Както е изложил и в мотивите на постановеното решение, съдът намира, че в случая единствено цената на иска би могла да послужи като основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, а трайното разбиране, възприето в съдебната практика на СЕС е, че при произнасяне относно отговорността за разноски съдът следи за правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно даденото задължително тълкуване в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда.

Настоящото дело е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на ищеца не се е явил, събирани са единствено писмени доказателства. Налице е трайна, обилна и непротиворечива наднационална и национална съдебна практика по релевантните правни въпроси. Липсва каквато и да било правна и фактическа сложност на делото. Ето защо и съдът е съобразил конкретните обстоятелства по настоящото дело и е приел, че претендираното възнаграждение от 800 лв. е прекомерно.

В допълнение на мотивите следва да се посочи, че по делото въобще не са представени доказателства, че възнаграждението на адвоката е уговорено в такъв размер и е изплатено. Съдът обаче не счита, че разполага с компетентност да ревизира съдебния си акт по отношение на разноските без да е сезиран за това, поради което и доколкото липсва насрочно искане от ответната страна, съдът не може да се произнесе в смисъл изцяло да отмени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Поради изложените съображения искането за изменение решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262201/31.07.2025 г. от М. Ж. Г., подадена чрез адв. С. М. с която е поискано изменение на Решение № 13532/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 60675/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2