Акт № 4939 от 03.11.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4939

Пазарджик, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20267150700891 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. И. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0367-000037/06.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е прекратена регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на достатъчно мотиви, неправилна индивидуализация на автомобила и несъответствие с принципа на съразмерност. Посочва, че е собственик на автомобил с рег. № [рег. номер], докато в заповедта е отразен рег. № [рег. номер], който се отнася до друго превозно средство. Излага съображения, че не следва да понася неблагоприятни последици за нарушение, извършено от друго лице, както и че автомобилът му е необходим за изпълнение на семейните му задължения. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и оспорва възможността несъответствието в регистрационния номер да бъде прието за техническа грешка.

Ответникът не се явява и не се представлява. В представените с административната преписка становища жалбата се оспорва. Поддържа се, че са налице предпоставките за прилагане на мярката, а посочването на рег. № [рег. номер] вместо [рег. номер] представлява техническа грешка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Д. И. А. е собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] и номер на рама WDB2110161A734978. Съгласно представената справка автомобилът е придобит от него на 19.03.2026 г.

На 06.06.2026 г. в [населено място], при извършена полицейска проверка, е установено управление на автомобил от И. Д. А., син на жалбоподателя, който не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

За установеното нарушение е съставен АУАН серия GA № 5344057/06.06.2026 г. В обстоятелствената му част автомобилът е описан като „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, собственост на Д. И. А., но регистрационният му номер е изписан като [рег. номер]. В частта за иззетите вещи са отразени два броя регистрационни табели [рег. номер]. Актът е подписан от водача без възражения.

Въз основа на установеното управление е издадена оспорената заповед. В нея са посочени конкретната проверка, водачът, обстоятелството, че е неправоспособен, и собственикът на автомобила. В обстоятелствената и разпоредителната част регистрационният номер е изписан като [рег. номер], а като отнети са отразени два броя регистрационни табели [рег. номер]. Срокът на прекратяване на регистрацията е шест месеца, считано от 06.06.2026 г.

Справката за водача удостоверява липсата на придобита правоспособност. В нея е отразено и предходно нарушение на чл. 150 ЗДвП от 26.05.2016 г., за което е издадено Наказателно постановление № 16-1006-001128/01.06.2016 г., влязло в сила на 17.06.2016 г.

В изпълнение на дадените от съда указания са представени справки за историята на регистрацията на автомобилите, свързани с номерата [рег. номер] и [рег. номер]. От тях се установява, че регистрацията на собствения на жалбоподателя автомобил [рег. номер] е прекратена на 11.06.2026 г. въз основа на оспорената заповед. Номерът [рег. номер] е бил използван за друг автомобил – „Мерцедес 190 Е“, с различен номер на рама и друг собственик, впоследствие пререгистриран с рег. № [рег. номер].

В придружаващото справките писмо е посочено, че при изписване на регистрационния номер в заповедта е допусната техническа грешка.

По делото е представена Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Пазарджик, с която младшите автоконтрольори в районните управления са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок от адресата на акта, който има правен интерес от оспорването му.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 312з-2296/11.09.2025 г. установява необходимото оправомощаване на издателя към датата на оспорения акт.

Заповедта е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за прилагане на мярката. Описано е конкретно управление на автомобил, собственост на жалбоподателя, от посочено лице, което не е правоспособен водач. Тези обстоятелства позволяват да се установи приложената хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП и да се извърши съдебна проверка на предпоставките за издаване на акта.

Основното възражение на жалбоподателя е свързано с несъответствието в регистрационния номер на автомобила.

Безспорно е, че в обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта е изписан номер [рег. номер] вместо действителния номер [рег. номер]. Същото погрешно изписване е допуснато и в описанието на нарушението в АУАН. Това несъответствие следва да бъде преценено във връзка с всички останали данни, съдържащи се в акта и административната преписка, за да се установи дали поражда действителна неяснота относно засегнатото превозно средство.

В случая такава неяснота не е налице.

Още в заповедта автомобилът е определен чрез принадлежността му на конкретно посочения собственик Д. И. А. и чрез връзката с конкретната проверка и установения при нея водач. Съществено значение има обстоятелството, че в същия документ като отнети са описани именно регистрационните табели [рег. номер]. Същият правилен номер е отразен и сред иззетите вещи в АУАН, в който автомобилът е индивидуализиран допълнително чрез модела „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ и собственика му.

Следователно правилният регистрационен номер не е въведен за първи път с последващото становище на администрацията, а се съдържа в документите, съставени при установяване на нарушението и прилагане на мярката. Данните за собствеността и модела на автомобила съвпадат с тези за превозното средство с рег. № [рег. номер].

Представените регистрационни справки потвърждават този извод. Другият автомобил, за който е бил използван номер [рег. номер], е с различен модел, различен номер на рама и друг собственик. Той не съответства на останалите индивидуализиращи данни в преписката. Няма доказателства той да е бил предмет на проверката или по отношение на него да са предприемани действия въз основа на оспорената заповед.

Обстоятелството, че погрешното изписване е повторено в повече от една част на документите, не променя неговия характер, след като съвкупността от останалите данни еднозначно определя автомобила, по отношение на който е формирана и изразена волята на органа.

Съдът отчита, че писмото на началника на РУ – Велинград не представлява акт за поправка по чл. 62, ал. 2 АПК. Изводът за техническия характер на грешката обаче не се основава на това писмо, а на съдържанието на самата заповед и съпътстващите издаването ѝ документи. Съдът не заменя посоченото от органа превозно средство с друго, а установява действителния предмет на мярката чрез съвкупната преценка на вече отразените данни.

При тези обстоятелства погрешното изписване на последната буква от регистрационния номер не е довело до невъзможност за индивидуализиране на автомобила, не е ограничило правото на защита на жалбоподателя и не представлява съществен порок, обуславящ отмяна на заповедта.

Налице са и материалноправните предпоставки за прилагане на мярката.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията и когато автомобилът на собственика е управляван от неправоспособно лице. От АУАН, справката за водача и останалите доказателства се установява, че И. Д. А. е управлявал автомобила на жалбоподателя, без да е придобил необходимата правоспособност. Не са представени доказателства, които да опровергават тези обстоятелства.

Неоснователно е възражението, че собственикът не следва да понася неблагоприятни последици, тъй като нарушението е извършено от друго лице. Именно такава хипотеза е изрично уредена от закона. Мярката не представлява административно наказание на собственика за деянието на водача. Тя има превантивно действие чрез временното изключване на конкретния автомобил от законосъобразно участие в движението. Прилагането ѝ не е обусловено от установяване на вина на собственика или от доказване, че той лично е предоставил автомобила, знаейки за липсата на правоспособност.

Заповедта съответства и на целта на закона и на принципа на съразмерност.

Управлението на моторно превозно средство от лице без придобита правоспособност създава риск за безопасността на движението. В конкретния случай необходимостта от превенция не е само абстрактна. Установено е действително управление на автомобила на жалбоподателя от неговия неправоспособен син. Прекратяването на регистрацията е насочено към преустановяване на използването на същото превозно средство при тези обстоятелства и към предотвратяване на последващо такова управление.

Значение в тази насока има и предходното нарушение на чл. 150 ЗДвП, извършено от водача през 2016 г., за което е наложено наказание с влязло в сила наказателно постановление. Съдът отчита значителния изминал период и не приема, че е налице повторност в специалния юридически смисъл. Предходното санкциониране обаче показва, че водачът вече е бил обект на административнонаказателно въздействие за управление без правоспособност, което не е предотвратило установеното през 2026 г. ново управление без придобиване на такава.

Това обстоятелство не се вменява във вреда на жалбоподателя като негово собствено нарушение, а се преценява единствено във връзка с необходимостта да се предотврати последващо управление на автомобила му от същия неправоспособен водач. Решаващо за прилагане на мярката остава установеното на 06.06.2026 г. управление, а не предходното наказване.

Избраният срок е минималният предвиден от закона – шест месеца. При доказаните предпоставки не е налице възможност той да бъде намален под този минимум. Посочените семейни затруднения и необходимостта от ползване на автомобила са разбираеми, но не установяват в конкретния случай засягане, което да надхвърля необходимото за постигане на законовата цел. Тези обстоятелства не отстраняват риска, проявил се чрез управлението на автомобила от неправоспособния водач.

При извършената цялостна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не установява основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът не е заявил искане за разноски и не е осъществил процесуално представителство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Д. И. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0367-000037/06.06.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е прекратена регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

/п/

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�