Решение № 2485 от 08.04.2019, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

08.04.19г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 07.03.19г. /с участието на секретаря А. Груева/ гражданско дело № 7852/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от М. Н., И. Б. и Г. П. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата общо 25 100 лева – частична претенция от цяла такава в размер на 100 000 лева /обезщетение за неимуществени – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 11.06.16г.

Предмет на делото е и обратен иск по чл. 500 от КЗ във връзка с чл. 219, ал. 3 от ГПК на З. „Б.и.“ АД против Л. Д..

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На

11.06.16г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на Е. Б. /наследодател на ищците – конституирани в хода на процеса при условията на чл. 227 от ГПК/. Произшествието е причинено от Л. Д..

Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на Л. Д./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е Л. Д. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.

Искът за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 15 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно увреждане/. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на пострадалата физически увреждания, здравословно състояние на Е. Б. след настъпването на инцидента и в периода след това/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.

Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента пострадалата е претърпяла и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалата /към момента на инцидента/ и липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Констатациите на приетата по делото техническа експертиза не дават основание да се направи извод, че пострадалата е допринесла за настъпването на ПТП-е /същата е пресичала правомерно – на пешеходна пътека/. На последно място /но приоритетно/ – председателят на състава съобразява и обстоятелството, че ищците /макар и встъпили в правата на Е. Б./ на практика претендират обезщетение не са свои, а за чужди неимуществени вреди /болки и страдания/.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница, но при условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ /за периода след 20.09.16г. – когато застрахователят е постановил извън-съдебен отказ за изплащане на процесното обезщетение/.

Основателен е и обратният иск:

По делото е установено /а този факт и не се оспорва от делинквента/, че към момента на инцидента виновният водач Л. Д. е управлявал МПС-во след употреба на алкохол /над допустимата от закона граница/. Този факт пряко удостоверява предпоставката на чл. 500 от КЗ, позволяваща на застрахователя да упражни регресните си права спрямо причинителя на ПТП-е.

Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /претендираният от ответника адвокатски хонорар не надвишава съществено минимума по Наредба № 1, т.е същият не се явява прекомерен по смисъла на цитираният текст от закона – преценен в контекста на: цената на иска, фактическата и правна сложност на процесния правен спор, съответно - вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални действия/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на М.И.Н. ЕГН **********, на И.И.Б. ЕГН ********** и на Г.Н.П. ЕГН ********** сумата общо 15 000 лева - разпределена по равно между всички ищци /обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ; законната лихва върху посочената сума от 20.09.16г. до цялостното й изплащане и 185 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважената част от иска/.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над общо 15 000 лева, а акцесорният иск за периода до 20.09.16г.

ОСЪЖДА

М.И.Н., И.И.Б. и Г.Н.П. да платят на З. „Б.и.“ АД 720 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат Т. 980 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на СГС 1 004 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА

/при условие, че З. „Б.и.“ АД плати реално горните суми на М.И.Н., И.И.Б. и Г.Н.П. и горната държавна такса на СГС/ Л.Г.Д. ЕГН ********** да плати на З. „Б.и.“ АД 15

000 лева – на основание чл. 500 от КЗ; законната лихва върху посочената сума от 20.09.16г. до цялостното й изплащане и 185 лева, съответно 1 004 лева – съдебни разноски и държавна такса /възложени в тежест на дружеството по главният иск/ и 1 004 лева – съдебни разноски /сторени от дружеството по обратният иск/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: