Решение № 30 от 21.07.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Момчилград , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200080 по описа за 2021 година Производството е по реда начл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба от „******" ЕАД- София, представлявано от Изпълнителният директор Х.П., ЕИК-******, срещу Наказателно постановление № НЯСС- 46/ 05.04.2021г. на Заместник- председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административно наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, за неизпълнение на задължения по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от изпълнителният директор на "******" ЕАД. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения в тази насока. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени изцяло, респ. да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до законовият минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован /по тел./, не се представлява.

Административно наказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2020г. актосъставителят Цв.И. и свидетелят М.К.служители в Р0- НЯСС, ЮБ при ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите, са извършили проверка на язовир "УСТРЕН 1", находящ се в землището на с.Устрен, община Джебел /актуван с Акт за частна държавна собственост, и е включен в капитала на „******" ЕАД/. За проверката е съставен констативен протокол № 08- 02- 99/ 15.07.2020г. Вследствие на проверката, извършена чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията за експлоатацията е установено следното, че „основният изпускател на язовира е неизправно техническо състояние", т.е., че съоръженията /изпускателят/ към язовирната стена не се подържат в техническа изправност от "******" ЕАД, каквито задължения има като собственик на язовира- посочено е също така, че при високи води неизправното експлоатационно състояние на облекчителните съоръжения носи риск от аварийна ситуация.

Въз основа на констатираните нарушения е издаден АУАН № 08044/ 05.10.2020г. за нарушение на чл.144 ал.1 т.1 от Закона за водите, а след това е издадено и НП № НЯСС- 46/ 05.04.2021г. / с което за допуснато нарушение на нормата на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ на дружеството- жалбоподател е било наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева на осн.чл.201 ал.12 вр.чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ/.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на актосъставителят и свидетелите- /единият, е участвал в проверката/ и другият /свидетел по съставеният акт/- служители в РО НЯСС Южна България при ДАМТН, на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; АУАН; Констативен протокол, АЧДС, НП, както и другите приети по делото писмени доказателства- посочени с номера и дати на съставяне, респ. издаване.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател е наложена санкция за допуснато нарушение на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.

2

Установи се по делото, че „основният изпускател на язовира е неизправно техническо състояние", т.е., че съоръженията /изпускателят/ към язовирната стена не се подържат в техническа изправност от "******" ЕАД, каквито задължения има като собственик на язовира, като това състояние на съоръжението при високи води носи риск от аварийна ситуация, при която могат да настъпят вредни последици за живота и здравето на хората, околната среда и материалните ценности.

Казано с други думи, съоръженията /основният изпускател/ към язовирната стена не се подържани в техническа изправност от "******" ЕАД.

Това задължение има жалбоподателят като собственик на язовира. Съдът приема, че в нак.постановление /а и в АУАН/ прецизно са посочени всички признаци от състава на нарушението и жалбоподателят не е бил поставен в неизвестност за какво деяние следва да понесе административно-наказателна отговорност. Безспорно установено е авторството на нарушението. Съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила в ЗАНН, които да обосноват отмяната на процесното наказателно постановление. Съдът не приема за състоятелно възражението, че има допуснато нарушение на ЗАНН в тази насока с неизтеклият срок за изпълнение на дадени препоръки, и това е така поради обстоятелството, поддържането в техн.изправност на съоръженият по всеки язовир е постоянно задължение на собственика, и това е неотменимо такова.

Поради и това неизтичането на срока не за изпълнение на дадени препоръки с конст.протокол не се отразява на валидността на издаденото НП.

Съдът в същото време намира, че наложената "имуществена санкция" от 10 000 лева е завишена по размер. Доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил в пълна степен принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност.

Наказанието, което е наложено на жалбоподателя от административно- наказващия орган е в размер към абсолютният максимум от 10 000 лева. В тази насока следва да каже, че конкретното деяние не се отличава съществено от сходни случаи на нарушения от същия вид, поради и което съдът намира, че неправилно санкцията е била завишена и е наложена в посоченият размер. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че наложената "имуществена санкция" следва да бъде намалена от 10 000 лева на 1 000 лева. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното преследване.

3

Съдът, предвид горното, и при извършената служебна проверка на процесиите АУАН и НП, не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Процесното нарушение е описано в необходимата пълнота с всички относими към конкретният състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят.

От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво е деянието, което е осъществено от жалбоподателят, кога е извършено същото и каква е правната квалификация деянието, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Налице са и достатъчно доказателства за извършеното деяние, за което погоре са изложени съответни съображения.

Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложената „имуществена санкция" в размер, клонящ към минимално предвиден в текста, а именно следва да се намали от 10 000 лева на 1 000 лева.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № НЯСС- 46/ 05.04.2021г., издадено от Заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, на „******" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."**********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, за неизпълнение на задължение по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 10 000 лева на 1 000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съдКърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4