Решение № 3401 от 14.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3401 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110157414 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД излага, че по сключен договор при общи условия с ответника в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. му доставил топлинна енергия на стойност 5 007.56 лева. Ответникът му дължал и главница за дялово разпределение на стойност 34.93 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. Поради незаплащане на дължимите суми за периода от 15.09.2018г. до 31.05.2021г. му дължал обезщетение за забавата в размер на 869.28 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 6.35 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021г. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което на 22.06.2021г. по ч.гр.д. № 33300/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира и законни лихви върху главниците, считано от 10.06.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски за производството.

Ответникът КР. Б. Р. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, не бил обвързан и от договора, сключен между ищеца и ФДР. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД заявява становище за 1 основателност на исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на апартемент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 36, том VI, ****/1965г. на Х.О. – I Нотариус при Софийски народен съд, по делото се установява, че Б.К.Р.. бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, комплекс „И.“ – квартал 91, блок № 4, на първи етаж, който имот, видно от представеното по делото удостоверение, издадено от Столична община, район Изгрев, има актуален административен адрес гр. София, ж.к. „И.“, бул. „Д.Ц.“ № *****. По делото е представено удостоверение за наследниците на Б.К.Р.., от което се установява, че същият починал на 28.05.1998г., оставяйки за свои законни наследници В.В. Р.а – съпруга и ответника КР. Б. Р. – син. След смъртта на своята майка В.В. Р.а, настъпила на 20.12.2003г., видно от представеното по делото удостоверение за наследници, по пътя на наследственото правоприемство от своите родители, ответникът КР. Б. Р. станал единствен носител на правото на собственост на процесния апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, бул. „Д.Ц.“ № 29, бл. 4. Правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответника не е оспорено от него в нито един етап от развитието на производството по делото.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 23.10.2000г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, бул. „Д.Ц.“ № 29, бл. 4, за избор на ФДР, договор от 30.10.2000г., сключен между ЕС на горния адрес и „Т.С.“ ЕООД, съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № ******, и заключения на СТЕ и ССчЕ, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът КР. Б. Р. , в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, бул. „Д.Ц.“ № 29, бл. 4, през процесния период бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Действително нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, 2 сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост, но същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима, когато клиентът (потребителят) на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия, какъвто е и разглежданият казус.

По делото е представен договор, сключен между ФДР и ЕС в гр. София, бул.

„Д.Ц.“ № 29, бл. 4 от 30.10.2000г. , след проведеното общо събрание на етажните собственици от 23.10.2000г. за избор на ФДР, предвид на което съдът намира, че дяловите разпределения са извършени от оторизирано дружество.

Предвид цитирания по-горе законов текст на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни к а и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира заключението на СТЕ и приема за установено по делото, че начисляваната от ищеца за процесния топлоснабден имот топлинна енергия била такава за отопление на имота, за БГВ и енергия, отдадена от сградната инсталация.

За периода от м.10.2016г. до м.04.2017г. ТЕ за отопление на имота била начислена за 5 броя радиатори без ИРРО и при условията на неосигурен достъп в съответствие с изискванията на Наредба 16-334/2007г., чл. 70, ал. 4 по т. 6.5, чл. 61, ал. 1 от приложението към нея (Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС). По делото са приложени писмени доказателства - протоколи за неосигурен достъп, от съдържанието на които се установява, че на посочените в протоколите две дати за 3 посещение за безплатно отчитане процесният имот фигурира като неотчетен, поради неосигурен достъп.

Съобразно заключението на изслушаната по делото СТЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, била начислена в съответствие с нормативната база по формулата, предвидена в Наредбата, на база пълната отопляема кубатура на имота.

За процесния период не била начислявана ТЕ за отопление на общи части, съгласно акт за изключване на отоплението във входа от 04.10.1996г.

За процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. топлинната енергия за БГВ била начислена за 1 брой потребител при норма на разход 0.140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие и в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба 16-334/2007г., без водомер и при условията на неосигурен достъп.

Изчисленията били извършени от ФДР в съотвествие с действащата нормативна уредба.

При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.

Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 3 броя изравнителни сметки за процесния период, както следва: от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. – 91.34 лева за доплащане от абоната, от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. 308.62 лева за възстановяване на абоната и от 1.05.2019г. до 30.04.2020г. – 170.14 лева за доплащане от абоната. Съгласно заключението на СТЕ, за процесния период от начислената сума за периода по фактури в размер на 5 039.79 лева, следва да бъде приспадната сумата по изравнителните сметки от 47.14 лева. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 4 992.65 лева за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.

Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца за процесния период на абоната били начислени суми за доставена топлинна енергия по фактури, на обща стойност 5 114.13 лева. В заключението на СТЕ в графа „забележка“ е посочена причината за несъответствието, а именно, че в индивидуалната справка за отопление и топла вода за отчетния период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., посочената сума по фактури грешно била записана 1 4

450.96 лева с ДДС, вместо правилната сума от 1 376.60 лева с ДДС. Видно от заключението на ССчЕ вещото лице съобразило въведените в информационната система на ищеца изравнителни сметки, а именно от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. – 91.34 лева за доплащане от абоната, от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. - 308.62 лева за възстановяване на абоната. За периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. въведената в информационната система на ищеца сума за доплащане от абоната била 232.30 лева, като видно от таблицата на л. 6 от заключението, същото посочване е в причинна връзка с грешката, обсъдена в заключението на вещото лице по СТЕ, в графата „забележка“.

При извършената проверка вещото лице, изготвило ССчЕ установило, че в информационната система на ищеца не се установяват плащания на суми, касаещи процесния период.

При кредитиране на заключението на СТЕ настоящият съдебен състав приема, че дължимата за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. цена на доставената топлинна енергия в топлоснабдения ап. 3, находящ се в гр. София, ж.к. „И.“, бул.

„Д.Ц.“ № 29, бл. 4, възлиза в размер на сумата 4 992.65 лева, която съобразно заключението на ССчЕ не е заплатена от ответника.

Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.