Решение № 299 от 19.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ива Андр. И.а като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20211001000106 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Кубс“ ООД срещу решение № 260408 от 23.11.2020 г. по търговско дело 1190/2019 г. на Софийски градски съд, с което съдът е отхвърлил предявения от „Кубс“ ООД срещу „МА Студио“ ООД, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за възстановяване от ответника на ищеца на платена по договор от 30.01.2018 г. и последващ го анекс, сумата от 284 648,88 лева, като неоснователен, като е осъдил на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „Кубс“ ООД да заплати на „МА Студио“ ООД, сумата в размер на 10 500 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправни и на процесуалноправни норми. Жалбоподателят излага, че от събраните доказателства по делото е установено, че изпълнителят по процесния договор е действал без одобрени строителни книжа за извършване на строително-монтажните работи, които са му били възложени. Поддържа, че представените по делото „работни 1 чертежи“ не представляват годна документация за започване на строителство, което се установявало от приетата СТЕ и свидетелските показания на св. П.. В жалбата са изложени оплаквания, че съдът при формиране правните си изводи не е взел предвид нормата на чл. 260 от ЗЗД, която вменява задължение на изпълнителя по договор за изработка да предупреди възложителя при доставяне от последния на неподходящ материал за изпълнение на работата. Поддържа се неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на изпълниятеля, което е породило правото на въззивника съобразно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД да развали договора, т.к. е станало явно, че изпълнението не може да се осъществи по надлежния начин в уговорения между страните срок. Изложени са доводи, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и не е взел предвид всички правнорелевантни факти, което било в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Въззивникът претендира да му бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Въззиваемата страна „МА Студио“ ООД е депозирала писмен отговор, в който излага подробно съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа, че извършването на процедурата по одобряване на строителни книжа и получаване на разрешение за строеж е задължение на възложителя по договора за СМР. Излага доводи, че в задължение на изпълнителя е било единствено изготвянето на конструктивната част от инвестиционния проект, но не и неговото изготвяне в цялост. Счита, че добросъвестно е започнато изпълнение по договора, като е изготвен технически работен проект за металната конструкция, започнато е монтиране на същата до момента на отстраняването му от обекта. Поддържа, че това изпълнение е било прието от въззивника, т.к. липсвали възражения от негова страна. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски.

Настоящит състав установи, че въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 259 ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

2

След като обсъди доводите на страните, въззивната инстанция намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 3-то от ЗЗД за възстановяване от ответника на ищеца на платена по договор от 30.01.2018 г. и последващ го анекс, сумата от 284 648,88 лева.

От ищеца по делото е представен писмен Договор за проектиране и строително монтажни работи от дата 30.01.2018 г., сключен между него в качеството му на възложител и ответника по делото в качеството му на изпълнител. С договора изпълнителят се е задължил да извърши качествено и в срок проектни и строително монтажни работи при спазване на действащото законодателство за обект в кв. „Младост“, гр. София съгласно Оферта от 15.01.2018 г. - Приложение 1, което е неразделна част от договора.

Възложителят се е задължил да съдейства за изпълнение на договорените работи, да извършва необходими съгласувания с инвеститора, проектанта, както и с всички останали подизпълнители, както и да заплати сумата в размер на 337 234 лева без ДДС по договорения начин. В Приложение 1 към процесния договор подробно е описано какво се включва в обема на двете фази от програмата по строителството, в какъв срок ще бъде завършена всяка една от тях, както и какви са очакваните резултати от всяка фаза. Съответно за фаза „Проектиране“ е предвидено да приключи до 23.02.2018 г., като проектирането трябва да бъде предоставено на две части на възложителя и архитекта за преглед, а за фаза „Строителство“ е предвидено да се осъществи въз основа на одобрени от възложителя производствени и монтажни чертежи.

От Приложение 1 към договора от 30.01.2018 г. е видно и какъв е обхвата на изпълнение на строителството: 1) доставка на всички необходими за проекта материали по предварително съгласувана спецификация; 2) производство на всички фасадни детайли и елементи, предмет на проекта и 3) монтаж на обекта съгласно одобрените монтажни чертежи, оразмеряване и детайли, предписани от проектанта.

С Анекс № 1 от 28.05.2018 г. към Договор за проектиране и строителство от 30.01.2018 г. са договорени между страните по същия промени и допълнения във вида на СМР, които изпълнителят се е задължил да извърши, като отново в Приложение 1 са описани обемът на работите и 3 сроковете за изпълнение на всяка фаза от строителния процес. Стойността на договора се увеличава със сумата от 77 482 лева без ДДС. От Приложение 2 е видно, че страните по договора са се споразумели датата на окончателното плащане при завършен монтаж и предаване на всички СМР да е 30.08.2018 г.

Към исковата молба са представени фактури, изхождащи от ответника по делото заедно с платежни нареждания, с които са преведни сумите по фактурите от въззивника по банков път. Процесните фактури са от дати:

13.02.2018 г.; 14.02.2018 г.; 02.04.2018 г. и 04.06.2018 г., и общата им стойност възлиза на 284 648,88 лева, която е преведена със шест броя платежни нареждания от ищеца на ответника.

От писмо на Столична община, район „Младост“, с изходяща дата 12.07.2018 г., адресирано до началник на регионален отдел „Национален строителен контрол“ София при РДНСК Югозападен район с копие до А. А. – управител на „Кубс“ ООД, се установява, че от длъжностни лица при район „Младост“ – СО е извършена проверка на място на стореж „Преустройство на подпокривен етаж – складови и стопански помещения“. При извършената проверка било установено с Констативен протокол, че СМР на седми етаж се извършват без одобрени строителни книжа – без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строителство, което представлявало незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, квалифициран от длъжностните лица като такъв от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „Д“ от ЗУТ. С писмото е изпратен констативен протокол от 03.07.2018 г. по компетентност до РДНСК, но същият не е представен по делото.

На 22.08.2018 г. е изпратена нотариална покана от въззивника-ищец в първоинстанционното производство, с която същият упражнява правото си да развали процесния договор поради неизпълнение задълженията по договора за СМР от страна на ответника и претендира да му бъде върната платената сума по издадените фактури. В отговор на тази покана е изпратена такава на 31.08.2018 г. и от изпълнителя, като в нея се твърди, че последният няма вина за обявяването на строежа за незаконен и по нареждане на възложителя е демонтирал металната конструкция, като претендира да му бъдат заплатени суми за извършени разходи по строителството и останалата дължима сума по договора.

4

Към писмо от 09.07.2018 г., изхождащо от изпълнителя по договора за СМР, са приложени чертежи на стоманена конструкция. Към допълнителния отговор на исковата молба са приложени архитектурни проекти на „апартамент – ул. Св. Киприян, ж.к. Младост 2, гр. София“, като същите не носят подписи и печати на възложител, проектант и няма данни да са съгласувани с компетентни лица за част „Констукции“, „ВиК“, „ОВК“ и „Ел“.

От приетото заключение на вещото лице по СТЕ, се установява, че работният проект – част конструктивна, представен от ответника, не представлява проект по част „Конструктивна“ и съдържа само чертежи, показващи как да се произведат отделните метални елементи като вид, профил и размери и тяхното разположение на покрива. Липсват детайли за монтаж към стоманобетонната конструкция на сградата, липсва проект за начина на монтаж на покрива с подемна техника, липсват детайли за изпълнение на покривното покритие, липсват детайли за изпълнение на алуминиевата конструкция за остъклената част и монтажа й към металната и др. Според заключението приложеният проект към част „Конструктивна“ не е достатъчен за техническо изпълнение на конструкцията.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. От показанията на св. П. се установява, че е архитект като е бил и ръководител на архитектурния проект, на който ответникът е правил конструкцията. Свидетелства за това, че проектът е бил в „движение“, но не е бил завършен, а процесът по строителство е спрял, поради липса на строителни книжа. Проектът е бил в напреднала фаза, вкл. Архитектурна, Конструктивна част, електро и ОВК, т.е. не бил изготвен към момента на започване на строителството. Твърди, че с изпълнителя „МА Студио“ ООД са комуникирали във връзка с кооординацията между архитектурния и конструктивния проект. Поддържа, че част „Архитектурна“ не е била окомплектована и финализирана във вид на инвестиционен проект, т.к. не е била предоставена виза за проектиране, но проектът е бил в готовност за представяне като инвестиционен, т.к. са извършвани съгласувания между специалности архитектура, конструкции, фасади, електро и ОВК.

Свидетелства, че идейната фаза по проекта е била завършена и е работил върху техническия проект, като е имало чести съгласувания с проектанта, който бил от страната на изпълнителя. Счита, че не следва да бъде започвано 5 строителство без представяне на разрешение за строеж. Свидетелят Колев дава показания, че е монтажник в ответното дружество. При изпълнение на възложената работа са имали план за монтаж на конструкцията, имали са проект, който им бил предоставен от шефа му и изготвен от проектантския отдел или някакво друго архитектурно бюро. Имали са конструктивен проект.

Дава пояснения относно монтажа и демонтажа на конструкцията.

Показанията на свидетеля И. са неотносими към предмета на доказване, т.к. дават информация относно това дали е било възможно да се изпълни СМР и по какъв начин.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

С оглед фактите, на които ищецът основава вземането си към ответника за получаване на сумата от 284 648,88 лева, посочени в исковата молба и конкретизирани в молбата-уточнение от 12.11.2019 г., то тази претенция е квалифицирана от първоинстанционния съд по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор за изработка, че от страна на изпълнителя е налице неизпълнение на: 1) задължението му да съгласува и одобри по административен ред проекта за сградата и да получи разрешение за строеж на същата; 2) задължението да съблюдава строителния процес и да спазва действащото законодателство, включително да не извършва СМР без издадено разрешение за строеж и 3) задължението си по чл. 260 от ЗЗД да поиска извършване на нужните промени в проекта, както и че в резултат на това възложителят е упражнил правото си да развали договора и претендира връщане на сумата, дадена по него като възнаграждение за работа, която е следвало да бъде извършена. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице – ответника, което му се дава от обеднялото лице – ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са и твърденията, въведени от ищеца.