Решение № 415 от 18.12.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500954 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от С. А. Б., чрез пълномощника и адв. В..

С Решение № 602/21.07.2025 г., постановено по гр.д. № 387/2024 г. по описа на РС – Хасково, съдът е признал за установено, на осн. чл. 194, ал. 3, вр. чл. 193 ГПК, по направеното от ищците Н. В. П., с ЕГН **********, и А.

В. П., с ЕГН **********, оспорване на истинността на представеното от ответника С. А. Б., ЕГН **********, Удостоверение с изх. № РД-06171/04.09.2018 г. на Общинска служба „Земеделие“ Хасково, че документът е неистински в частта относно съдържанието му, като на основание чл. 194, ал.

2 и 3 ГПК го е изключил от доказателствата по делото.

С решението съдът е признал за установено, на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: **, че Н. В. П., с ЕГН **********, адрес: *** и А. В. П., с ЕГН **********, адрес: **, са собственици на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на 1 територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №

***, ***, ***,

*** и ***.

Съдът е осъдил С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, да предаде на Н. В. П., с ЕГН **********, адрес: ** и А. В. П., с ЕГН **********, адрес: **, владението на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях върху гореописания недвижим имот, а именно - поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №

***,

***, ***, *** и ***.

Съдът също така е отменил, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № **, том *, рег.№ **, дело № ** от 2018 г. на нотариус с рег. № 081 по РНК, с район на действие РС - Хасково, вписан в Службата по вписвания гр. Хасково на 09.10.2018 г. вх.рег.

№ 6674, дв.вх.рег. № 6666, акт № **, том **, дело № **, с който С. А. Б. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на **.

С Решението съдът е осъдил С. А. Б. да заплати на Н. В. П. и А. В. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2740 лева разноски по делото.

Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата, която го обжалва в срок. Твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, тъй като имотът, предмет на спора, е СИО, като в производството не е участвал като необходим другар съпругът на ответницата Б. А. Б. Моли постановеното решение да бъде обезсилено и делото върнато на РС - Хасково за ново разглеждане. По същество счита, че постановено решение е неправилно, излага подробни аргументи в тази насока и моли то да бъде отменено и отхвърлен предявеният иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор.

Въззиваемите Н. П. и А. П. считат за неоснователно направеното възражение за недопустимост на постановеното решение. По същество считат решението 2 за правилно и молят то да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.

269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. Съдът намира, че не следва да излага мотиви по същество на спора, тъй като постановеното от РС - Хасково решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Районен съд – Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ГПК, предявен от Н. В. П. и А. В. П. против С. А. Б..

Според наведените твърдения в отговора на исковата молба С. А. Б. владее процесния недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на ** от 1989 г. Същата е призната за собственик на този имот с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № **, том *, рег.№ **, дело № ** от 2018 г. на нотариус с рег. № 081 по РНК, с район на действие РС - Хасково, вписан в Службата по вписвания гр. Хасково на 09.10.2018 г. вх.рег.№ 6674, дв.вх.рег. № 6666, акт № **, том **, дело № **. Според представения пред въззивната инстанция дубликат на Удостоверение за граждански брак, такъв е сключен на 23.05.1985 г. между Б. А. Б. и С. А. М.

(след брака Б.). По аргумент от т. 2 от Постановление № 8 от 17.06.1981 г. на пленума на ВС имуществена общност е всеки недвижим имот, придобит по давност през време на брака.

Решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като се конституира като ответник в производството съпругът на въззивницата Б. А. Б. и се проведе съдебно производство с негово участие. Действително съгласно т. 1 на ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г. на ОСГК съпрузите по предявен срещу тях иск за собственост са необходими, но не са задължителни другари. В случая обаче, с оглед естеството на спорното правоотношение – съдът е сезиран с иск по чл. 108 от ЗС, като в отговора на исковата молба е наведено възражение за придобИ.е правото на собственост върху спорния недвижим имот въз основа на давностно владение, връзката между необходимите другари е до такава степен обща, че решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички, тоест в случая и съпруга, и участието им в процеса е 3 процесуална предпоставка за неговата допустимост.

С оглед изхода на спора на въззивницата се дължат разноски, сторени във въззивното производство в размер на 1579.89 лв., от които 1500 лв. платено възнаграждение за адвокат и 79.89 лв. - платена държавна такса.

Направените в първоинстанционното производство разноски от страните следва да се преценят от съда при решаването на спора по същество.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 602/21.07.2025 г., постановено по гр.д. № 387/2024 г. по описа на РС – Хасково.

ОСЪЖДА Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: *** и А. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да платят на С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: *** сумата 1579.89 лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. ХАСКОВО, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500954 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от С. А. Б., чрез пълномощника и адв. В..

С Решение № 602/21.07.2025 г., постановено по гр.д. № 387/2024 г. по описа на РС – Хасково, съдът е признал за установено, на осн. чл. 194, ал. 3, вр. чл. 193 ГПК, по направеното от ищците Н. В. П., с ЕГН **********, и А.

В. П., с ЕГН **********, оспорване на истинността на представеното от ответника С. А. Б., ЕГН **********, Удостоверение с изх. № РД-06171/04.09.2018 г. на Общинска служба „Земеделие“ Хасково, че документът е неистински в частта относно съдържанието му, като на основание чл. 194, ал.

2 и 3 ГПК го е изключил от доказателствата по делото.

С решението съдът е признал за установено, на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: **, че Н. В. П., с ЕГН **********, адрес: *** и А. В. П., с ЕГН **********, адрес: **, са собственици на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на **, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на 1 територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №

***, ***, ***,

*** и ***.

Съдът е осъдил С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, да предаде на Н. В. П., с ЕГН **********, адрес: ** и А. В. П., с ЕГН **********, адрес: **, владението на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях върху гореописания недвижим имот, а именно - поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №