Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 20.02.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 405/2023
Вид
Решение № 47
Подписан
20.02.2024
В сила
13.02.2024
Състав
Аделина Троева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Монтана, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500405 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 111 от 02.08.2023 г. ,постановено по гр. дело № 504 по описа за 2022 г. Районен съд-Берковица е отхвърлил предявения иск от „П.К.Б.” ЕООД , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, бул. *№ *, бл. *, вх. *, представлявано от С.Н. и Ц. С. - управители, срещу С.Н., с ЕГН ********** от гр. *, ул. * № *, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1850,34 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022 година до изплащане на вземането, сумата 854,90 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.12.2018 г. до 03.09.2019 г., сумата 1331,64 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата 209,34 лева - законна лихва за периода от 03.09.2019 г. до 28.06.2022 г., по договор за потребителски кредит № * от 01.01.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.Със същото решение съдът е обезсилил и издадената на 07.07.2022 г. по ч.гр.д. 364/2022 Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата НАД 209.34 лева - законна лихва за периода от 03.09.2019г. до 28.06.2022г., до размера по заповедта от 269,34 лева.

Така постановеното решение е обжалвано от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК * чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че в случая не е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 , тъй като тази клауза не нарушава както европейското,така и националното право, освен това е и в съответствие с разпоредбата на чл. 19,ал.4 ЗПК . Поддържа се също така , че неправилно БРС е приел ,че допълнителните услуги следва да се включват в ГПР ,като в жалбата са развити подробни доводи в подкрепа на твърденията . Твърди, че за параметрите на този допълнителен пакет услуги кредитополучателят е уведомен чрез Стандартния европейски формуляр.

Поддържа се, че споразумението за допълнителен пакет услуги и дължимата се за същия 1 цена са договорени с кредитополучателя в рамките на договорната свобода, при гарантирано му право на избор и равнопоставеност. Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да уважи предявения иск,ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна неоснователност на жалбата.

С.

Н. в съдебно заседание взема станвощите за

Пред настоящата инстанция са представени и приети писмени доказателства .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение , първоинстанционният съд е приел , че в договора са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР,като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита ,поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.След като това е така,то длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на договора и с оглед обстоятелството,че С.Н. е заплатила същата, е отхвърлил иска като неоснователен.

Настоящата инстанция съображения : споделя правните изводи на РС поради следните

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *от 03.06.2020г. ,по силата на която ответникът е получил сумата 2000 лева ,като се е задължил да върне същия в срок от 36 месеца с месечни вноски от 97.59 лева. Посочен е ГПР 49.89% и годишен лихвен процент 41.17% и общо дължимата сума в размер на 3513.24 лева. На следващо място в договора е посочено, че ответникът е поискал и закупил пакет от допълнителни услуги на стойност на 1558.80 лева.

Размерът на месечните вноски за допълнителните услуги е 43.30 лева и е дължим заедно с месечната вноска по кредита или така общо кредитът възлиза на сумата от 5072.04 лева.

Не се спори също така,че ответникът е погасил сумата 2294.60/ пред РС/ и след постановяването на решението е внесъл още 213 лв.

Спорът в случая, предмет и на въззивната жалба , е дали сключеният договор съдържа неравноправни клаузи,водещи до недействителност на договора .

Първоинстанционният съд се е мотивирал подробно защо приема клаузата за договорната лихва и ГПР за неравноправна, настоящата инстанция споделя напълно неговите изводи, поради което и ще разгледа конкретните оплаквания в жалбата.

На първо място се твърди,че в случая не е налице неравноправна клауза с оглед ЗЗП, защото в съответствие с изискванията на европейското и българското законодателство ответникът предварително е бил запознат с параметрите на договора и е имал възможност да прецени доколко същите отговарят на финансовите му условия.Освен това твърдението на жалбоподателя е в насока,че максималният размер на ГПР е определен в разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК и той е петкратния размер на законната лихва ,т.е. договорения такъв в размер на 49,89 % не надвишава този размер и тази клауза е действителна.

Настоящата инстанция не споделя тези доводи на жалбоподателя по следните съображения:

2

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.

В случая обаче следва да се прецени дали така посочените параметри на договора са реални с оглед сключеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

От раздел шести от процесния договор, озаглавен „Параметри“ и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се установява, че страните са уговорили "предоставяне на пакет от допълнителни услуги ", с който кредитодателят се е задължил да предостави на клиента, при изпълнение на ОУ, следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е възнаграждение за предоставянето на пакета като споразумението препраща към договора за кредит – т. VІ, според която сумата по договора за кредит е 2000 лв. при ГПР 49, 9 % и годишен лихвен процент 41, 17 %, а по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги – 1558,80 лв. В споразумението освен това е уговорено възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора за кредит и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата.

Съдът намира, че услугите, които са предвидени в раздел шести от процесния договор, озаглавен „Параметри и Споразумението, нямат самостоятелен характер, тоест те могат да бъдат предоставени само във връзка с усвояване и управление на кредита. Така първата услуга (приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит) е свързана именно с усвояването му, втората, третата и четвъртата услуги (възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж) са свързани с управлението на кредита, а петата услуга (улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства) касае евентуални бъдещи отношения между страните, от които кредитодателят, в качеството му на търговско дружество, цели да извлече печалба.

Предметът на допълнителното споразумение е предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга, защото при сключването на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде упражнена от длъжника, респ. – дали в случай, че той изрази желание да се ползва от нея, ще отговаря на изискванията за това по ОУ, а същевременно за потребителя възниква реално задължение за плащане ежемесечно на суми с определен падеж. Подобно положение отговаря на всички критерии за неравноправна клауза, както е дефинирана в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, а именно причинява вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Освен това размерът на възнаграждението е сума, която дори надхвърля сумата по кредита, като същевременно това възнаграждение не е включено в ГПР. С оглед на това правилно и в съответствие с практиката на настоящия въззивен състав на съда е изведен правният извод, че с възнагражденията по усвояването и управлението на кредита реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, в резултат на което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение и реално се увеличава печалбата на кредитора чрез плащането и получаването от страна на кредитора на допълнително възнаграждение. В тази насока въззивният съд е приемал и досега, че по отношение на спорния въпрос за характера на определените в процесния договор за кредит допълнителни услуги, от договореното 3 съдържание на които се установява, че съставляват действия, насочени към обслужване усвояването и управлението на кредита, тези услуги не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и са договорени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 ЗПК. С оглед на това касае се за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, констатирането на които обуславя правния извод за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и приложение на правните последици на чл. 23 ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита.

С оглед обстоятелството,че ответникът е заплатил изцяло дължимата главница /дори е платил 507 лв.над тази сума, които може да претендира от ищеца на основание чл.55 ЗЗД/ ,правилно искът е отхвърлен като неоснователен.

Предвид гореизложените съображения съдът намира,че решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111 от по описа за 2022 г.

02.08.2023 г. ,постановено по гр. дело № 504

РЕШЕНИЕТО обжалване. и е окончателно не подлежи на касационно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4