Решение № 2022 от 03.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49667/2024
- Вид
- Решение № 2022
- Подписан
- 03.02.2026
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2022 гр. София, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110149667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба „Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С...., с ЕИК ********* с управител Р. М. - Т., чрез пълномощника адвокат Д. П., АК С. З., срещу М. Д. А. ЕГН **********. Адрес гр. С...... чрез служебен адвокат С.
Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца главница 1304,84лв., претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023г.
/начална дата на забава/ до 14.03.2024г. включително /падежирали вноски/, договорна лихва1149,78лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023г.
/начална дата на забава/ до 14.03.2024г. включително /падежирали вноски/ лихва за забава 107,69лв. /за претендираната главница/ за периода от 14.03.2023г /начална дата на забава/ до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-01.04.2023г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 5370099 от 15.12.2022г. сключен с „У. К. Ф.” ЕАД, с ЕИК ********* вземането по който е прехвърлено на ищеца д договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У. К. Ф.” ЕАД, с ЕИК ********* и „Е. М.” ЕООД, с ЕИК ********* от 11.09.2023г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49667/2024г. по описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че на 15.12.2022г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 5370099 между „У. К. Ф.” ЕАД и М. Д. А. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 15 250лв.
(петнадесет хиляди двеста и петдесет лева). Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 14.12.2032г.
Договорен е годишен лихвен процент в размер на 6,69%. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил една от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. На 11.09.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У. К. Ф.” ЕАД, с ЕИК ********* и „Е. М.” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на М. Д. А., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 5370099 от 15.12.2022г., е изкупено от „Е. М.” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.” ЕООД. На 13.02.2024г. уведомлението за цесия е изпратено на посочения в договора адрес. Съгласно приложено изрично пълномощно „И. и Д.-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „У. К. Ф.” АД, да 1 извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. Въпреки това, моля на основание чл.235 ал.З ГПК да приемете, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Ето защо моли за уважаване на исковете.
Ответника в лично качество е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове. Сочи че е приложен договор без дата и с невярно съдържание.
Поддържа че липсва подпис на договора. Сочи че всички представени документи не са подписани от него. Ето защо сочи че не е страна по договора за потребителски кредит. Сочи че е станал жертва на измама и на кражба на личните му данни. Зяавява че е образувано ДП по пр.пр. №31721/2023г. по описа на СРП. Сочи че той не е получавал сумата по кредита.
Моли за отхвърляне на исковете.
В установения срок е постъпил и отговор на исковата молба от назначения адвокат по реда на чл. 95 ГПК адв. Г. с който се оспорват исковете. Прави се възражение за неравноправни клаузи. Сочи че предвид липсата на доказателства за реално предаване на пари от кредитодателя към кредитополучателя, искът се явява недоказан. Поддържа, че размерът на шрифта е по-малък от 12 пункта и предвид нормата на чл. 10 ал. 1 вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), то договорът е недействителен и съдът следва да го прогласи за такъв. Сочи че в договора е посочен ГПР, но само като стойност, т.е не са посочени допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин. Ето защо и нормата на чл. 22 вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК изрично третира такива договори за недействителни. По отношение на лихвата за забава твърди, че кредитодателя, респ. ищецът е начислил несъразмерна лихва и не е съобразил разпоредбата на чл. 33 ЗПК в смисъл, че начислената лихва за забава надвишава законната. Изрично чл. 33 ал. 2 ЗПК не допуска при забава в плащането обезщетението за забава да надвишава законната лихва. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
За да бъде квалифициран един договор като такъв и да породи валидно облигационно действие, той трябва да отговаря кумулативно на следните съществени признаци:
На първо място страните по договора трябва да имат качествата на „кредитор“ (физическо или юридическо лице, което предоставя кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност) и „потребител“ (физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност).
На следващо място кредиторът следва да поеме задължение за предоставяне на парична сума под формата на заем, разсрочено плащане или друго финансово улеснение.
Предоставянето на средствата не е самоцелно, а е въз основа на постигнатото съгласие между страните (договора).
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже 2 положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.
По отношение на наличието на облигационна връзка.
В своята същност облигационната връзка представлява правно уредена обвързаност между два правни субекта – кредитор и длъжник, по силата на която кредиторът има правото да изисква, а длъжникът е длъжен да осъществи определена престация (в случая – плащане на парична сума). Този правна връзка възниква въз основа на юридически факти, като в конкретния казус се твърди, че източникът на задължението е договор за потребителски кредит – двустранна сделка, изискваща постигане на съгласие (консенсус) за предаване на средствата, което автоматично активира задължението за тяхното връщане при уговорените условия.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит № 5370099 от 15.12.2022 г. Процесният договор е сключен под формата на електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Тази форма е допустима съгласно специалния закон – чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който изисква договорът да бъде сключен писмено, на хартиен или на друг траен носител. Електронният документ, подписан с квалифициран електронен подпис, представлява траен носител и е равностоен на хартиен документ.
Видно от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира като пълно, подробно задълбочено, компетентно и съответно на останалия доказателствен материал, договорът е подписан от ответника М. Д.
А. чрез Квалифициран електронен подпис (КЕП), издаден от доставчика на удостоверителни услуги „Е. Т.“ АД. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Заключението категорично установява, че за издаването на този подпис е проведена процедура по дистанционна видеоидентификация и задълбочено установяване на самоличността, включваща биометричен анализ на лицето и проверка на валиден документ за самоличност.
Едновременно с договора, със същия КЕП са подписани и неразделните части към него – Общи условия, Погасителен план и Стандартен европейски формуляр . Това доказва, че ответникът е бил запознат с клаузите на договора, включително с размера на лихвения процент, ГПР и условията за погасяване, и е изразил изричното си съгласие с тях.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че е станал жертва на кражба на лични данни. На първо място както беше посочено по-горе видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), договорът е подписан от ответника М. Д. А. чрез Квалифициран електронен подпис (КЕП), издаден от доставчика на удостоверителни услуги „Е. Т.“ АД. Заключението по експертизата категорично установява, че за издаването на този подпис е проведена процедура по дистанционна видео-идентификация и задълбочено установяване на самоличността, включваща биометричен анализ на лицето и проверка на валиден документ за самоличност. Въз основа на това Съдът приема за доказано, че електронното изявление, обективирано в договора, изхожда именно от ответника. Твърденията на ответната страна за липса на положен подпис се опровергават от техническите данни, удостоверяващи авторството. Едновременно с договора, със същия КЕП са подписани и неразделните части към него – Общи условия, Погасителен план и Стандартен европейски формуляр . Това доказва, че ответникът е бил запознат с клаузите на договора, включително с размера на лихвения процент, ГПР и условията за погасяване, и е изразил изричното си съгласие с тях.
За да породи действие договорът за кредит, не е достатъчно само постигането на съгласие, а е необходимо и усвояване на паричната сума.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) се установява по безспорен начин, че кредиторът е изпълнил задължението си, като е превел сумата от 15 000.00 лева по банкова сметка. Вещото лице е констатирало, че титуляр на тази банкова сметка (IBAN: ************************) е именно ответникът М. А.. Обстоятелството, че впоследствие сумата е била разпоредена към трети лица, е ирелевантно за отношенията между банката и кредитополучателя. Фактът на постъпване на сумата в патримониума на ответника (неговата лична сметка) доказва усвояването на кредита и поражда реципрочното задължение за неговото връщане.
По отношение на падежа на вноските които се претендират.