Решение № 90 от 27.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Русе, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Й.

Членове:

П. Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Елка Цигуларова в присъствието на прокурора Х. Ст. М. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600198 по описа за 2026 година Производство е по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда № 129/26.11.2025г., постановена по НОХД № 561/2025г. на Районен съд-Русе, подсъдимият К. Й. К., от гр.Русе, ЕГН: **********, бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 25-29.01.2024г., в град Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление - на три пъти, отнел чужди движими вещи — 1 брой велосипед „Pegasus Piazza“, на стойност 980,00 лева, 2 броя уиски „Джак Даниелс Джентълмен“, 700 мл, и 1 брой уиски „Джони Уокър Черен етикет“, 700 мл, на обща стойност 186,47 лева, всичко на обща стойност 1166,47 лева от владението на Р. Р. Б. от гр. Русе и на „Билла България“ ЕООД, без тяхно съгласие с намерение протИ.законно да ги присвои, поради което му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2г., което на основание чл. 58а НК, вр. чл.373, ал.2 НПК било намалено с една трета - на 1г. и 4м. На осн. чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ ЗИНЗС бил определен 1 първоначален „Строг” режим на изтърпяване на това наказание. Със същата присъда, на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК било определено едно общо наказание, измежду наказанието „Лишаване от свобода”, наложено на К. с настоящата присъда и наказанието „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 570/2024г. по описа на Районен съд – Русе, в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1г. и 4 м., за чието изтърпяване бил определен първоначален „Строг” режим. На основание чл.25, ал.2 НК, РРС приспаднал изцяло изтърпЯ.та част от наказанието по НОХД № 570/2024г. по описа на Районен съд – Русе, а на основание чл.59, ал.1, т.1 НК и времето от 22.01.2024г. до 28.02.2024г. и времето считано от 06.06.2024г. до 29.10.2024г., през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 570/2024г. по описа на Районен съд – Русе. На основание чл.59, ал.1, т.2 НК от така определеното общо наказание било приспаднато и времето от 29.02.2024г. до 05.06.2024г., през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по НОХД № 570/2024г. по описа на Районен съд – Русе, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. С присъдата К. К. бил осъден и за разноските по досъдебното и съдебното производство.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура, с оплаквания за несправедлИ.ст на наложеното на К. наказание „Лишаване от свобода“, само досежно неговият размер, като се претендира изменение на присъдата в санкционната й част, като на подсъдимия бъде наложено наказанието „Лишаване от свобода“ в по-високия размер, поискан от прокурора в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита протеста за основателен, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, в частта за определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и следва да бъде изменена в тази част. Заявява, че поддържа изложените в протеста мотиви.

В съдебното заседание защитникът – адв.И. П. оспорва протеста и го счита за неоснователен. Изтъква, че при преценка смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства РРС е отчел всички относими факти към тежестта на деянието и обществената опасност на дееца. Поддържа, че 2 първостепенният съд е преценил процесуалното поведение на подсъдимия, като отчел изразеното от него съжаление и желанието за провеждане на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което му наложил едно справедлИ. наказание, което моли да бъде потвърдено.

Подс.К. К., редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа изложеното от защитника му и моли за потвърждаване на присъдата.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираният протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, като подаден в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият К. К. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 3

НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство.

Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия К. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не е оспорила факта на извършване на престъплението, правната му квалификация или авторството.

Установената по делото фактическа обстановка накратко е следната:

В следобедните часове на 25.01.2024г., свид.Р. Б. подпрял велосипеда си марка „Pegasus Piazza“ на пътен знак на кръстовището на улиците „Мария Луиза“ и „Борисова“, отстоящ на около 10 метра от заложна къща „Йоан 2020“, в която работел и го заключил със заключващо устройство /стоманено въже с гумена обвивка и заключващ механизъм с шифър/. Около 18.24ч., подсъдимият К. К. минал покрай заложната къща, видял велосипеда, взел го и се отдалечил от мястото. След като приключил работа свид.Б. установил липсата на велосипеда, подал сигнал в полицията за извършената кражба и уведомил колегите си от другите заложни къщи. На следващия ден подс.К. помолил свид.Д. Д.ов да продаде велосипеда в заложна къща „Свежи пари“, находяща се на кръстовището на улиците „Петко Д. П.“ и „Муткурова“. Когато 4 свид.И. И., който работел като комисионер в съседната заложна къща „Алфа кредит“ забелязал велосипеда веднага съобщил на свид.Б.. Последният пристигнал на мястото и си взел велосипеда.

На 28.01.2024г., около 16,25ч., подс.К. посетил магазин на „Билла България“ ЕООД в град Русе, ул. „Неофит Бозвели“ № 18, насочил се към щанда с алкохолни напитки откъдето взел бутилка уиски „Джак Даниелс Джентълмен“, 700 мл, с обявена продажна цена 62,99лв., скрил я във връхната си дреха, след което напуснал търговския обект, през касовата зона, без да заплати бутилката с уиски. На следващия ден, около 07,30 часа, подсъдимият отново посетил същия магазин на „Билла България“ ЕООД, като отново взел бутилка уиски „Джак Даниелс Джентълмен“, 700 мл., с обявена продажна цена 62,99лв. и бутилка уиски „Джони Уокър“ черен етикет, 700 мл, с обявена продажна цена 60,49лв., скрил ги във връхната си дреха и напуснал търговския обект без да ги заплати. При извършена малко по-късно проверка на наличния алкохол била констатирана липсата на посочените бутилки уиски и били прегледани записите от камерите за видеонаблюдение на магазина, при което свид.Г. Г. – служител в охранителната фирма, осъществяваща охраната на търговските обекти на „Билла България“ ЕООД, установил действията на подс.К. и уведомил управителя на търговския обект – свидетеля Х.. Около 12,30 часа, на същия ден, подсъдимият отново посетил търговския обект, където бил задържан и предаден на органите на реда.

При тези установени фактически положения, изводът на първоинстанционния съд, че с действията си, подсъдимият К. К. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК се явява правилен и законосъобразен.

От обективна страна са налице всички признаци на състава това престъпление. Безспорно е установено, че движимите вещи – велосипед „Pegasus Piazza“, 2 броя уиски „Джак Даниелс Джентълмен“, 700 мл. и 1 брой уиски „Джони Уокър Черен етикет“, 700 мл., които подс.К. К. отнел, били чужди за него. Те били собственост, съответно, на свид. Р. Р. Б. и на „Билла България“ ЕООД и били в тяхно владение. Несъмнено липсвало съгласие от владелците и собствениците на вещите, за отнемането им от страна на подсъдимия.

Подс.К. К. участвал сам в извършване на престъплението, във всяко от 5 отделните три деяния, както във фаза на отнемането на вещите, като прекъснал фактическата власт на пострадалите над предмета на престъплението, а така също и във втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над отнетите вещи, като след като ги вземал от улицата и от търговската зала на магазин „Била“ се отдалечил с тях от местопрестъпленията, с което си осигурил възможност за безпрепятствено разпореждане с вещите.

Деянията подсъдимият К. извършил в условията на продължавано престъпление – на три пъти, тъй като през непродължителен период – в рамките на четири дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, извършил действия по отнемане на чужди движими вещи, като всяко от деянията се явявало от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Правилна е правната преценка на първоинстанционния съд, че престъплението подсъдимият извършил в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, доколкото се установява, че К. К. бил многократно осъждан за престъпления от общ характер, за които му били налагани наказания „Лишаване от свобода“. От значение за квалификацията, съобразно ограничението по чл.30, ал.1 от НК има определеното му общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1г. и 6м. от осъжданията му по НОХД № 33/2023г. по описа Районен съд – Карлово, НОХД № 957/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив и НОХД № 412/2022г. по описа на Районен съд – Карлово. Това общо наказание „Лишаване от свобода“ К. изтърпял в периода 20.11.2021год. - 11.05.2023г. От изтърпяването на това наказание, до извършване на деянията предмет на настоящото дело не били изтекли пет години, поради което настоящото престъпление се явява извършено в условията на опасен рецидив, при условията на чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.