Решение № 14453 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14453 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110101231 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

20.07.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 1231/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Я. Р. В. и Е. Р. В., като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия, като наследници на М. Д. В, за недвижим имот, находящ се в гр. ******************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 514,77 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.09.2023 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 72,34 евро за периода от 15.09.2024 г. до 08.12.2025 г. Излага съображения, че е предоставена услугата дялово разпределение, поради което се дължала и цената на същата, която не била заплатена и била в размер на 14,31 евро за периода 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г., като се дължала и мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. до 08.12.2025 г. в размер на сумата от 2,13 евро.

1

Иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните вземания разделно по равно, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подадена молба с вх. № 186706/11.06.2026 г. от ответниците, която има характер на искова молба. Твърдят, че вземанията на ищеца са погасени чрез плащане. Искат отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и субективно, пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответниците да са приели наследството на общия им наследодател.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното 2 предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том XXIX, нот. дело № 5892/1996 г., като се установява, че М. Д. В. е станала собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. **********************9.

От удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-1746/09.01.2015 г. се изяснява, че процесния недвижим имот е идентичен по административен адрес с посочения в нотариалният акт административен адрес.

Приложено е Удостоверение за наследници изх. № РИС26-УГ51-1012/06.02.2026 г., като се изяснява, че М. Д. В. е починала на 17.02.2021 г., като е оставила за наследници по закон Я. Р. В. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Е. Р. В. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

С оглед изложението в исковата молба, съдът намира, че ответниците са признали, че са наследници на М. Д. В..

Предвид становището на ответниците в отговора на исковата молба, съдът намира, че същите са формирали съдебно признание по отношение на релевантният фактически състав на предявените искове по смисъла на чл. 175 ГПК. Няма спор с оглед представените по делото писмени доказателства и доводите на ответника, че и двамата ответници са наследници на М. Д. В., която приживе е била собственик на процесния недвижим имот, като наследниците по закон очевидно са приели тацитно наследството по арг. от правилото на чл. 49, ал. 2 ЗН, тъй като са признали и заплатили задължения на наследодателя, като с оглед на това съдът счита, че е налице и признание, че за процесния период действително е доставена топлинна енергия в твърдения от ищеца размер. А съдебното признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено съобразно останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая безспорно е установено, че в обективната действителност са настъпили всички материални предпоставки за уважаване на предявените претенции, но в случая са ангажирани писмени доказателствени средства – касов бон от 04.06.2026 г. за заплатена сума от общо 746,53 евро, вкл. деловодни разноски.

В о. с. з. от 02.07.2026 г., ищецът е признал по смисъла на чл. 175 ГПК, че с плащането на сумата от 746,53 евро са погасени изцяло процесните задължения. А съдебното признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено съобразно останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

3

Съдът намира, че с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид извършеното в хода на настоящото производство плащане, с което процесните вземания за главници и мораторни лихви са погасени изцяло, поради което претенциите са погасени в цялост чрез плащане в хода на процеса, поради което исковете за главници и мораторни лихви следва да бъдат изцяло отхвърлени.

При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни разноски разполага само ищеца, доколкото с оглед правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът е станал причина за настоящото производство, като претенциите се отхвърлят единствено, поради погасяването на вземанията в хода на настоящото исково производство.

Въпреки това, съдът намира, че на ищеца не следва да се присъжда деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като от представения касов бон се установява, че както деловодните разноски, така и юрисконсултското възнаграждение са платени, което изрично е посочено като основание. В този смисъл това поведение на ищеца е трайно, което е служебно известно на съда, че дори при доброволно плащане трайно ищецът събира и иска заплащане на неприсъдени деловодни разноски, което поведение е в противоречие с чл. 3 ГПК, поради което извън вече заплатените разноски други не му се дължат.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *************** срещу Я. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.

******************************** и Е. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.

***********************, за заплащане разделно по равно на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума от 514,77 евро, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от 01.05.2023 г. до 30.09.2023 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ******************, както и сумата от 72,34 евро, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2024 г. до 08.12.2025 г., както и сумата от 14,31 евро, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г., както и сумата от 2,13 евро, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2024 г. до 08.12.2025 г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.