Решение № 552 от 16.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 552

Перник, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20267160700070 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ц. И. Д. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица]та, № 28А, чрез адв. И. М. от АК – П.**, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1602161/11.12.2025 г., издадена от С. Н. С. - командир на отделение в РУ Брезник при ОДМВР – П.**, с която на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като счита същата за незаконосъобразна и необоснована и моли за нейната отмяна. Твърди, че отразените в нея обстоятелства не кореспондират с действителното положение, както и че изложената фактическата обстановка не е подкрепена със съответни доказателства, а това е довело до грешни изводи. Сочи, че административният орган не е конкретизирал коя от хипотезите на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП е приел за реализирана. Отрича да е предоставил управлението на собствения си лек автомобил на неправоспособен водач, тъй като В. З. Х. е притежавал и носел у себе си СУМПС.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Становище по спора излага в представени по делото писмени бележки, в които доразвива доводите в жалбата и поддържа искането за отмяна на процесната заповед. Разноски не претендира.

Ответникът – С. Н. С. - командир на отделение в РУ Брезник при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява са от упълномощеният от него главен юрисконсулт на ОДМВР – Перник З. В., която оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че процесната заповед е правилна и законосъобразна и пледира да бъде оставена в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ЗППАМ № GPAM-1602161/11.12.2025 г., издадена от С. Н. С. - командир на отделение в РУ Б.** при ОДМВР – П.**, на жалбоподателя Ц. И. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - временно прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, за срок от 6 месеца.

Според обстоятелствената част на заповедта, на 11.12.2025 г., около 22:00 ч., в [населено място], ул. Г. И.. Б., до номер 5, с посока на движение от ул. Н. П. към ул. Трън, е установено управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Ц. И. Д. с [ЕГН], от лицето В. З. Х. с [ЕГН], за което след справка с АИС ПП се установило, че е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП с НП № 25-1158-000026/24.01.2025 г., влязло в сила на 12.08.2025 г.

В заповедта е посочено, че при издаването й е взет предвид АУАН серия GA, № 4459513/11.12.2025 г. Последният е приет като доказателство по делото. Видно е, че с него е образувано административнонаказателно производство срещу В. З. Х. с [ЕГН] за нарушение по чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП след влизане в сила на НП № 25-1158-000026/24.01.2025 г. на 12.08.2025 г.

Като доказателства по делото са приети и други документи, съдържащи се в административната преписка, а именно: Наказателно постановление № 25-0249-000296/12.01.2026 г., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на В. З. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач В. З. Х.; Справка за нарушител/водач Ц. И. Д.; Докладна записка УРИ № 249р-8427/12.12.2025 г. от А. М. Г. – старши полицай в РУ – Б.**, относно установен водач на МПС, управляващ с отнети контролни точки; Справка картон на водача В. З. Х.; Картон на НП № 25-0249-000296/12.01.2026 г. и АУАН серия GA, № 4459513/11.12.2025 г.; ЗППАМ № GPAM-1602162/11.12.2025 г., издадена от С. Н. С. - командир на отделение в РУ Б.** при ОДМВР – П.**, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на В. З. Х., а именно: временно отнемане на СУМПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП; Данни за прекратяване на регистрацията – без ГО, за МПС с рег. № [рег. номер]; Справка в ЦБ – КАТ по рег. № [рег. номер].

Приети са и доказателства относно териториалната и материална компетентност на издателя на процесния административен акт: Служебна бележка УРИ № 313р-3653/23.02.2026 г., издадена от началник ЧРО при ОДМВР – Перник; Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П.**, Заповед № 8121д-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и др.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Съображенията са следните:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П.** за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П.** да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези лица, в т.1.7. са посочени командирите на отделения, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед С. Н. С.. Последното е видно от Служебна бележка УРИ № 313р-3653/23.02.2026 г., издадена от началник сектор ЧРПО при ОДМВР – П.**. Ето защо, той се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма. Посочен е органът, който я издава, наименованието на акта и неговия адресат, фактическите и правни основания за издаването й. Съдържа разпоредителна част и указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Т.е. налице са реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че административният акт е формално законосъобразен. Не се установява същият да е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл.171 и чл.172 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав обаче, заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и с целта на закона, като съображенията за този извод са следните:

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Видно е, че са изредени няколко хипотези, а наличието на която и да е от тях обуславя приложимост на посочената разпоредба. Необходимо е обаче да е ясно коя точно е възприел за осъществена административния орган, за да е ясно както за адресата, така и за съда, за какво се налага ПАМ.

В разпоредителната част на заповедта е посочено, че принудителната административна мярка временно прекратяване регистрацията на ППС е наложена на Ц. И. Д., в качеството му на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Посочени са няколко хипотези без да е ясно коя или кои от тях административният орган е приел за налични, а това прави невъзможно да се прецени коя е конкретната материалноправна предпоставка за издаване на заповедта. Това безспорно нарушава правото на защита на адресата на процесния акт, тъй като го лишава от възможността да разбере какво нарушение е извършил и за какво му е наложена процесната ПАМ. Този порок е задълбочен и поради това, че административният орган не е дал правна квалификация на извършеното деяние и не е посочил кой състав на административно нарушение изпълва.

Необосноваността на заповедта възпрепятства възможността за извършване на съдебен контрол и обуславя извод за нейната незаконосъобразност, поради което тя следва да бъде отменена.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да се уважава. Жалбоподателят, от своя страна, не е заявил претенция за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното, Административен съд - Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1602161/11.12.2025 г., издадена от С. Н. С. - командир на отделение в РУ Б.** при ОДМВР – П.**, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Съдия:

/п/