Решение № 149 от 22.08.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Русе, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Явор Влахов при участието на секретаря Мариета Цонева в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600369 по описа за 2023 година Производството е по глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. П. М. – защитник на подсъдимия К. Р. К. против Присъда № 21/14.02.2023г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 2394/2022 г., с която подсъдимият К. Р. К., български гражданин, с ЕГН **********, живущ в гр. Русе, с основно образование, работещ, осъждан, е признат за виновен в това, че на 20.05.2021г. в гр. Русе, без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества - марихуана, с нето тегло 0,5564 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компоненттетрахидроканабинол- 8,1 тегловни процента, на стойност 3,34 лева и метамфетамин с нето тегло 0,104 грама, с процентно съдържание на активен компонент 71,9% тегловни, на стойност 2,60 лв., всичко на обща стойност 5,94 лв., поради което и на основание чл.354а, ал. 3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл.58a, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е намалено с 1/3, като е определено за окончателно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено привеждане в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за срок от десет месеца, наложено на подс. К. Р. К., с Определение № 16/22.01.2019 г. по НОХД № 141/2019 г. по описа на Русенски районен съд, при първоначален общ режим за изтърпяване.

1

В депозираната жалба от адв. П. М. – защитник на подсъдимия К. Р. К. се развиват оплаквания за неправилност на присъдата, иска се нейното изменение чрез преквалифициране на деянието като такова по чл.354а, ал.5 от НК и налагане на наказание глоба вместо определеното наказание лишаване от свобода, както и отмЯ. приложението на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с Определение № 16/22.01.2019 г. на РРС по НОХД № 141/2019 г.

Подсъдимият К. Р. К. поддържа доводите на своя защитник.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Споделя мотивите на районния съд, че деянието не представлява маловажен случай и смята постановената присъда за правилна и законосъобразна.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от активно легитимирано лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С обвинителен акт от 29.12.2022 г. Районна прокуратура - Русе е предала на съд лицето К. Р. К. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК, като в Русенски районен съд било образувано НОХД № 2394 от 2022 г. пред Х наказателен състав. Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК.

Настоящата инстанция, проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически изводи – установени съобразно чл.373, ал.3 от НПК и неоспорвани посредством претенцията по въззивната жалба.

Деянието на подсъдимия е установено по непротиворечив начин от писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на процеса, включително от самопризнанията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие и изготвените по досъдебното производство физикохимични експертизи. Видно от тях, на инкриминираната дата подсъдимият е придобил и държал високорискови наркотични вещества, включени в Приложение 1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП-Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради 2 вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – а именно марихуана, с нето тегло 0,5564 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компоненттетрахидроканабинол- 8,1 тегловни процента, на стойност 3,34 лева и метамфетамин с нето тегло 0,104 грама, с процентно съдържание на активен компонент 71,9% тегловни, на стойност 2,60 лв., всичко на обща стойност 5,94 лева. Районният съд правилно е установил, че от субективна страна подс.

К. К. е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Всички доказателства последователно и непротиворечиво едни с други изграждат фактическа обстановка, изцяло в подкрепа на обвнителната теза, относно време, място, начин на извършване на деянието, авторството на деянието, които факти са от значение за предмета на доказване в настоящия процес и са били правилно възприети и отчетени от районния съд в мотивите към присъдата, поради което въззиваната инстанция не счита за нужно да ги преповтаря.

Неправилна обаче се явява преценката на районния съд относно отсъствие на обстоятелствата по чл.93, т.9 от НК, обуславящи определяне на случая като маловажен. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че не са налице основания за преквалификация на деянието по чл.354а, ал.5 от НК.

Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Подсъдимият действително е бил осъждан за престъпления по чл.270, ал.1 и по чл.345, ал.1 от НК и деянието е осъществено в рамките на изпитателния срок на условното осъждане, но предходните деяния не съставляват тежки умишлени престъпления. Обстоятелствата, които могат да подкрепят тезата за маловажност на случая, поддържана от защитата последователно и пред двете съдебни инстанции, са: неголямото количество наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0,5564 грама и метамфетамин с нето тегло 0,104 3 грама, на изключително ниска обща стойност – 5,94 лв. /в пъти под минималната за страната работна заплата/, ниската обществена опасност на дееца предвид липсата на данни за други негови противообществени прояви освен посочените, обстоятелството, че той упражнява трудова дейност и е оказал пълно съдействие на органите на МВР, като при проверката сам е съобщил, че държи забранени вещества и доброволно ги е предал. Видно от доказателствата по делото и предвид минималното количество наркотични вещества, същите са били предназначени за лична употреба, не са настъпили обществено опасни последици, не е възникнала завишена вероятност да бъдат засегнати в сериозна степен обществените отношения, обект на престъпленията от този вид с оглед обстоятелството, че деецът е придобил в същия ден наркотичните вещества, не ги е държал продължителен период от време и те не са били предназначени за трети лица. Съобразявайки посочените факти, въззивната инстанция счита, че извършеното от подсъдимия К. К. представлява маловажен случай на престъпление по чл.

354а, ал.3 от НК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.

354а, ал. 5 от НК и то да се преквалифицира по този текст.

Въз основа на гореизложеното възраженията на защитника на подсъдимия относно неправилността на присъдата са основателни и същата следва да се измени на осн. чл.337, ал.1, т.2 от НПК, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието се преквалифицира в престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК вр. чл.354а, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК.

За това престъпление законът предвижда наказание глоба до 1000 лева. Не са налице основания за приложение на чл.78а от НК, поради предходното осъждане на подсъдимия за престъпление от общ характер. Съдът намира, че наказанието спрямо подсъдимия следва да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства вече са взети предвид при преценката за правната квалификация на деянието, а предвиденото за него наказание не се явява несъразмерно тежко. Въззивната инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание глоба в максимален размер – 1000 лв. /хиляда лева/, съобразявайки като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното му осъждане за престъпления от общ характер. Индивидуализирано по този начин, наказанието ще доведе до постигане целите на генералната и лична превенция съгласно чл.36 от НК.

Присъдата следва да се отмени в частта, с която на осн. чл.68, ал.1 от НК 4 е приведено в изпълнение наложеното на подс. К. К. наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца по НОХД № 141/2019 г. по описа на РРС, тъй като липсват материалноправните предпоставки за приложение на нормата, предвид нововъведеното обвинение.

Извън посочените корекции, при служебната си проверка в цялост на присъдата, въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи пълна отмЯ. на съдебния акт.

Мотивиран така и на осн. чл.337, ал.1, т.2 от НПК, чл.334, т.3 от НПК и чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда № 21/14.02.2023 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 2394/2022 г., като:

ОТМЕНЯ същата в частта, в която извършеното от подсъдимия деяние е квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК и му е определено за окончателно изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален общ режим.

ПРЕКВАЛФИЦИРА престъпното деяние, за което подсъдимият К. Р. К. с ЕГН ********** е признат за виновен, от престъпление по чл.354а, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК в престъпление по чл. 354а, ал.5 от НК вр. чл.354а, ал.3, пр.1 и пр.2, т.1 от НК, като извършеното представлява маловажен случай и му НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено привеждане в изпълнение на наложеното на подсъдимия К. Р. К. наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца с Определение № 16/22.01.2019г. на РРС по НОХД № 141/2019г. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6