Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 395 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 219/2023
Вид
Определение № 395
Подписан
11.03.2025
В сила
29.03.2025
Състав
Росица Тодорова Кюртова

Цитирани разпоредби

  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.531 · Търговски закон
  • чл.534 · Търговски закон
  • чл.534, ал.1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900219 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ВЕТО ТУЛИНГ“ЕООД, ЕИК 205801242, седалище и адрес на управление гр.Карлово, обл.Пловдив, ул.“Парчевич“ №1, представлявано от Ц.П.В., чрез пълномощник адв.М. Р., подадена против Д. Н. Б., ЕГН **********, от **, с която е предявен иск с правно основание чл.534 ТЗ. В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил чрез договор за цесия вземане по запис на заповед от 10.04.2012 г., издаден от ответника в полза на „ВЕТО 2011“ЕООД, ЕИК 201525849, за сумата 53 682,10 лв. с падеж 10.04.2015 г. Длъжникът по записа на заповед е заплатил сумата 300 лв., след което дългът му се равнява на 53 382,10 лв. За това вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№87/2021 г. на РС Карлово.

След постъпило в срок възражение против заповедта е образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК – т.д.№426/2021 г. по описа на ОС Пловдив, по което е постановено решение, с което установителният иск е уважен. Последното решение е потвърдено от въззивната инстанция, но не е влязло в сила, тъй като е постъпила касационна жалба. Твърди и прилага доказателства за това, че в производството по чл.422 ГПК ответникът е направил възражение за погасителна давност, което не е намерено за основателно от съда, разглеждащ установителния иск. Ако, обаче, последната касационна инстанция постанови друго, приемайки, че погасителната давност на ефекта е изтекла и същият е прескрибиран, то биха били налице предпоставки за присъждане на същата сума по реда на чл.534 ТЗ, поради което в петитумната част на исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден на основание чл.534 ТЗ да заплати на ищеца сумата 53 382,10 лв. като обезщетение за неоснователно разместване на имуществени блага в резултат от прескрибирането на ефекта от 10.04.2012 г. Направено е и искане за спиране на производството по разглеждане на този иск до приключване на това по реда на чл.422 ГПК с влязло в сила решение.

С определение от 19.09.2023 г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на това по т.д.№426/2021 г. на ОС Пловдив с влязъл в сила съдебен акт. По повод молба от ответника от 11.02.2025 г. е констатирано, че последното производство е приключило с влязло в сила на 04.02.2025 г. решение, с което е 1 признато за установено, че Д. Н. Б. дължи на „ВЕТО ТУЛИНГ“ЕООД сумата 53 382,10 лв., ведно със законна лихав от 19.01.2021 г. до окончателното плащане, дължима по запис на заповед от 10.04.2012 г. с падеж 10.04.2015 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№87/2021 г. на РС Карлово.

Според трайно установената съдебна практика по въпроса, погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на платеца – издател, се съизмерява. В конкретния случай правото на приносителя на процесния запис на заповед не е погасено (по давност, както е възразявано в производството по т.д.№426/2021 г. на ОС Пловдив), в каквато насока е влязлото в сила съдебно решение. Въз основа на стабилизираната заповед за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист ищецът има възможност да събере вземането си по записа на заповед, в която хипотеза за него липсва интерес от предявения в настоящото производство иск. Наличието на правен интерес от иска е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, а при отсъствие на такъв производството по делото е недопустимо. Ето защо съдът намира, че въпреки формалното отпадане на пречката за движение на делото, поради която същото е било спряно, не са налице предпоставки за продължаване на производството и същото следва да бъде прекратено.

С молбата си от 11.02.2025 г. ответникът претендира за разноски, каквито на същия се полагат в настоящата хипотеза на основание чл.78, ал.4 ГПК. Видно от представените договор за правна защита и съдействие и платежен документ към него, ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и представителство по настоящото дело в размер 6 000 лв. С молба от 11.03.2025 г. ищецът прави възражение за прекомерност на това възнаграждение, което съдът намира за основателно. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответника не съответства на правната и фактическа сложност на делото, което приключва на етап размяна на книжа и извършените от ответната страна действия се свеждат единствено до подаване на отговор на исковата молба от 13.06.2023 г. Ето защо и на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 4 428,52 лв., определена по реда на чл.9, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 и §2а ДР от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото се присъди в тежест на ищцовата страна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№219/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, ХVI състав.

2

ОСЪЖДА „ВЕТО ТУЛИНГ“ЕООД, ЕИК 205801242, седалище и адрес на управление гр.Карлово, обл.Пловдив, ул.“Парчевич“ №1, представлявано от Ц.П.В., да заплати на Д. Н.

Б., ЕГН **********, от **, сумата 4 428,52 лв. (четири хиляди четиристотин двадесет и осем лева и 52 ст.) – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№219/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, ХVI състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3