Решение № 700 от 23.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000503909 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Н. К. със съгласието на своята майка А. Д. Б. срещу решение № 4663/31.07.2020г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 2903/19г. в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 50 000 лв. до 55 000 лв.

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД в частта, в която е уважен предявеният иск над сумата от 30 000 лв. до уважения размер от 50 000лв.

Жалбоподателят -ищец твърди, че в обжалваната от нея част решението е неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка правилно е била възприета от съда, но при определяне на обезщетението е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД, като приетия за справедлив размер от 75 000лв. е силно занижен. Приетата по делото комплексна експертиза в медицинската й част е установила травмите, които е получила, кои от тях са били опасни за живота й. Възстановителният период от черепно-мозъчната травма е около една година.

Свидетелските показания доказват изключителните неудобства, които ищецът е търпяла непосредствено след 1 инцидента, както и към настоящия момент. Счита, че тъй като ищецът е малолетна, то съдът не е имал право да разглежда въведеното възражение за съпричиняване. Поддържа, че единствено неадекватната реакция на водача на МПС е довело до настъпване на произшествието. При определяне на обема на съпричиняване съдът трябва да вземе предвид приноса на всеки един от участниците в пътния инцидент. Не е доказано внезапно навлизане на ищеца на платното за движение. Счита, че приносът й е в размер на 5%.

Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната от нея част и да уважи изцяло предявения иск . Претендира разноски.

Жалбоподателят – ответник счита решението на СГС в атакуваната от него част за неправилно. Поддържа, че е присъдено завишено по размер обезщетение. Изготвената комплексна експертиза е дала заключение за получените от ищеца травми, за възстановителния период от тях. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел такъв малък обем на съпричиняване от страна на ищеца, като счита, че той е 50 %.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от 30 000 лв. до 50 000лв. Претендира разноски.

М. К. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на застрахователя.

ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба ищецът М.К. чрез своята майка и законен представител А. Б. твърди, че на 21.06.2016г. около 19.55ч. в гр. София като пешеходец е претърпяла ПТП.

Била е блъсната от водача К. В., управлявал лек автомобил „Пежо 106“ с рег.

№ *** по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „ Дж. Баучер“ към 2 бул. „Арсеналски“. В този момент тя и приятелката й А. А. са пресичали бул.

„Черни връх“. Водачът е нарушил правилата за движение по пътищатачл.116 и чл.117 от ЗДвП и виновно й е причинил травми. По отношение на него е образувано досъдебно производство, по което водачът е привлечен като обвиняем. В съдебната фаза К. В. бил е признат за виновен с влязло в сила решение. Вследствие на удара ищецът е получила следните травми: счупване на черепа с контузия на мозъка, довело до временно разстройство на здравето, опасно за живота, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довело до временно разстройство на здравето опасно за живота, сублуксация на 2ри/3ти шийни прешлени , контузия на главата и охлузвания по крайниците.

След инцидента М. К. е била приета в УМБАЛСМ

„Н.И.Пирогов“, където е престояла девет дни. На 23.06.2016г. е била оперирана в областта на главата, където е била получила остър епидурален хематом, съставен от кръвни съсиреци. След това дълъг период от време е трябвало да остане в дома си, да не се натоварва, за да се възстанови. Първите няколко седмици е трябвало да лежи и не е могла да се обслужва сама. Боляла я е главата, виело й се е свят, гадало й се е. Не е трябвало да се излага на слънце, да ползва мобилни устройства, да гледа телевизия. Не е могла да се среща с приятели. Вечер е сънувала кошмари. Към настоящият момент все още изпитва болки в областта на главата и шията. От операцията й е останал голям белег, който я подтиска и я кара да се чувства неудобно. Изпитвала е силен психологически стрес. За лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за периода 17.07.2015г. до 16.07.2016г. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на закона, за да се ангажира отговорността на застрахователя. Затова моли съда да го осъди да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000лв., предявен като частичен от 150 000лв., в едно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че при него е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № *** , валидна към датата на ПТП. Оспорва, че всички вреди са в причинна връзка с произшествието. Прави възражение за съпричиняване, тъй като 3 ищецът е нарушила разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, чл.113, ал.1 ,т.1, и т2 от ЗДвП, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП. Счита иска за завишен по размер.

Безспорно е, че на 21.06.2016г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие. Във връзка с него са съставени констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил и са приети като доказателства епикриза, копие от амбулаторна книга и удостоверение за раждане.

Не се спори, че за лек автомобил лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № *** има сключена застраховка „Гражданската отговорност“ при ответното дружество и застрахователния договор е бил валиден от 17.07.2015г. до 16.07.2016г.

С писмена претенция ищецът е поискала от ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 09.02.2018г. застрахователят е отказал. Не е спорно, че обезщетение не е изплатено.

С влязло в сила решение по нохд № 9036/17г. на СРС, водачът К. В. В. е признат за виновен за ПТП на 21.06.2016г., тъй като е нарушил разпоредбите на ЗДвП.

Допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещо лице специалист неврохирург и автоексперт е посочила травматичните увреждания на ищеца в следствие на произшествието: черепно- мозъчна травма, състояща се от контузия на мозъка средна степен на тежест, остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясната челна област на черепа с ширина 17 мм. с деформация на челните рога на страничния вентрикул по компютърнотомографски данни, линейно счупване на дясната челна кост на черепа, установено на компютърна томография, контузия на дясната челно- слепоочна област на главата, травма на шийния отдел на гръбначния стълб с непълно изкълчване на лявата интервертебрална става на ниво С2-С3 по компютърнотомографски данни, без счупване на тела и израстъци в отдела и без клинични данни за травма на подлежащия гръбначен мозък. Травма на опорно- двигателния апарат, 4 състояща се от контузия с охлузване на двете колене, лява лакътна става и ляво рамо без рентгенови данни за счупване на костни структури. По своята медико-биологична характеристика ЧМТ е довела до временно разстройство на здравето опасно за живота. Увредата в шийния отдел на гръбначния стълб е довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травмата в опорно- двигателния апарат и охлузванията са донесли на ищеца болки и страдания. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 09.06.2020г., посочило е , че има белег от 9 см. в окосмената част на главата. Посочило е възстановителния период от травмите.

В автотехтническа част вещото лице е дало заключение за мястото на настъпване на произшествието, механизма му и къде се е намирал ищецът на пътното платно в момента на настъпването му, скоростта на лекия автомобил при удара и преди него, предотвратимостта му в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца, опасната зона на спиране на автомобила Посочил е причините за настъпване на произшествието. Мястото, където е пресичала М. К. не е предназначено за движение на пешеходци. Тя е имала възможност на види автомобила преди да навлезе на пътното платно.

Водачът е имал възможност да види пешеходеца още на тротоара, преди да навлезе в платното за движение. В този участък пътят е прав и не е имало препятствия .

Съдът възприема заключението като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните, основано на научните правила и професионални опит на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Н. познава ищеца от раждането й. Близки приятели са със семейството й. М. и родителите й са живеели на друг адрес докато тя е навършила три години, а след това са се преместили срещу дома на свидетеля. Знае за ПТП от майка й, която й се е обадила същия ден. М. е била в болница около 10 дни. Видяла я е след изпискването. Изглеждане е като болно дете, била е на легло, имала е превръзка на главата, не е била комуникативна, не е била в настроение. Първата година М.К. е трябвало да спазва ограничителен режим. Пропускала е почивки на море, рождени дни, 5 освободена е била от игри в училище. След инцидента е дистанцирана от всички деца. Станала е много затворена. Не си празнува рождените дни, преместили са я в друго училище. М. има белег от инцидента, той си личи.

Вижда се ясно, когато косата й е вързана или мокра. Ищецът я носи спусната или я връзва по особен начин, за да прикрива белега. Притеснява се от него.

Счита се за грозно момиче. Избягва да ходи сама до където преди е ходила сама. Виждала я е придружена от баба й. Много се е променила. Преди е оставала да преспи в дома на свидетеля, но след инцидента това се е променило. Когато е била на легло баба й и майка й са се грижели за нея.

Свидетелят К. В. е водачът на лекия автомобил, блъснал ищеца.

Заявява, че на 21.06.2016г. се е връщал от работа. Потеглил е от бул. „Дж.

Баучер“ в посока кв. Борово. Когато е стигнал бул. „Черни връх“ в посока бул. „Арсеналски“ е карал бавно в дясното платно и в един момент пред него са излезли две деца. Дистанцията е била малка. Натиснал е спирачките и е завил на ляво, но не е могъл да избегне удара поради липса на достатъчно разстояние.

Едното дете е преминало вдясно от колата, а другото се е ударило в предното стъкло и отскочило от него. Слязъл е от колата, видял е че децата са в съзнание, обадил се е на телефон 112. Направили са му тест за алкохол и наркотици. Била са отрицателни. Свидетелят твърди, че е карал с 40/50 км.ч. На мястото не е имало пешеходна пътека. В момента, в който е възприел децата, те вече са били на пътното платно. Карал е в дясната лента, а пътят е с две платна. Времето е било сухо.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на лични впечатления за фактите, които излагат. Те са последователни, убедителни и не са в противоречие с останалите събрани доказателства.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата от 50 000 лв. и го е отхвърли до пълния предявен размер от 55 000 лв. Приел е съпричиняване от страна на ищеца.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.