Определение № 24249 от 03.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24249 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110103859 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на П. А. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 27.02.2024г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2929846, по силата на който получил сумата от 4700лв., в който били посочени ГЛП процент от 20,00% и ГПР от 21.94%. Кредитът подлежат на връщане на 24 месечни вноски. На същата дата сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което дължал възнаграждение от 3 789 лв. Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПсъдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя, твърди, че е неравноправна защото задължава потребителя при неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство. В условията на евентуалност твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 и пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК чл. 21 ал. 1 ЗПК- ГПР вследствие сключения договор за поръчителство става пет пъти повисок от размера на законната лихва по просрочени задължения, както и заобикаля закона.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен при изначална липса на основание, а в условията на евентуалност като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е нищожен, както и че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен. В условията на евентуалност прави искане за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем.

Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото, заявява искания по чл. 190 и по чл. 192 ГПК, както и по чл. 195 ГПК за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.Претендира разноски.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които оспорват исковете.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава сключването на договора за кредит и че по силата на същия е предоставил на ищеца процесната сума, който я е усвоил изцяло. Твърди, 1 че съгласно уговореното между страните при точно спазване на броя на вноските по погасителен план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми ще е 5769.11 лв., от която - 4 700 лв. главница и 1069.11 лв. дооворена възнаградителна лихва.

Не оспорвава твърдението на ищеца, че към датата на изготвяне на настоящия отговор същият е заплатил по сметка на доверителя ми във връзка с процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство сума в общ размер на 4700,00 лв.

Завявя, че са съгласни, че в случай на прогласяване нищожността на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство с така погасената сума ще се погаси задължението на ищеца за главница по договора за кредит към кредитодателя. .Не оспорва също така да е бил сключен договор за поръчителство с втория ответник, за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Излага подробни доводи относно начина на формиране на ГПР по договора за кредит, както и че същото е извършено в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че възнаграждението на поръчителя не е включено в същия, но твърди, че това възнаграждение се дължи въз основа на отделно правоотношение и не следва да участва при формиране на ГПР. Оспорва за ищеца да е било задължително сключването на договора за поръчителство за отпускане на потребителски кредит. Оспорва да е знаел какъв е размерът на възнаграждението по другия договор.

Представя в преписи договора за кредит, погасителен план, ОУ и СЕФ.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е подал отговор със сходно съдържание. Не отрича сключването на договора именуван за поръчителство. Твърди задължението по договора за кредит да е било предсрочно погасено, с оглед което и да не е получил пълния размер на възнаграждение съгласно договора. Твърди още, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно същината на който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 3736.09 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият няма да дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение – така например първата вноска е в размер на 218.17 лв., тъй като в този момент гарантираното задължение е 5769.11 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска е в размер на 0.00 лв., тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 253.16 лв. Излага подробно доводи за неоснователността на иска, като счита, че възнаграждението по договора, по който е страна, не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Представя в препис договора за предоставяне на поръчителство. Моли да не бъде задължаван да представя справка за получените плащания.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

1 Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването с първия ответник на сочения договор за кредит с № 2929846/27.02.2024г. с твърдяното съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, както и сключването с втория ответник на договор за предоставяне на поръчителство от дата 27.02.2024г. с твърдяното съдържание, който противоречи на добрите нрави, както и плащане на суми в полза на първия ответник.

В тежест на ответниците е да докажат фактите, от които произтичат възраженията им, включително годно правно основание за получаване на сумите.

2

В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Обявява за безспорни обстоятелствата, признати от ответниците във връзка със съдържанието на договорите за кредит.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят по делото справки за заплатените от ищеца суми по двата договора следва да се уважи, доколкото от една страна исковете се предявени като частично, а от друга от изявленията на ответниците с отговора на исковата молба не става ясно какви суми потребителят е заплатил общо по двата договора. Последното е в интерес и на правосъдието с цел отношенията между страните във връзка с процесните договори да бъдат установени в рамките на настоящото производство.

В останалата част искането по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение – с платежни нареждания и разписки следва да разполага ищецът, а не ответниците. Що се отнася до исканията на ищца по чл. 192 ГПК и доколкото не се касае за съществуващи документи, а за такива, които следва да се изготвят по искане на ищеца (справки), то и на ищеца следва да се издадат съдебни удостоверения за снабдяване с изисканите справки, в случай че такива са нужни на страната, с оглед обстоятелството, че ищецът следва да е платецът по извършените в полза на отвтениците плащания.

По искането да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след отделяне на спорните от безспорните факти.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, като съдът намира, че не са налице предпоставките да задължава страните да участват в информационна среща относно медиацията.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026г. от 09:30ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца и ответниците документи.

ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства:

Налице е Договор за потребителски кредит № 2929846/27.02.2024 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и П. А. Г. /кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца – кредитополучател по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.02.2024 г. между ищеца, в качеството му на потребител и втория ответника - „Ай тръст“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит възлиза на 4700,00 лв. и следва да бъде върната за срок от 3

24 месеца, при ГЛП от 20.00 % и ГПР от 21.94 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлиза на 5769,11 лева.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците в срок до първото съдебно заседание да представят справки за всички извършени от ищеца плащания по процесните договор за кредит и договор за поръчителство, сключени с ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане изготвяне на съдебносчетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчат служебно изготвени преписи от отговорите на ИМ и приложенията.

УКАЗВА на ответника „Кредисимо“ ЕАД да представи в срок до откритото съдебно заседание документ за заплатена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 2,35 евро. При неизпълнение на това указание в срок, съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.

УКАЗВА на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да представи в срок до откритото съдебно заседание документ за заплатена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 0,90 евро. При неизпълнение на това указание в срок, съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4