Решение № 229 от 21.09.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Сливен, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500323 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 71/21.04.2022г. по гр.д. № 20212220101061/2021г. на НзРС, с което е осъден на основание чл. 558 ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД И. Д. М. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати на Гаранционен фонд с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата 5 000 лв., предявен като частичен от 912 000 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щети № 210008/2018г., № 210363/2017г., №210341/2017г., № 210275/2017г., № 210275/2017г., № 210192/2018г. и съгласно споразумение по гр. Д. № 11261/2017 г. на СГС, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на исковата молба на 06.10.2021г. до окончателното изплащане и ответникът е осъден да заплати разноските на ищеца.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът ответник обжалва решението на НзРС, като счита, че то е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано.

1

Твърди, че първостепенният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните кумулативни предпоставки - ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице (наследниците му) за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, т. е. вреди да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение; делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.Това съждение категорично противоречи на приетото от съда, че ищецът следва да докаже изцяло фактическия състав на непозволеното увреждане, каквито указания били дадени на ищцовата страна с доклада по делото. Въззивникът заявява, че в случая по делото безспорно е установено, че към момента на възникване на ПТП той не е имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е налице право на Гаранционен фонд да встъпи в правото на увреденото лице до размера на платеното. Заплащането от страна на Гаранционен фонд на суми по посочените от същия щети, по никакъв начин не го обвързва, тъй като той не е бил привлечен да участва в тези производства. Поради това ищецът следва да докаже отново наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка, както му е указано с доклада на съда. В това производство не са представени никакви доказателства относно претърпени вреди от страна на наследниците на починалото лице Ю.Х., както и на пострадалия К.Й.. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС, което предвижда, че възниква право на обезщетение за най - близките на починалия, тъй като, поради естеството на съществувалата връзка между починали и близките му, е логично да се предполага, че те търпят за продължителен период от време значителни морални болки и страдания от загубата му, но е посочено също така, че това право на най - близките да получат обезщетение не е абсолютно и претърпените неимуществени вреди следва да бъдат доказани. От страна на ищеца не са представени каквито и да е доказателства за претърпени вреди от лицата, на които Гаранционен фонд е заплатило 2 обезщетения по приложените към делото щети. В приложените към делото преписки също не се съдържат никакви доказателства относно претърпени вреди, както от наследниците на починалия Ю.Х., така и от пострадалия К.Й..

По-нататък въззивникът твърди, че макар да има влязла в сила присъда, разпоредбата на чл. 300 от ГПК указва по отношение на кои обстоятелства тя е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но причинната връзка и вредтаа следва да бъдат доказани в гражданския процес, което не е сторено от ищцовата страна. Въпреки липсата на каквито и да е доказателства за претърпени неимуществени вреди, съдът, в разрез с нормите на закона и тълкувателната практика на ВКС, е постановил решение, с което е уважи посочените искове като доказани по основание и размер.

Въззивникът развива подробни съображения относно причинната връзка между поведението му и настъпилите от инцидента вреди, счита, че поведението на пострадалите К.Й. и Ю.Х. следва да бъде отчетено в по висока степен по отношение настъпване на инцидента, а впоследствие и на вредоносните последици. От приетата СТЕ е ясно, че поведението на Х. и Й. е било в разрез с разпоредбите на ЗДвП, а съдът изобщо не е коментирал заключението на експерта. Необосновано и неправилно съдът не е възприел възражението му за наличие на по - висок процент на съпричиняване от вече приетия от 20%, и абсолютно неоснователно е уважил предявения иск в пълен размер, а той е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Необосноваността на обжалвания акт се изразява в липса на коментар на събрания в хода на производството доказателствен материал, както и на наведените от страна на ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице и неговия спътник. Не са коментирани в мотивите събраните доказателства, съдът не е посичил защо дава вяра на едни доказателства и не дава вяра на други доказателства,не ги е обсъдил изцяло и в тяхната съвкупност, което е по същество липса на мотиви. В този смисъл актът на първоинстанционния съд е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на 3 чл. 236, ал. 2 от Г11К изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

Налице са и противоречия между актовете на съда – определенията по указанията, повъзлагане на доказателствената тежест и мотивите на крайния акт. Това е самостоятелно основание за отмяната му, в който смисъл е константната съдебна практика, като въззивникът цитира такава.

С оглед всичко изложено въззивникът счита, че предявеният иск е изцяло недоказан, както по основание, така и по размер. Моли въззивния съд да отмени изцяло като незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и неправилно атакуваното решение и вместо това да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъде намален размерът на уважения иск от 5000 лева, до по - нисък размер.

Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмена молба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1 от ГПК, същият заявява, че поддържа въззивната жалба и няма искания, моли да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и вместо това бъде постановено ново решение, с което искът бъде изцяло отхвърлен, евентуално бъде намален присъдения размор от 5 000 лв.. на по-малка сума. претендира разноски, представя списък по чл.

80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, не се явява процесуален 4 представител по закон или пълномощие. С писмена молба, подадена от процесуалния представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПк последният оспорва въззивната жалба като неоснователна,, няма искания, моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение, претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението, като краен резултат, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Доколкото фактологията на събитията е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, въззивният съд, съгласно чл.

272 от ГПК, въвежда по подразбиране фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт.

Предявени са като частични искове за заплащане на сума в общ размер от 5000 лв., представляваща част от общата стойност на изплатените от ищцовия фонд обезщения в размер ва 912 000 лв. на увредените лица, /които не са участници в производството/, по щети: № 210008/2018г., № 210363/2017г., №210341/2017г., № 210275/2017г., № 210275/2017г. и № 210192/2018г., и съгласно споразумение по гр. д. № 11261/2017 г. на СГС, за претърпени неимуществени вреди лично и от смъртта на пострадало лице, в резултат на ПТП, причинено от ответника, за престъплението, във връзка с което, той е осъден с влязла в сила присъда.

Платените обезщетения са на 9 лица – на Д.Ю.А., на Ю.Ю.А., на Ф.А.А., на С.Ю.А.-, на О.Ю.А., на Д.Ю.А., на Е.Ю.А., на М.Г.А. и на К.Й., в различни размери. Следователно, макар да се търси сума в общия размер, като в това производство е претендирана само част от нея, се касае за 9 обективно съединени частични иска, които, доколкото ищецът не е посочил 5 различна цена на всеки от тях, съдът приема за предявени по равно за всяка от деветте претенции – по 555, 55 лв. всеки.

Най-напред следва да изрично да се посочи следното:

Исковете са предявени като частични от целите претенции, за които ищецът твърди че са в общ размер на 912 000 лв. /с посочени отделни размери/.

Характерът на производството по частичен иск и последиците от решението касателно вземането и производството по иск за остатъка от вземането или за друга негова част, са разяснени с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно същото, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти

/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането и предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН, е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от 6 което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират.