Решение № 9278 от 17.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9278 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110112992 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „***” АД твърди, че на 04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Никола Габровски“ и ул. „Славянска“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него товарен автомобил марка Киа, рег. № *****. Поддържа, че вредите са на стойност 4318,58 ,лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът не е погасил задължението, поради което претендира същото, заедно със законната лихва 11.3.2022 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на 158,36 лева за периода 30.10.2021 г. – 10.3.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът „****” АД оспорва механизма на събитието, като поддържа, че е настъпило по вина на застрахования при ищеца водач. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и вредите. Сочи, че платеното обезщетение надвишава размера на действителните вреди. Поддържа, че е налице съпричиняване. Оспорва иска за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 14.4.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Никола Габровски“ и ул.

„Славянска“, между товарен автомобил марка Киа, рег. № *****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Фолксваген, рег. № *****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит риск, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4318,58 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

От показанията на свидетелите /управлявали участващите в ПТП автомобили/, както и от представения двустранен протокол за ПТП се установява, че процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, лек автомобил марка Фолксваген, рег. № *****, управляван от свидетеля П.К., се движи по ул.

„Славянска“; на кръстовището с ул. „Никола Габровски“ водачът навлиза в кръстовището и предприема маневра завой наляво, като не пропуска и реализира пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил марка Киа, рег. № *****. От показанията на свидетелите от и заключението на САТЕ се установява, че в района на кръстовището ул. „Славянска“ е съставена от две пътни ленти – по една лента за движение във всяка посока. От показанията на свидетелите се установява, че процесното кръстовище е регулирано със светофарна уредба, която дава зеления сигнал за движещите се и в двете посоки автомобили. Съдът намира за установено по делото, че в случая и двамата участници в събитието са преминали на зелен сигнал на светофара, вкл. застрахованият при ищеца.

Съдът кредитира именно неговите показания, тъй като са последователни, логични и найвече категорични и непротиворечиви. Обратното, показанията на застрахования при ответника водач бяха непоследователни в тази част – неколкократно измени твърденията си относно това на какъв сигнал на светофарната уредба е започнал извършването на маневрата, поради което и съдът не ги кредитира в тази им част. Твърдението му за преминаване на чревен сигнал от другия водач се основават на предположения, а не на 2 лично възприети факти. В протокола за ПТП този водач е признал вината си за настъпване на събитието – изявление, което съдът кредитира и преценява заедно с останалия събран по делото доказателствен материал. Отделно, свидетелят П.К. призна, че към момента на събитието е бил със сравнително кратък опит в управлението на МПС /около година/, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че за него ситуацията е била постресираща и не възпроизвежда обективно фактите от събитието. Ето защо съдът намира, че събитието е настъпило поради действията на водача на застрахования при ответника автомобил, който не е спазил разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, съгласно която при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ответника, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е преминал на червен сигнал. Напротив, установи се да е минал на зелен, както и че се е движил с позволена и съобразена скорост, като дори е предприел маневра да избегне удара, с която е намалил щетите /който факт се потвърждава от обясненията на вещото лице по САТЕ, дадени в откритото съдебно заседание от 09.6.2022 г./.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без 3 овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 4306,76 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на вредите. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер от 4318,58 лева – отхвърлен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. С определението по чл. 140 ГПК за безспорно е обявено, че ответникът е получил регресна покана, ведно с всички необходими документи на 28.9.2021 г. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 28.10.2021 г. След тази дата изпада в забава, като ищецът претендира обезщетение за период след тази дата.

4

За периода 30.10.2021 г. – 10.3.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 157,92 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер и за посочения период, а за разликата до пълния предявен размер от 158,36 лева – отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 695,87 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и възнаграждение за юрисконсулт/.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/833ba59c-c521-4bf1-9b92-14b2f8c8f5b7