Решение № 86 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500076 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №342 от 01.10.2024г. постановено по гр.д.№20245210100378 по описа на съда за 2024г. E ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р. " №**, ет.*, офис**, сумата в размер 6844,31 лв. /шест хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 3/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, определено с Решение № 538/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 87/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 174/2024 г. по описа на Районен съд-Велинград.

1

ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********c адрес гр.

П., бул. „Р. " №**, ет.*, офис**, разноски за държавна такса в размер на 136,89 /сто тридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ по гр. д.№378/2024 г. на РС Велинград.

ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д.№378/2024 г. на РС Велинград, в размер на 1181,32 лв. с ДДС /хиляда сто осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки/.

ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр.

П., бул. „Р. " №**, ет.*, офис** разноски за държавна такса в размер на 136,89 лв. /сто тридесет и шест лева и осемдесет и девет/ по ч. гр. д. №174/2024 г. на РС Велинград.

ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника Община Велинград, ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр.

Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №**, ет.*, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.№174/2024 г. на РС-Велинград, в размер на 770,66лв с ДДС /седемстотин и седемдесет лева и шестдесет и шест стотинки с ДДС/.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника Община Велинград чрез пълномощника си адв. П. Г., с вх.№7142 от 18.10.2024г. с доводи за порочност като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и на събраните по делото доказателства и необосновано.

Твърди се, че районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция.

Счита, че на първо място исковата претенция е недоказана както по основание, така и по размер; и в цялост не се сочат конкретните обстоятелства, на които основава иска; че адв., Б. е изготвял книжа по посоченото Ч ГД, и той не се е явявал по дело и че Общината е изпратила становище по делото на 02.09.2024г. входирано от съда. Съдът не е взел под внимание възраженията на Община Велинград която приема, че се дължи 2 възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община Велинград. Признава се, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от ЗА, както и актуалността на предвидените минимални размери по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че това възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и /или за постигнат резултат. Но, че винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси.

Акцентира, че в случая спорът се концентрира върху това какви действия са били реално извършени, дали са били в полза на представлявания и какво възнаграждение се дължи за тях; че ищецът е упълномощен да представлява и да защитава Община Велинград по ЧГД № 3/2014г. - да осъществява процесуално представителство по предявените възражения срещу издадена заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че съгласно чл.24, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и че са изброени действията на адв. Б. , които очевидно не са били в интерес на Община Велинград. Жалбоподателят се позовава и на чл. 24 ал.1 т. 3 от ЗА, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, както и че адвокатът има право и на ДДС.

Допълва, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат и че той е определям съгласно НМРАВ №1/2004г. Позовава се и на разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, според която размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Висшия адвокатски съвет.

Счита жалбоподателят, че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС и че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ.

Посочва се, че в определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д.№ 75/2024 г., 2 ТО, ТК е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената 3 минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели”. Със същото определение било посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба като предвидените в посочената Наредба минимални размери и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Жалбоподателят счита, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора, сложността му и извършената от адвоката работа. Допълва се, че нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения посочва като критерий за определяне на минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес именно този определен интерес.

Заключава жалбоподателя, че случая е несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба. Моли жалбоподателят да се отмени изцяло обжалваното Решение № 342 от 01.10.2024г., постановено по гр. дело № 378/2024 г. по описа на Районен съдВелинград, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изпяло предявените от ищеца искове, с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ за двете инстанции.

С въззивната жалба няма направени доказателствени искания от жалбоподателя по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна -ищеца Г. Х. Б. чрез адв.С. С. от АК-П., с вх.№638 от 29.01.2025г. в който подадената въззивна жалба се квалифицира по същество като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Коментират се подробно фактическите и правни съображения залегнали в мотивите на Велинградски районен съд въз основа на които е постановено обжалваното от насрещна страна съдебно решениепроведеното и резултата от приключилото заповедно производство, по ч. гр. д.№174/ 2024г. на Районен съд Велинград издал Заповед за изпълнение на парично задължение №87/14.02.2024г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х. Б. сумата от 6844.31лв. /единадесет хиляди и шест лева и единадесет стотинки/ главница, дължима на основание Протокол № 29 от 13.12.2023г. и Решение № 538/13.12.202Зг. на Адвокатски съвет-П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36, ал. З ЗА, за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.

№3/2014г. на РС-Велинград, ведно със законна лихва за периода от 4

13.02.2024г. до изплащане на вземането, постъпилото от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и предявяването в срок на Установителният иск.

Коментира се приетото от съда, че ответникът Община Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б.-АК П., да го представлява по ч. гр. д.

№3/2014г. по описа на Районен съд-Велинград, за което е съставено пълномощно в писмена форма, като учреденото процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал.1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Изброяват се подробно всички правни и процесуални действия по делото извършени от процесуалния представител на общината адвокат Г. Б. до приключването на производството по обжалване на актовете на заповедния съд с оттегляне на жалбата от законния представител на Общината. Акцентира се на липсата на подписан между представител и представляван Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението; решението №538/13.12.2023г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в Протокол № 29/13.12.2023г., на адвокат Г. Б. АКП., на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 6844,31лв. с ДДС за извършване на правни действия по ч. гр.д. 3/2014г. на РС Велинград. Допълва, че съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по този закон и че по начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но че това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. З от ЗА/, че съгласието е валидно и ако не е оформено писмено, като въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то; че при липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. Твърди се, че в случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото /в този смисъл цитира Решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017г., Г. К., III г.о.. на ВКС/.