Определение № 706 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Перник, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД - гр. Перник, представлявано от адв. Т. Н. от САК, срещу протоколно Определение №932/14.03.2025 г. по гр.д. №5025 от 2024 г. на ПРС, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена изцяло заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК № 1334/29.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 2144/2024 г. по описа на ПРС., в частта, в която длъжникът Г. А. Г. – А., с ЕГН:

**********, е осъдена да плати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД 1/3 част от общо претендираните суми за главница и лихва, както следва: сумата 715.51 лв., представляваща 1/3 част от общо дължимата се сума от 2146.54 лв. – главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.04.2019 г. до 12.09.2023 г. за имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***; сумата 105.19 лв., представляваща 1/3 част от общо дължимата се сума от 315.58 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.08.2020 г. до 01.12.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 25.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта с която е осъдена да плати сумата 16.41 лв., представляваща 1/3 част от сумата 49.24 лв. – представляваща държавна такса, както и сумата 169.24 лв., представляваща 1/3 част от сумата 507.73 лв. – представляваща адвокатско възнаграждение.

Подадена е втора частна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД - гр.

Перник, представлявано от адв. Т. Н. от САК, срещу Определение №1524/04.05.2024 г., с което съдът допълва, на основание чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, протоколно определение от 12.03.2025 г. с рег. № 932/14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 20241720105025 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник, като ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: град Перник, ул. „Средец“ № 11, да плати на Г. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 400 лв. и разноски за производството по ч. гр. д. № 2144/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на 200 лв.

1

В първата частна жалба се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че в процесния случай, ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, в което е претендирало заплащането на суми в общ размер на 2 146,54 лв. главница за периода от 18.04.2019 г. до 12.09.2023 г. и 315,58 лв. - лихва върху главницата за периода от 01.08.2020 г. до 01.12.2023 г. Вземането било претендирано в условията на разделна отговорност - по 1/3 за всеки един от тримата длъжници. След депозирането на възражения по чл. 414 ГПК и изрични указания на съда ищцовото дружество е депозирало искова молба по чл. 422 ГПК, с която е претендирало вземане в общ размер на 1 951 лв. главница за периода 26.02.2021 г. до 12.09.2023 г. и 250,64 лв. - лихва върху главница за периода от 09.05.2021 г. до 01.12.2023 г. В исковата молба вземането било претендирано само от един от тримата длъжници - ответницата Г. А. Г. - А.. По-малкия размер на претендираното в исковата молба вземане се дължало на факта, че част от сумите са били погасени по давност, съответно за тях не били предявили иск. Обстоятелството, че пълния размер на сумата се претендирал само от един от тримата длъжници се дължало на факта, че само въпросния длъжник бил задължено лице за плащане на потребените ВиК услуги.

В депозирания от ответницата отговор по чл. 131 ГПК, същата била направила признание на исковата претенция за сума в размер на 650 лв. - главница за периода 26.02.2021 г. до 12.09.2023 г. и 83,55 лв. - лихва за върху главницата за периода от 09.05.2021 г. до 01.12.2023 г. (или за 1/3 от общо претендираната с исковата молба сума).

В депозираното от името на ищцовото дружество становище за открито съдебно заседание, провело се на 29.01.2025 г. Били направили изрично искане на основание чл. 214 ГПК за изменение на иска и преминаване от установителен в осъдителен такъв относно сумите, за които не било налице признание на иска. С Протоколно Определение от провелото се на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд бил допуснал искането изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК чрез преминаване от установителен към осъдителен иск, като предвид направеното изменение и бил отложил разглеждането на делото за друга дата, предвид дадените на ищеца указания за заплащане на съответната държавна такса.

В провелото се второ по ред открито съдебо заседание от 12.03.2025 г. първоинстанционният съд бил приел, че производството е недопустимо, поради липса на идентичност между претендираните суми в заповедното производство и тези претеднирани в исковото такова, поради факта, че в исковото производство се претендира по-малък общ размер на сумите от тези по издадената заповед за изпълнение. Като при обосноваване липсата на идентичност, съдът се бил позовал на Решение № 53 от 21.02.2025 г. по в.гр.д.

№726/24 г. по описа на Окръжен съд - гр. Перник, в което било прието, че доколкото претендираните суми в производството по чл. 422 ГПК били в по-малък размер и за пократък период от претендираните суми в заповедното производство, то между двете липсвала пълна идентичност, съответно исковото производство се явявало недопустимо на това основание.

Цитираното съдебно решение било постановено по друго дело с участието на ищцовото дружество и разглеждано от същия съдебен състав, то обаче представлявало изолирана съдебна практика и не следвало да бъде използвано като аргумент за недопутимост на предявените искови претенции.

Действително наличието на обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение и депозираната искова молба по чл. 422 ГПК било от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Това било така тъй като с иска по чл. 422 кредиторът продължавал защитата си въз основа на издадената заповед за изпълнение и по повод направените в заповедното производство възражения от длъжника, поради което не можело да се променя материално правната характеристика на претендираното вземане. Изискването за идентичност между двете производства се 2 основавало на необходимостта да се осигури защита на длъжника, който бил възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като се позовавал на конкретни факти, обстоятелства и аргументи. Всяка промяна в основанието или увеличаване на размера на претенцията би затруднила или възпрепятствала правото на длъжника на пълноценна защита.

Въпреки изискването на идентичност между претенциите в заповедното и тези в исковото прозводство, нямало пречка в исковото производство да се претендират суми в помалък размер от тези, заявени в заявлението по чл. 410 ГПК. Идентитетът между двете производства трябвало да е пълен по отношение на страните и основание, на което се претендира вземането, а по отношение на размера било налице изискване да не се претендира по-голяма сума от тази по заповедта за изпълнение, но няма пречката сумата да е по-малка. В този смисъл се позовава на Определение № 226 от 08.05.2018 г. на ВКС по т.д.

№2991/2017 г., I т.о., ТК, съгласно което: „Няма пречка исковото производство по реда на чл.

422 ГПК да има за предмет вземане, идентично по предмет (страни и основание) и размер по-малък от този, за който е издадена заповедта за изпълнение. Последиците от непредявяването на иска за частта за вземането, за който е издадена заповедта, са уредени в чл. 415, ал. 2 ГПК.“. Така и Определение № 481 от 20.02.2015 г. по в.ч.гр.д.№211/2015 г. на ОС-Бургас, Решение № 5210 от 10.12.2014 г. по в.гр.д.№758/2014 г. на ОС-Благоевград, Решение № 436 от 06.04.2022 г. по в.гр.д.№3349/2022 г. на ОС-Пловдив, Решение № 288 от 14.09.2018 г. по в.гр.д.№280/2018 г. на ОС-Перник и множество други.

Правната логика била такава, тъй като когато длъжникът оспорвал цялото вземане, посочено в издадената заповед за изпълнение, възраженията му обхващали и по-малката сума, посочена в исковото производство, като по този начин защитата му не била нарушена.

Предвид което, обстоятелството, че в исковата молба по чл. 422 ГПК били предявени суми в по-малък размер от тези, за които била издадена заповед за изпълнение не можело да обоснове недопустимост на иска, доколкото сумите претендирани в исковото производство били част от сумите по издадената заповед.

Ищцовото дружество било направило своевременно искане за изменение на иска, в тази му част, чрез преминаване от установителен в осъдителен такъв. Предвид факта, че в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК се предвиждала възможност заявителят да предяви осъдителен иск за вземането си, в случаите когато било отказано издаването на заповед за изпъление, то на още по- голямо основание следвало да допусне и изменение на предявения установителен иск в осъдителен такъв, при наличие на установените в чл. 214, ал. 1 ГПК предпоставки. В този смисъл Определение № 674 от 28.02.2025 г. на ВКС по т.д.№1757/2024 г., I т.о., ТК.

Предвид изложеното, молят съда да отмени като неправилно Определение № 932 от 14.03.2025 г., с което производството по гр.д.№5025/24 г. е прекратено, поради недопустимост. Молят въззивният съд да постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В срока за отговор въззиваемата страна чрез адв. В. оспорва частната жалба като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното с нея определение, което намира за правилно. Посочва, че не признава изобщо да дължи суми съгласно процесната заповед за изпълнение и я оспорва. За бъде производството по чл. 422 ГПК допустимо районният съд правилно бил приел, че е необходимо да е налице пълен идентитет между предмета и страните по исковото и заповедното производство, какъвто в настоящия случай не бил налице. Били различни страните по двете производство, размерите на претендираните вземания, както и периодите, за които се били претендирали. Основанието също било различно, тъй като в исковото производство се посочвало правото на собственост на ответницата върху целия имот, а в заповедното производство се претендирали от нея вземанията за главница и лихва, в качеството й на наследник. Обжалваното определение било правилно и законосъобразно и следвало да бъде потвърдено.

3

Във втората частна жалба депозирана от Водоснабдяване и Канализация“ ООД - гр.

Перник, представлявано от адв. Т. Н. от САК, срещу Определение №1524/04.05.2024 г., се посочва, че на длъжника не следвало да бъдат присъждани разноски в рамките на заповедното производство, тъй като било достатъчно да подаде възражение по образец, което не било необходимо да бъде мотивирано и не налагало ангажиране на адвокат, поради което заявителят не следвало да носи отговорността за разноски за заплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в рамките на заповедното производство. Следователно възражението по чл. 414 ГПК нямало самостоятелен характер и било предпоставка за образуване на исково производство и се позовава на съдебна практика в този смисъл. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна в исковото и в заповедното производство и излага съображения относно липсата на задължителен характер и обвързваща сила на НМРАВ, като определените в същата размери на адвокатските възнаграждения били служили единствено като ориентир. От значение били вида на правния спор, материалния интерес, количеството извършена работа и правната и фактическа сложност на делото. Моли съдът да отмени постановеното определение по чл. 248 ГПК и да постанови ново определение, с което да отхвърли молбата на ответницата за присъждане на разноски или при условие на евентуалност да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответница в исковото и в заповедното производство поради прекомерност.