Решение № 4932 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4932 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100100745 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане са предявени от И. И. Д. срещу „БДЖ товарни превози” ЕООД искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в периода от 22.01.2020 г. до 06.06.2024 г. е бил собственик на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Столична община, област София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че имотът от три страни граничел с имот на ответника. Заявява, че в същия период неговият имот е бил ползван от ответника за разтоварване на вагони и строителни отпадъчни материали, за осъществяването на което е изграден и коловоз без строителни книжа. Освен това ответникът използвал изградените в имота съоръжения и прокараните в него силови кабели за електрозахранването си. Също така между двата имота, този на ответника и този на ищеца, била изградена без строителни книжа плътна стоманено-бетонна ограда, която в даден участък дори навлизала в имота на ищеца. Оградата, коловозът и силовите кабели не били премахнати от ответника и той продължил да ги използва заедно с чуждия имот, в който незаконно са изградени. Това е принудило ищеца да се опитва многократно да постигне някакво споразумение с ответника, така че да може да упражнява 1 правата си. Така се стигнало до 06.06.2024 г., когато ищецът заменил процесния имот с друг. Твърди, че до тази дата ответникът е ползвал имота по описания начин, с което си е спестил разходи, а ищецът обеднял, тъй като не реализирал приходи. По изложените съображения моли съда да осъди ответника да му заплати (съобразно допуснатото увеличение на иска в съдебно заседание на 26.06.2026 г.): 1) сумата от 41650,16 евро – обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД за ползите, от които ответникът го е лишил за периода 22.01.2020 г. - 06.06.2024 г. (или по 771,30 евро за месец), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й заплащане; 2) сумата от 8349,84 евро – законна лихва върху обезщетенията по предходната точка за всеки месец от исковия период, считано от деня, следващ съответния месец, до датата на подаване на исковата молба; 3) направените за делото разноски.

В отговор на исковата молба ответникът „БДЖ-товарни превози” ЕООД оспорва исковете. Заявява, че всички твърдения на ищеца за факти, осъществили се преди 22.01.2020 г., не са относими към спора и освен това касаят други страни и не го обвързват. Твърди, че никога не е ползвал имота на ищеца, нито е ограничавал достъпа му до същия. Потвърждава, че е собственик на съседния имот и че оградата между двата имота е навлизала в имота на ищеца, но това е било коригирано през 2019 г., когато в тази й част оградата е била премахната. Ответникът заявява, че след като не е ползвал имота, той не дължи и обезщетение на ищеца. Освен това оспорва претенцията като погасена по давност. Оспорва и претенцията за лихва като недължима поради неоснователността на главната претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Х.. Поддържа предявените искове. Ответникът, чрез юрк. М. и адв. С., оспорва исковете.

Страните представят писмени защити.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

С решение от 19.06.1991 г. по гр. дело № 3016/1990 г. на Софийски районен съд (Пети районен съд) е признато на основание чл. 108 ЗС за установено по отношение на „Железопътно управление - вагонно ремонтно депо гара „Подуене“, София“, че И. И. Д. е собственик на празно дворно 2 място, находящо се в гр. София, ул. „********, съставляващо имот пл. № 267 по плана на гр. София, м. „Христо Ботев“, цялото с пространство от 900 кв. м., при съседи: терен за ЖП депо и новото корито на р. Слатинска, като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на имота, както и на основание чл. 109 ЗС да премахне изградената ограда, поставените силови кабели, коловоз за разтоварване на вагони и поставените строителни материали.

Въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.08.1991 г. с протокол от 30.06.1992 г. по изпълнително дело 5781/1991 г. ищецът е въведен в имота.

Отразено е указание до длъжника за премахване на силови кабели, поставени много плитко, да отстрани строителни материали, стари релси и бетонни отпадъци. С решение от 04.07.2011 г. по адм. дело № 5385/2009 г. на АССГ е оставена без уважение жалба на „БДЖ – товарни преводи“ ЕООД срещу Заповед № ДК-10-58/30.04.2009 г. на началника на сектор „Строителен контрол“ при Столична община, с която е отменено като незаконосъобразно издаденото от главния архитект на р-н „Подеяне“ разрешение за строеж № 100/01.11.2004 г. на плътна стоменобетонна ограда по част от североизточната граница на обект Вагонно депо „Подуяне“ с обща височина 2,20 м. в поземлен имот от кад. лист № 389 и 412. С нотариална покана от 24.04.2019 г. И. Д. е поискал от ответника изпълнение на решението за премахване на оградата и силовите кабели, както и достъп до имота за складова и промишлена дейност чрез неограничен достъп през имота на ответника от ул. „Майчина слава“ при контролиран достъп и списък на хора и техника, както и направата на желязна врата с ширина 6 метра. Със заявление от 03.11.2021 г. е поискана среща с председателя на Съвета на директорите на дружеството поради липса на отговор на подадената нотариална покана и постигнатото в хода на преговорите споразумение за замяна на имота.

На 06.06.2024 г. между И. И. Д. и „БДЖ – товарни превози“ ЕООД е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 62, том І, рег. № 3898, дело № 53/2024 г. на нотариус Даскалова с район на действие СРС, с който „БДЖ - товарни превози“ ЕООД прехвърля на И. Д. недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. с площ 900 кв. м., обособен от собствения на дружеството имот с пл. № 351 срещу недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** с площ 900 кв. м., като за уравнение на 3 стойностите И. Д. е изплатил на „БДЖ - товарни превози“ ЕООД сума в размер на 15080 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. И., А.П., Н.Й. и Л.К.. Свидетелката В. И. сочи, че познава ищеца повече от 10 години. Последно е посещавала притежавания от ищеца имот преди повече от 2 години. Посочва, че от едната страна минава ж.п.-линията Пловдив София, от другата има стена над 2 м. височина, изградена от ответника.

Ответникът издал на ищеца временни пропуски за достъп до имота, като пропускателният режим се регулирал от БДЖ през вход от Хладилно депо.

Мястото е било запустяло, с дървета и храсти и не можело да се преминава.

Свидетелят А.П. познава ищеца от 80-те години. За първи път посетил имота през 2009 г., искал да направи печатница на мястото. На свидетеля и ищеца били издадени пропуски за достъп. Свидетелят преценил, че мястото е неизползваемо: поради огромна ограда откъм кв. „Христо Ботев“, която навлизала в мястото на ищеца, а до самото място нямало физически достъп.

Такъв не бил осигурен и през централния достъп за коли. Ищецът упълномощил свидетеля да преговаря с ответника, постигнали съгласие да се отвори портала за достъп на коли, да разчистят натрупаните вагонетки и огромни колела от вътрешната страна, да се освободи пространство.

Свидетелят се отказал от намерението да ползва имота за печатница, тъй като освен всичко следвало да се прескача през ЖП линии.

Свидетелката Й. сочи, че работи в ответното дружество от 2009 г.

Ответникът изградил оградата поради чести навлизания и кражби. През 2019 г. било коригирано навлизане на оградата в имота с 50 см. в имота на ищеца. С днешна дата имотът е собственост на ответника и оградата е бутната.

Замененият имот е със същата квадратура, с отстояние и излаз на улица.

Отрича да е постигано споразумение ответникът да изгради отвор в оградата, съгласието било този отвор да се направи от ищеца и да се регулира с врата, за да се препятства навлизане в имота. В хода на разпита сочи, че идеята била на ищеца да се предостави достъп до преминаване, поради което се наложило да се бутне част от оградата и да се направи отвор за влизане, но ищецът поискал да преминават и МПС и да се извършват товаро-разтоварни дейности. Това било отказано от ответника, тъй като работното време на дружеството е от 7:30 до 16:30, а при композиран вагон на първи коловоз габаритите не позволявали навлизане на камион. Това предполагало ответника да съобразява 4 ползването на своя имот с ищеца. Не е имало коловоз или силови кабели в имота на ищеца. В имота имало само дървета, храсти и трева. Не е имало струпване на строителни материали, ремонт се извършвал само на вагони, не на сградите. Според показанията на свидетеля К., работещ в ответното дружество от 2004 г.,

Достъп имало по протежение на имота между имота на БДЖ и реката.

През годините общината завзела пространството между реката за изграждане на ново корито. Свидетелят участвал в демонтирането на оградата през 2019 г., с цел осигуряване на достъп до имота на ищеца. Премахнат бил участък с цел направа на врата, но такава не била поставена и в оградата имало дупка.

Поставени били талиги от вагони, за да се предотврати възпрепятстване на нерегламентирано влизане в имота. Не е имало коловози на БДЖ, строителни материали, ел.-кабели. Новият имот бил предаден на ищеца разчистен, без дървета, коловози – празен терен, имал достъп откъм улица и бетонна ограда.

В приета и неоспорена Съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. М., се посочва, че средната пазарна наемна цена е 319 евро за 2020-2021 г., 802 евро за 2023 г. и 1284 евро за 2024 г., като общо за периода 22.01.2020 г. – 06.06.2024 г. пазарният наем е в размер на 27558,31 лева. В съдебно заседание експертът посочва, че при оглед на имота, докъдето е било възможно, е преминала от ул. „Майчина скала“ до имота на ответниците.

Съществуващата ограда между двата имота е разрушена.

В приета и неоспорена Съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б., експертът проследява историята на имота, като обобщава, че имотът е образуван чрез засипване на старото корито на река Слатинска при извършената през 50-те години на миналия век корекция на реката. Първоначално с площ от 900 кв. м, той е предоставен на наследодателката на ищеца - С.П. Д.а (И.), по силата на замяна срещу нейно предишно място, представляващо зеленчукова градина от 900 кв. м, отчуждено от комисия по ТПС за нуждите на отдел „Благоустройство“ при СГНС именно за корекцията на реката. За тази замяна е съставен Нотариален акт № 64, том VIII, дело № 1253/10.05.1958 г. на I нотариус при Софийски народен съд. Корекцията на реката в частта на заменения имот е отразена в регулационния план на м. „Христо Ботев“, одобрен със Заповед № 244/02.07.1959 г. Вещото лице констатира, че самият заменен имот 5 първоначално не е бил отразен в оригиналната редакция на плана от 1959 г., старото корито на реката е било само маркирано с условен знак, без обособяване на новообразувания имот. По искане на наследодателката на ищеца впоследствие е извършено попълване на кадастралната основа с имот пл. № 267 (площ 900 кв. м), одобрено със Заповед № 285/23.06.1960 г., въз основа на технически протокол, подписан от заявителката и от заинтересованите съседи: СГНС (по отношение на реката) и юрисконсулт на Министерството на транспорта (по отношение на жп депото). Вещото лице отбелязва, че имот пл. № 267 е образуван върху терен, отреден „за озеленяване“, от югозападната страна на новоизграденото корито на реката, върху засипаното старо корито. Документите, легитимиращи собствеността на ищеца от този период (нотариален акт за дарение от 1972 г. и протокол по дело за съдебна делба от 1975 г.), описват имота като празно неурегулирано място от 900 кв. м, при съседи: терен на жп депо и новото корито на реката. Вещото лице установява, че през 1970 г. е извършено ново геодезическо заснемане на кв. „Христо Ботев“ – Триъгълна гора I част, при което в кадастралния план, изработен през 1973 г., е нанесено само коригираното корито на реката (облицован канал) и сградите на ремонтното депо, но имотът на ищеца не е бил отразен в новия план. Върху основата на този план е изработен нов регулационен план на м. „Христо Ботев“, одобрен със Заповед № РД-09-50553/30.09.1999 г. и потвърден с решение на Столичния общински съвет от 2003 г. Вещото лице отбелязва, че в кадастралната основа на този план също не са били обособени самостоятелни имоти нито за терена на жп депото, нито за имота на ищеца, като територията им е останала извън обхвата на регулацията. По заявление на И. И. Д. впоследствие е попълнена кадастралната основа с имот пл. № 1153а (идентичен със стария имот пл. № 267), одобрено със Заповед № РД-09-286/23.11.2000 г. на кмета на район „Слатина“. Поради установеното обстоятелство, че реално теренът на жп депото и имотът на ищеца попадат в границите на район „Подуяне“ (границата между районите преминава по оста на канала), а не в обхвата на регулационния план на м. „Христо Ботев“, който принадлежи на район „Слатина“, същото попълване е одобрено допълнително и със Заповед № РД09-226/01.11.2004 г. на кмета на район „Подуяне“. Успоредно с това вещото лице е констатирало, че в кадастралния лист от неодобрения план на кв.