Решение № 514 от 09.10.2019, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 514 гр.Плевен, 09.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №270 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В Административен съд Плевен е подадена искова молба и допълнение към нея от л.св. А.М.А. срещу

ГДИН-София, с посочено правно основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 100000лева за причинени неимуществени вреди, вследствие на липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване и други неблагоприятни условия, както и други подробно описани действия и бездействия, които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода от 25.02.2015г. до 30.06.2015г. когато е бил в ОЗСА гр.Плевен, на 5-ти етаж на ОД на МВР-Плевен.

В исковата молба (наречена жалба) се сочи, че за този период е бил в ОЗСА гр.Плевен, на 5-ти етаж на ОД на МВР-Плевен, където е бил настанен в 6-та килия. Твърди се, че в тази килия е нямало дневна светлина, мивка с течаща вода, както и тоалетна.

Сочи се, че слънчевата светлина е била недостатъчна. Твърди се също, че килията не е отговаряла на изискването за минимална жилищна площ от 4кв.м. на един л.св. Сочи се, че достъпът до банята е бил един път седмично, като топлата вода не е достигала. Твърди се също, че времето за свиждане им е било намалено, а не полагащото им се от 45минути. Сочи се, че от тези лоши битови и хигиенни условия и от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация е търпял вреди. С допълнение към исковата молба от 22.03.2019г. ищецът заявява, че в конкретния случай не е осигурена: достатъчно дневна светлина; престой на открито; баня най-малко два пъти седмично; чисто спално бельо; полагащата се квадратура от 4кв.м. на едно лице; чист въздух; достъп до библиотека; 24часа течаща вода; постоянен достъп до санитарен възел; неосигуряване на пералня; маса за хранене и място за сядане. Сочи, че е поставен в неблагоприятни условия за живот, с което са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на яд, малоценност, страх, нежелание за живот, унижение и др.

От ответника, чрез юрисконсулт П.П. с надлежно пълномощно, е подаден писмен отговор, в който са наведени подробни доводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева, съобразно чл.24 от Наредбата за правната помощ.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебен защитник адв.М., който счита исковата претенция за основателна и доказана. Счита за доказано по делото, че с действията и бездействията на затворническата администрация са накърнени правата на ищеца.

Счита по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС за нечовешки условията в ареста, което е довело до унижаване на човешкото достойнство на А.. Моли за присъждане на обезщетение в справедлив размер.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П., която счита исковата молба за неоснователна и недоказана. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е имал здравословни проблеми и оплаквания при престоя си в ареста в сградата на полицията. Сочи още, че е видно от доказателствата, че въпреки липсата на тоалетна в помещението, лицата не са били спирани и лишаване от достъп до такава, както и по график са били извеждани до банята и до умивалника. Счита, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от престоя си в ареста. Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита предявеният иск за недоказан по основание и размер. Сочи, че не са събрани доказателства за претърпени вреди, вследствие на твърдяното бездействие на администрацията на следствения арест. Алтернативно ако се приеме искът за доказан, счита че същият е завишен като размер. Моли за решение в този смисъл.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а и се установява от събраните доказателства, че на 25.02.2015г. А. е задържан и настанен в Ареста гр.Плевен, който се намира на 5-ти етаж на сградата на ОД на МВР-Плевен, като на 01.07.2015г. е преведен в затвора Плевен.

Видно от справка на л.39 е, че на

25.02.2015г. е настанен в килия №7 с площ 7,26кв.м. с още две лица, като на 27.02.2015г. е преместен в килия №8 с размер 10,86кв.м., в която е бил с две лица:

С.С.– до 15.05.2015г. и Х.М.– до 03.04.2015г. В тази килия на 06.04.2015г. до 15.04.2015г. е бил настанен Т.Д.П.; на 16.04.2015г. до 01.07.2015г. е настанен Ф.Ц.Д.; на 17.05.2015г. до 19.05.2015г. е настанен Л.А.А.; на 21.05.2015г. до 22.05.2015г. е настанен И.Р.Н.; на 23.05.2015г. до 25.05.2015г. е настанен Р.Г.В.; на 28.05.2015г. до 01.07.2015г. е настанен Л.А.А..

Видно от справката е още, че в килиите в Ареста Плевен, поради конструктивните особености на сградата, няма тоалетни и течаща вода, а достъпът до дневна светлина се осигурява чрез капаци, изрязани във вратите на килиите, като осветлението се осъществява чрез два ел.плафона на 36волта.

Установява се още, че всяка килия е оборудвана с шкафчета, масичка и стол, а при постъпването на всяко лице се предоставя постелъчен инвентар – дюшек, калъфка, възглавница, чаршаф, одеяло, които периодично се дават за пране в затвора Плевен. Храненето на задържаните лица е три пъти дневно (закуска, обяд и вечеря) в самите килии, като храната се доставя от затвора Плевен.

Установява се също, че на задържаните лица, съгласно дневен график, се осигурява четири пъти дневно извеждане до баня, умивално и тоалетна и отделно при нужда по всяко време на денонощието, като къпането се осигурява минимум два пъти седмично. Свиждането на задържаните лица с техни близки се провежда всяка седмица, в сряда. Достъп до лекар задържаните лица имат всеки ден, в рамките на работното време. В Ареста Плевен няма библиотека.

От разписка, приложена на л.41 се установява, че на 25.02.2015г. при постъпването в Ареста Плевен, на А. са предоставени чаршаф, калъфка, възглавница, дюшек и одеяло, по 1брой. Установява се още от доказателствата по делото, че от ищеца за процесния период няма входирани молби и жалби относно битовите условия в ареста, както и че не е имал здравословни оплаквания.

По делото е приложен и Доклада на Омбудсмана на Република България за условията в затворите и арестите, видно от който е, че Арестът в гр.Плевен не е отговарял на националните и международните стандарти, като няма изградено място за престой на открито, няма санитарни възли в помещенията, липсва достатъчно дневна светлина и вентилация в помещенията, което е констатирано и към 2015г., като изрично е посочено, че през 2015г. арестът е бил преместен в сградата на затвора Плевен и битовите проблеми са разрешени.

По делото като свидетел е разпитан л.св.Й.С.И., който е бил с ищеца в ареста по едно и също време, но в различни килии. Свидетелят заявява, че не е имал достъп до килията на А., а като е миел коридора не е имал видимост в килиите. Сочи, че той лично е имал постоянен достъп до санитарните възли, но в неговата килия не е имало тоалетна. Твърди, че в помещението не е имало прозорци, а само обособен отвор на вратата към коридора. Заявява, че по всяко време са имали достъп до тоалетна, винаги когато са имали нужда. Сочи, че тъй като не са имали пряк контакт с ищеца, не го е чувал да недоволства от нещо.

Като свидетел е разпитан л.св.С.С.В., който заявява, че не познава А. и никога не е бил с него в ареста.

Като свидетел е разпитан и Л.А.А., който познава А. от престоя си в Ареста гр.Плевен.

Свидетелят твърди, че в помещенията не е имало тоалетна, течаща вода, прозорци.

Твърди още, че влизащата дневна светлина не е била достатъчна, като в килията е било мрачно. Твърди, че през периодът на неговия престой са били по трима, четирима човека в килията, различно. Заявява, че се хранили на вишките, тъй като е имало само нещо като маса с един стол. Сочи, че достъпът до тоалетна е бил различен, в зависимост от реакцията на служителите.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая искът е процесуално допустим, като предявен срещу надлежен ответник. Съгласно чл. 12, ал. 2, вр. ал. 1 от

ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище гр. София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, причинени на ищеца като задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста в град Плевен, към Областна служба "Изпълнение на наказанията" – Плевен, която, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД "ИН".

Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези органи специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи от поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, които уронват човешкото достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност, за периода от 25.02.2015г. до 30.06.2015г. когато е бил в Ареста в гр.Плевен, на 5-ти етаж на ОД на МВР-Плевен.

Разгледана по същество, е частично основателна.

С поред специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.), приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Предявената претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста в гр. Плевен – изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, тоалетна, течаща вода, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т. е. претенцията попада в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Дали в настоящия случай е налице поставяне в неблагоприятни условия е въпрос на доказване по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.