Определение № 1849 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1849 гр. София, 23.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501765 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 4281/31.05.2024 г. от СДРУЖЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ "ЛОВНОРИБАРСКО ДРУЖЕСТВО-ВРАЦА", ЕИК 106070437, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Ив. Ботева“, № 1 срещу Определение № 162/22.05.2024 г., по т.д. № 60/2023 г., на ВрОС, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното Определение № 89/29.03.2024 г., с произнасяне по разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

Частният въззивник счита атакуваното Определение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че правото на разноски в полза на ответника и при прекратяване на делото е уредено в разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Същевременно доколкото посоченият текст не урежда краен срок за релевиране на искането за разноски, то приложение следвало да намери общото правило, че страните следва да изчерпят процесуалните си искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В границите на същия срок следвало да бъдат представени и доказателства за реално извършените разноски. Счита, че ответникът не е длъжен да включи искане за разноски, нито да представи доказателства за такива още в отговора на исковата молба. Счита, че при прекратяване поради недопустимост или при оттегляне или отказ от иска, разноските за производството се възлагат на ищеца, в т.см. било постановеното Определение № 626/28.08.2012 г., по ч.гр.д.

№ 275/2010 г., ВКС. Счита, че претендираните за присъждане разноски са направени именно във връзка със защитата на ответника в производството, поради което и подлежат на присъждане в негова полза.

Счита, че разноските следва да са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото, както било постановено в Определение № 142/24.03.2016 г., по ч.гр.д. № 449/2016 г., ВКС, IV ГО, които обстоятелства в случая били налице. Счита, че разноските са доказани по реда предвиден в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г., тълк.д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК.

1

Излага и допълнителни доводи. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което направените преди прекратяване на производството разноски, бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем И. Г.

Й., ЕГН **********, с местожителство с. ***, общ. ***, ул. „***“, № *, депозира отговор вх. № 4821/20.06.2024 г., в който счита жалбата за неоснователна. Счита, че въззивникът едностранно и в негов интерес тълкува постановеното в т. 8 от ТР № 6/2012 г. като пропуска, че първото условие за допустимостта на молба по чл. 248 ГПК, е страната да е поискала присъждането на разноските. Счита, че доколкото прекратяването на делото е свързано с поведението и исканията на ответника, то следвало да се приеме, че крайния момент, до който може да се иска присъждане на разноски е неговото прекратяване. Сочи съдебна практика, която счита за относима по въпроса. По същество моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

С Определение № 89/29.03.2024 г., постановено по т.д. № 60/2023 г., на ВрОС производството по делото е прекратено в хипотезата на чл. 130 ГПК.

Произнасянето е след осъществена двустранна размяна на книжа и е обосновано с недопустимост на предявения иск.

В същата насока е било релевирано възражение от страна на ответника в депозирания отговор по реда на чл. 367 ГПК, поддържано и в допълнителния такъв по реда на чл. 373 ГПК.

Видно от постановеното определение е, че с него отговорност за разноски в производството не е била разпределяна.

В границите на срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба вх. № 2708/09.04.2024 г., с която ответникът е поискал да бъде допълнено постановеното прекратително определение с произнасяне по разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ответника. С молбата са представени и доказателства за вида и размера на направените разноски.

В границите на предоставения срок е постъпила молба вх. № 3536/07.05.2024 г. от страна на ищеца, в която е изразено становище за неснователност на искането, поради липса на отправено искане за присъждане на разноски преди прекратяване на производството и липса на представен списък по чл. 80 ГПК.

С атакуваното Определение № 162/221.05.2024 г., съставът на ВрОС е оставил без уважение искането на настоящият частен въззивник, за допълване на постановеното Определение № 89/29.03.2024 г., с произнасяне в частта за разноските. Произнасянето е обосновано с липса на отправено искане за присъждане на разноски, въпреки отправеното искане за прекратяване на производството. Посочил е, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено и в молбата по чл. 248 ГПК, но само ако причината за прекратяване на делото е извън поведението на ответника, какъвто не е 2 процесния случай, тъй като искането за прекратяване на делото е направено и поддържано от ответника последователно в отговора и допълнителния такъв.

Произнасянето се преценява от мнозинството от състава на въззивния съд като неправилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските като процедурата намира приложение при всеки акт, с който производството приключва. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция.

При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя акта си или при липса на произнасяне по разноските – го допълва с такова произнасяне.

Доколкото в случая произнасяне по направените в хода на производството разноски, съобразно изхода от спора, в постановеното определение за прекратяване не е налице, то депозираната молба по чл. 248 ГПК, с оглед и на отправеното с нея искане, е такава за допълване на съдебния акт с произнасяне по този въпрос, а не за изменението му, както правилно е възприел и първоинстанционния съд.

Във връзка с горното в т. 8 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г., тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

Когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК недопустима съгласно т. 9 от същото тълкувателно решение е единствено молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

По процесуалноправния въпрос за крайният момент, до който ответникът, претендиращ присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени (платени) е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по реда на чл. 274, ал.

3 ГПК, обективирана в Определение № 736/23.12.2010 г., по ч. гр. д. № 689/2010 г., ВКС, IV ГО, Определение № 166/24.03.2017 г., по ч. т. д. № 504/2017 г., ВКС, II ТО и др. Практиката се придържа към разбирането, че при прекратяването на производството по делото ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски.

Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в границите на срока и по реда на чл. 248 ГПК.

С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно 3 производство, т. е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Видно от материалите по делото е, че още с отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост на предявения иск като част от защитата си по делото. Посоченото възражение последователно е било поддържано и в депозирания допълнителен отговор. Видно е и, че нито в първоначалния, нито в допълнителния отговор ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства за направени такива. Посоченото по-горе разрешение на този въпрос в съдебната практика води до извод, че в действителност ответникът не е бил длъжен да заявява искането си за разноски още в отговора на исковата молба, нито пък да представя доказателства за направени подобни разходи.

Този извод не може да бъде разколебан и от факта, че в крайна сметка с постановеното определение по реда на чл. 130 ГПК производството по делото е било прекратено именно поради недопустимост на иска. Това е така, защото възражението за недопустимост на иска е част от защитната теза на ответника и за него не съществува сигурност дали то (възражението) ще бъде възприето за основателно от съда и в кой точно момент, доколкото проверката за допустимост на иска може да бъде извършвана от съда във всеки момент от производството.

Не би могъл да бъде споделен доводът, че прекратяването на производството било по причина поведението на ответника, който бил направил възражение за недопустимостта на иска, поради което и възмездяване на направените разноски не му се следвало. Подобна причинна връзка не е налице, защото в действителност причината за прекратяване на производството е поведението на ищеца, предявил недопустимия иск, а не на ответника, упражнил адекватно правото си на защита, посредством възражение за недопустимостта му.

На следващо място, видно от представените доказателства е, че направените от ответника разноски са именно във връзка с прекратеното производство и се изразяват в направени разходи за адвокатска защита.

Разходите са направени на 07.08.2023 г., който момент е последващ датата на уведомяване на ответника за образуваното срещу него производство, посредством връчване на 27.07.2023 г. на съдебните книжа. Удостоверяване на договарянето, извършването и размера им – 1500.00 лв., с ДДС, е надлежно, посредством представените Договор за правна защита и съдействие № 21/07.08.2023 г., фактура № 74/07.08.2023 г. и платежно нареждане № 200/511/07771735/07.08.2023 г., поради което същите са дължими и подлежат на присъждане.

В заключение от изложеното, отправеното искане за допълване на постановеното Определение № 89/29.03.2024 г. с произнасяне по разноските, като основателно е подлежало на уважаване. Постановеният в различен смисъл акт на ВрОС като неправилен и незаконосъобразен ще следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който направените от ответника – частен въззивник, разноски за първоинстанционното производство бъдат присъдени, по реда на допълване на крайния съдебен акт, с който 4 производството е било прекратено.