Решение № 3460 от 11.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3460 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100103538 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищците

[1] М. Н. В. е заявила в искова молба от 23.03.2023 г., че е собственик на поземлен имот от 887,00 кв. метра с идентификатор *** и съставляващ УПИ VIII-243 от кв. 2, в. з. „Люлин“, район Овча купел. М. В. твърди, че е придобила имота чрез самостоятелно давностно владение от 21.06.2010 г. Преди това тя и починалият съпруг В.В. са го владеели заедно повече от 40 години.

[2] На 21.06.2010 г. В.В. е починал. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си и ищца М. В., дъщеря си и ответница М. В. Ч. и сина си Г.В.В.. Г.В. е починал през октомври 2017 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон майка си М. В..

[3] Поземленият имот първоначално е бил собственост на Р.В.Г. и 1

В.Г.В. при равни дялове. Р.Г. е завещала на Н.Г.В. своята идеална част от имота. Н.В. е починал и е оставил за свои наследници по закон С. Н. В. и Г. К.

В..

[4] М. В. твърди, че сама е упражнявала фактическа власт върху имота повече от 10 години, като е владяла имота с намерението да го свои и е отблъсквала владението на всички трети лица, включително и на С. В., Г. В. и дъщеря си М. Ч.. С. В. и Г. В. са започнали да претендират, че са собственици на половината от имота. Затова М. В. моли съда да признае за установено спрямо ответниците, че тя е единствен собственик на имота, който е придобила чрез давностно владение (искова молба, л. 2-4) 2. По писмения отговор на ответника

2.1. На С. В.

[5] С. В. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че:

1. М. В. не е владяла имота, тъй като тя и майка ѝ Г. В. са предоставили на В.В. и М. В. ползването на имота, а тя да го подържа, и М. В. никога не е държала имота като свой;

2. в последните години здравословното състояние и възрастта на М. В. не са ѝ позволявали да подържа имота;

3. М. В. не е отблъсквала владението и на дъщеря си М. Ч., с която е възможно те да водят симулативен процес срещу останалите ответници.

Затова С. В. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 33-36).

2.2. На М. В. Ч.

[6] На 03.09.2023 г. връчител е посетил адреса на М. Ч. и е връчил на М. А.С. – друго пълнолетно лице от адреса – исковата молба с доказателствата за писмен отговор (съобщението, л. 27). До 03.10.2023 г. М.

Ч. не е подала писмен отговор. Затова съдът приема, че М. Ч. не е подала писмен отговор в срока за това.

2

II. По процедурата

[7] На 24.04.2023 г. е починала Г. В.. Тя е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си С. В.. Затова съдът e заличил Г. В. като страна по делото (определението, л. 44). Така ответниците са останали С. В. и М. Ч..

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[8] Нa 28.06.1978 г. четвърти нотариус при СРС е признал Р.В.Г. и В.Г.В. за собственици на дворно място от 830,00 кв. метра, представляващо парцел VIII-93 от кв. 2 на в. з. „Люлин“ Нотариусът е признал Р.Г. за собственик на дворното място по давностно владение, а В.В. за собственик по давностно владение и завещание (нотариалния акт, л. 5). Не се спори, че парцел VIII-93 от кв. 2 на в. з. „Люлин“ е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** и съставляващ УПИ VIII-243 от кв. 2, в. з.

„Люлин“. Не се спори, че брат на В.Г.В. е бил Н.Г.В., като В.В. е живеел в София, а Н.В. в гр. Карлово.

[9] През 1979 г. Р.Г. е завещала на Н.Г.В. нейната идеална част от дворното място (завещанието, л. 8). Не се спори, че Р.Г. е починала. На 26.03.1990 г. е починал и Н.Г.В. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Г. В. и дъщеря си С. В. (удостоверението за наследници, л. 37).

[10] Междувременно, след смъртта на Р.Г. цялото дворно място, представлявало УПИ VIII-253, се е ползвало от В.Г.В. и семейството му (показанията на свидетелите С., Т., С. и Б., л. 65-68). Не се спори, че те са били собственици на къщата, построена в него. В.В. и семейството му са подържали както къщата, така и дворното място (пак там).

[11] В.В. е починал на 20.06.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. В., дъщеря си М. Ч. и сина си Г.В. (удостоверението за наследници, л. 13). След смъртта му неговите наследници по закон и семействата им са продължили да ползват дворното място във в. з. „Люлин“ и 3 да се грижат за него (показанията на свидетелите С., Т., С. и Б., л. 65-68).

[12] Г.В. е починал на 25.10.2017 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон майка си М. В. (удостоверението за наследници, л. 11). Г.

В. е починала на 24.04.2023 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си С. В. (удостоверението, л. 38).

[13] Ищците са заплатили 521,65 лева държавна такса (л. 20). Ищците и ответниците са били представлявани от адвокат, но към момента на приключване на съдебното дирене те не са представили доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение или уговарянето на безплатно представителство. Затова съдът приема, че страните не са заплатили адвокатско възнаграждение и не са уговаряли безплатно представителство.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] М. В. е предявила иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо ответниците, че е изключителен собственик на недвижим имот, като е придобила собствеността чрез давностно владение.

Искът е неоснователен.

1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване, че М. В. е единствен собственик на процесния имот

[15] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.

Следователно, предпоставките за уважаването на иска са:

1. М. В. да е собственик на недвижим имот;

2. М. В. да има правен интерес това да бъде установено спрямо ответниците.

[16] М. В. твърди, че е придобила собствеността на имота чрез 4 давностно владение. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да доведе до придобИ.е по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт трябва да бъде външно изявена и доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. Това важи и при установено съвладение върху чужд недвижим имот (решение на ВКС 192-20171 Г. О. по гр. д. 763/2016 г. Вж. и решение на ВКС 88-2022- I Г. О. по гр. д. 2 932/2021 г.

И двете решения се позовават на ТР на ОСГК 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. 1/2012 г.)

[ 1 7 ] В случая съдът установи, че първоначално Р.Г. и В.В. са придобили процесното дворно място чрез давностно владение, т. е. те са били съвладелци. Впоследствие, мястото се е ползвало и подържало само от В.В. и семейството му, което е включвало М. В. и М. Ч., които са и негови наследници по закон. Съдът не установява обаче, В.В. или неговите наследници по закон, между които М. В., чрез своите действия да са отрекли правата на Н.В. и неговите наследници по закон за дворното място. Съдът не установи М. В. да е правила това и по отношение на М. Ч., с която те заедно са ползвали и подържали дворното място. Ето защо съдът приема, че първоначално В.В., а след това и той и М. В. са владели 1/2 идеална част от дворното място, а след смъртта на В.В. М. В. е владяла тази 1/2 идеална част от дворното място с М. Ч., но са държали другата една втора идеална част за Н.В. и неговите наследници по закон.

[18] Следователно М. В. не е придобила чрез давностно владение идеалните части на С. В. и М. Ч., а М. В. иска от съда да я признае за изключителен собственик на мястото, каквато тя не е. Ето защо съдът отхвърля иска.

2. По разноските

5

[19] Ответниците търсят разноски, но не са направили такива. Затова съдът не присъжда разноски на ответниците.

РЕШИ:

[20] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на М. Н. В. срещу С. Н. В. и М. В. Ч. съда да признае М. Н. В. за изключителен собственик на недвижим имот. Този имот е поземлен имот от 887,00 кв. метра с идентификатор *** и съставляващ УПИ VIII-243 от кв. 2, в. з.

„Люлин“, район Овча купел. Негови съседи са имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. М. Н. В. е с адрес в гр. София, ул. ****. Тя е със съдебен адрес – адвокат А. Л., гр.

София, пл. ****, офис 11. М. В. Ч. е с адрес в гр. София, ж. к. ****. С. Н. В. е с адрес в гр. Карлово, ул. **** и е със съдебен адрес – адвокат И. Х., гр.

София, кв. „Кръстова вада“, ул. ****.

[21] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.