Решение № 215 от 29.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500935 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. М. С. и Н. М. П., двамата със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Иван Шишман“ № 25, подадена чрез пълномощник адв.Дарина Тодорова-Василева, против решение № 45 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 521/2021 г. по описа на РС-Карнобат, с което е прието за установено, че К.

М. С. и Н. М. П. дължат на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, сумата от по 34.96 лв. – главница, за неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.01.2018 г. до 22.12.2020 г., с отчетен период по фактури от 12.12.2017 г. до 14.12.2020 г., както и сумите от по 5.98 лв. – лихва за периода от 24.02.2018 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.02.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 260160/08.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 238/2021 г. на КРС. С решението са осъдени К. М. С. и Н. М.

П. да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр.Бургас сумата от по 12.50 лв. за всеки от тях – направени разноски в заповедното производство и сумата от по 87.50 лв. за всеки от тях – направени разноски в исковото производство.

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивниците, съдът следва да се произнесе в съответствие с фактическите обстоятелства, правните аргументи и съображенията им, изложени в писмения отговор на исковата молба и съответно направените допълнителни уточнения в отправения от тях инцидентен установителен иск, в който, макар и недопуснат от първата инстанция, те са направили изричното искане под условието, ако насрещният им иск не бъде приет, всички изложени в него аргументи за наличие на правопогасяващи факти и доказателствени искания да се считат за отправени като част от съдържанието на писмения отговор и приложения към него. В тази връзка се сочи, че поисканите за приобщаване към доказателствения материал документи от водените от ищеца изпълнителни производства биха разкрили именно обстоятелствата, на които въззивниците изграждат защитната си теза, но съда е игнорирал без основание техните искания по доказателствата, както и исканията им за гласни доказателства, което представлява съществено процесуално нарушение, като съдът не е аргументирал и отказа си да се отведе – поради съмнения в обективността му и отправеното искане за отвод. Поради това, на основание чл.266, ал.3 ГПК въззивниците правят искане за събиране и приобщаване към доказателствения материал на недопуснатите от първата инстанция доказателства (писмени и гласни). Молят въззивния съд да се произнесе по правния спор след като създаде предпоставки за разкриване на обективната истина при всестранно и задълбочено изследване на относимите факти и да гарантира справедливо правораздаване. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да бъдат уважени в цялост отправените възражения и насрещни претенции, със съответните правни последици. Претендира се присъждане на разноски.

Доказателствените искания на въззивниците са оставени без уважение от въззивния съд, поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК и по съображения, изложени в определението по чл.267 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, подаден чрез пълномощника гл.юрк.Златева. Счита се, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 ГПК, тъй като в същата не се съдържа указание в какво се състои порочността на решението, липсват възражения срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което жалбата е неефективна, тъй като не позволява друга проверка освен за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Оспорва се като неоснователно искането във въззивната жалба за разглеждане на възраженията, изложени от ответниците в инцидентния им установителен иск, тъй като районният съд е върнал като нередовна 2 исковата молба на ответниците. Според въззиваемото дружество, решаващият съд е извел крайните си правни изводи в съответствие с данните по делото, като е приел, че собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора дори и да не упражнява фактическа власт върху имота. В тази връзка се сочи, че нормативно предвиденото изискване за ангажиране отговорността на потребителя е същият да е собственик на водоснабдения имот, поради което ответниците имат качеството на потребители на ВиК услуги, като е ирелевантно обстоятелството дали ответниците са били реални ползватели на доставените услуги и дали са знаели за начислените задължения. Сочи се също, че нито титулярството на партидата, нито държането на имота са елементи от фактическия състав за прекратяване на правната връзка между страните, поради което се счита, че искането на въззивниците за събиране на гласни доказателства е неотносимо към съществото на спора, тъй като е за несъставомерен факт. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 521/2021 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас против К. М. С. и Н. М. П. за приемане за установено, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество сумата от по 34.96 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 12.12.2017 г. до 14.12.2020 г., и сумата от по 5.98 лв. – мораторна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 238/2021 г. на РС-Карнобат.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците и лицето Ф. И. са наследници на М. И. И., който е бил клиент на „ВиК“ ЕАД по правоотношение за доставка на ВиК-услуги до водоснабден обект в гр.К., ул.“М.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* и заведена партида с абонатен № **. По силата на наследственото правоприемство ответниците са придобили имота от своя баща и притежават качеството потребители в отношенията с дружеството на основание чл.3 Наредба № 4/2004 г. за посочения водоснабден обект. Твърди се, че за периода от 12.12.2017 г. до 14.12.2020 г. по партидата на абоната са налице неплатени задължения за ползвани ВиК-услуги на 3 обща стойност от 209.76 лв., за които са издадени фактури, от която сума двамата ответници дължат по 1/6, съобразно наследствени им дял, или по 34.96 лв. Сочи се, че абонатите са длъжни да заплащат потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството, поради което и с оглед неплащането на задълженията, е начислена лихва за забава в общ размер от 35.89 лв. за периода от 24.02.2018 г. до 01.02.2021 г., от която сума двамата ответници дължат по 1/6, съобразно наследствения им дял, или по 5.98 лв. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 238/2021 г. на КРС срещу наследниците на М. И., като възражение срещу заповедта било подадено от двамата ответници и в изпълнение указанията на съда е предявен и настоящия установителен иск.

В депозирания писмен отговор на исковата молба, ответниците К. М. С. и Н. М.

П. са оспорили исковата претенция като неоснователна. Изложили са твърдения, че никой от тях не е живял в процесния водоснабден имот, а в същия са живели техния баща и втората му съпруга Ф. Т. И., а след смъртта на баща им само Ф. И. е живяла в имота и тя е единственото лице, което следва да бъде привлечено към отговорност за дълга.

В срока за отговор е предявен от ответниците насрещен отрицателен установителен иск против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас, но с определение от 15.03.2022 г. на КРС насрещната искова молба, ведно с приложенията към нея е върната от районния съд като нередовна.

По делото са събрани писмени доказателства.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответниците са съсобственици на процесния имот, който са придобили по силата на наследствено правоприемство от майка им и баща им, за което същите са представили доказателства относно възникналата съсобственост, като няма данни да са загубили правото си на собственост по какъвто и да било начин. С оглед на това, съдът е приел, че двамата ответници са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество и са „потребители” по смисъла на чл. 2, ал.1 от ОУ. За неоснователни са преценени от КРС твърденията на ответниците, че не обитавали посоченото жилище и нямали качеството на потребители на ВиК услуги, а единствено били в правоотношения на длъжници по заместване на починалият техен наследодател и като такива дължали единствено част от сумата за неизплатени задължения в размер на половината и то до смъртта на техния наследодател. В тази връзка, съдът е приел, че след като ответниците не ползват ВиК услуги, както твърдят, същите е следвало да иницират актуализация на партидата при оператора, след като е била налице промяна в собствеността на присъединения имот, но те не са сторили това, като видно от представените по делото писма и съобщения от ЧСИ, срещу тях вече е имало 4 иницирани изпълнителни производства за задължения към ВиК за имота. Прието е също, че няма доказателства ответниците да са заявили промяна в титуляра на партидата или да са упълномощили друго лице да ги представлява, както и да са направили възражения пред ВиК оператора за неправилно отчитане или неправилно издадени платежни документи. По тези съображения, районният съд е приел за доказано, че задължението за заплащане на питейната вода произтича от доставката и потреблението й във водоснабдения имот, като е доказан и размера на дължимата от ответниците главница в размер на 34.96 лв. за всеки един от ответниците, както и лихвата за забава в размер на 5.98 лв. за всеки един от тях, поради което е уважил предявения иск като основателен.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като напълно споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните. КРС е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд.