Определение № 306 от 17.04.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Габрово, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от С. С. С. частна жалба и частна жалба подадена от „А. К. П. З.“ АД против Определение №2/05.01.2026г. по гр.д.№857/2025г. по описа на РС Севлиево, с което е изменено Решение № 253/28.11.2025 г., постановено по гр.д.

№ 857 по описа за 2025 г. на Районен съд Севлиево, в частта му за разноските, като е намалена сумата, която „А. Ф.“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. С. и „А. К. П. З.“ АД, ЕИК ********* са осъдени да заплатят на адв.А. Д., САК, за разноски в настоящото производство от 960лв., с ДДС на 700лв., с ДДС. молбата на „А. Ф.“ АД, ЕИК ******** и „А. К. П. З.“ за изменение постановеното по делото решение е оставена без уважение в останалата й част.

В жалбата на С. С. се излагат доводи, че съобразно постановките по дело С-427/16г. и С-428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нИ. намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.

01 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция По аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело С- 57/15 на СЕС. на което, тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С-57/15 на СЕС. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Първоинстанционният с ъ д в своето решение, а след това и в постановеното определение по чл.248 ГПК не е съобразил критерия, сочен о т С Е С за приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение

Жалбоподателят излага подробен анализ на практиката на СЕС във връзка с адвокатските възнаграждения.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, д което да присъди в полза на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 960лв., с ДДС

В депозираните по делото отговори на жалбата ответниците „А. Ф.“ АД и „А. К. П.

З.“ АД оспорват подадената частна жалба. Молят съда да я остави без уважение.

В жалбата на „А. К. П. З.“ АД се твърди, че въпреки, че първоинстанционният съд с 1 обжалваното определение е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на адв.Д. от 960в., с ДДС на 700лв., с ДДС, то и този размер бил несправедлив, прекомерно завишен и неотговарящ, както на положения от пълномощника труд, така и на материалния интерес и практиката на СЕС

С Решение на СЕС по дело С- 438/22 е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта1 ' по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища.

Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлявало съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процеси представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС определеният адвокатски хонорар в размер на 700лв, с ДДС се явявал несправедлив, прекомерен и непропорционален. Моли съда да намали определеното възнаграждение.

В отговора на частната жалба на „А. К. П. З.“ АД ответницата по нея С. С. я оспорва като неоснователна.

Не е постъпил отговор от „Аксес файненс“ АД.

Въззивният съд намира следното :

Производството по гр.д.№857/2025г. по описа на РС Севлиево е образувано въз основа на подадена от С. С. С. искова молба против „А. К. П. З.“ АД и „А. Ф.“ АД, с правно основание чл.26 ЗЗД.

Съдът постановил Решение №253/28.11.2025г., с което уважил предявения иск и осъдил ответниците да заплатят на ищцата сумата от 293,18лв.- разноски, както и да заплатят на пълномощника на ищцата сумата от 960лв., с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

С молба от 18.12.2025г. пълномощника на ответника „А. Ф.“ АД поискал съда да измени постановеното решение, на осн. чл.248 ГПК в частта за разноските.

Молба по чл.248 ГПК на 19.12.2025г. подал и пълномощника на ответника „А. К. П.

З.“ АД

С Определение №2/05.01.2026г. по гр.д.№857/2025г. по описа на РС е изменено Решение № 253/28.11.2025 г., постановено по гр.д. № 857 по описа за 2025 г. на Районен съд Севлиево, в частта му за разноските, като е намалена сумата, която „А. Ф.“ АД и „А. К. П.

З.“ АД са осъдени да заплатят на адв.А. Д., САК, за разноски от 960лв, с ДДС на 700лв, с ДДС. Молбите за изменение на решението в частта за разноските, в останалата им част са оставени без уважение.

2

За да постанови акта си районният съд приел, че съгласно решение С-438/22 на СЕС при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, съдът не е обвързан от приетите в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност да се прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Поради което нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв., препращаща към Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага.

Възлаганите разноски следва да са разумни и пропорционални, като възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положеният от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия.

Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че процесуалния представител на ищеца не се е явил в единственото проведено по делото о.с.з., съдът счел, че решението следва да бъде изменено, като определеното адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер от 700лв., с ДДС, като се вземе предвид и материалния интерес по делото - 7329,70лв.

Следвало да се отчете, че относно защитата на потребителя при недействителни договорни клаузи с постановеното решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, и решение от 28.07.2016г. по дело C57/2015г. СЕС е дал принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на Европейския съюз, като прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост.

Въззивният съд намира, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о., Определение № 959/05.03.2024 г. по ч.гр.д. № 5106/2023 г. ІІІ г.о., Определение № 50016/26.02.2024 г. по т.д. № 1964/2022 г. на Іт.о. и др.)

По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

При определяне на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв.Д., съдът е съобразил заявената цена на иска, неголямата фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адв.Д. не се е явил на проведеното единствено съдебно заседание по делото, като същият преди с.з. е депозирал молба делото да се гледа в отсъствие на представител на ищцата.

С оглед на изложеното по-горе въззивният съд счита, че първоинстанционния правилно е определил размера на следващото се на адв.Д. възнаграждение, за оказана от него безплатна адвокатска защита на ищеца по делото.

3

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2/05.01.2026г. по гр.д.№857/2025г. по описа на РС Севлиево

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3 ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________