Решение № 997 от 06.02.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.02.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА

ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8224 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №8224/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на „Център за преводи Р.“ ЕООД ЕИК ******гр.София и „С.и.“ ООД *** срещу решение №42670 от 18.02.2019 г постановено по гр.д.№40563/16 г на СРС , 45 състав , с което е признато за установено по предявения от

В.И.П. ЕГН ********** от гр.София срещу „Център за преводи Р.“ ЕООД , че П. е собственик на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н.на недвижим имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната скица по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ къща с полумасивна конструкция, с площ от 93 кв.м. на всеки от етажите , застроена на 2 етажа, с адрес в гр.София ул.******, квартал 402, местност „Центъра”, при при съседи на дворното място :

ПИ № ***; ***; 681134.101.49 и *** ; както и „Център за преводи Р.“ ЕООД е осъден да предаде на В.И.П. владението на стая с площ от 18,65 кв.м., находяща се на първия етаж на описаната сграда , която стая има обща граница с имота на ответника по контура А-Б, съгласно скицата, неразделна част от решението.

Въззивникът „Център за преводи Р.“ ЕООД излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Налице е СПН по спора , което е разрешен с решение по гр.д.№1901/04 г на СРС между праводателите на страните „БКС Средец“ АД и ЕТ“ Н.Р.Н.“ . Чл.298 ГПК има предвид прехвърляне на спорно право , докато въззивникът се позовава на субективните предели на СПН по отношение на частните правоприемници /имотът е придобит след приключване на делото/ . „С.и.“ ООД е владяло имота от 1993 г до настоящия момент със съзнанието , че е негов собственик и евентуално го е придобило по давност . СТЕ е неясна относно „перфорация“ на сградата , като имотите са разделени чрез постоянна и здрава преграда.

Въззивникът „С.и.“ ООД / трето лице помагач на ответника „Център за преводи Р.“ ЕООД / излага аналогични доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .Според чл.298 ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните , както и за техните правоприемници ; докато чл.226 ГПК урежда хипотеза на прехвърляне на спорно право . „С.и.“ ООД владее имота в продължение на повече от 12 години , а приединява и владение на праводателите си

Въззиваемата страна В.П. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . П. е закупила целия имот , включително процесната стая . Стаята е функционално свързана с имота на ответника като е извършена перфорация - пробити са ограждащите стени между двете сгради . Стаята не е самостоятелен обект и ответникът няма убедителни документи за собственост за нея , нито има доказателства , че преобщаването на стаята е законно /отказано е узаконяване/. Неприложими са чл.226 ГПК и чл.298 ал.4 ГПК , като по гр.д.№1901/04 г на СРС искът е отхвърлен , защото ищецът не е доказал иска си , а не защото ответникът е доказал собственост върху стаята Въззивните жалби са допустими. Обжалваното решение е връчено на въззивниците на 20.03.2019 г и на 25.03.2019 г е обжалвано в срок съответно на

02.04.2019 г /по пощата/ и на 08.04.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е недопустимо .

Исковете са предявени първоначално пред СГС , като в петитума е посочено , че се иска да се признае за установено , че ищецът е „собственик на имота придобит с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от

08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н./видно от нотариалния акт това е имот с идентификатор *** – ЦЯЛАТА ВЪТРЕШНА КЪЩА / , докато се иска предаване на владението САМО НА СТАЯ ОТ

17,23 КВ.М.

СГС , I-15 състав не е изследвал задълбочено предмета на делото и е приел , че е налице спор за собственост САМО ЗА СТАЯТА . Съобразил е , че данъчната оценка на целия имот е 67 426,60 лева и е изчислил , че данъчната оценка на стаята е 6246,02 лева . Взел е предвид чл.104 т.3 ГПК и е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на СРС .

Настоящият състав на СГС не споделя мотивите на СГС , I-15 състав , че предмет на делото е само една стая от вътрешната къща , респ.че делото е изцяло родово подсъдно на СРС . С разпореждане от 04.07.2019 г съдът указа на ищеца да уточни предмета на исковата си молба. С молба от 26.07.2019 г ищецът заяви , че е предявил „ревандикационна претенция“ за цялата къща като искал да се установи собствеността му , но да се постанови осъдителен диспозитив само по отношение на стаята .

При тези данни съдът счита , че са предявени два иска - установителен иск за собственост на вътрешната къща /без стаята/ и иск по чл.108 ЗС само за стаята . Това следва от искането на ищеца да се постанови едновременно установителен и осъдителен диспозитив само за стаята , а за останалата част – само установителен диспозитив. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на исковете му по чл.108 ЗС . Не е допустимо осъдителен иск по чл.108 ЗС да е без искане за осъдителен диспозитив за част от предмета си /частта от къщата без стаята/ - такъв иск е всъщност установителен иск за собственост .

Противно на твърденията на ищеца е напълно допустимо да се предяви ревандикационен иск за реална част от имот . В този смисъл са решение № 74 от 22.03.2013г. по гр.д.

№ 757/2012г. на І ГО , решение №75 от 16.07.2015 г по гр.д.№6599/14 г на ВКС , II ГО и др.

Въпреки че неправилно е квалифицирал „иска“ по чл.108 ЗС , СРС се е произнесъл именно по посочените два иска . Това е така , защото е постановен установителен диспозитив по отношение на цялата вътрешна къща и осъдителен диспозитив само за стаята .

От друга страна първоинстанционният съд не е съобразил , че щом разглежда иск и за останалата част от къщата е длъжен служебно да изследва всички процесуални предпоставки , включително и дали искът е родово подсъден на районен съд . При съпоставка на квадратурата на вътрешната къща без стаята – дори да се приеме , че площа на стаята е 18,65 кв.м. – данъчната оценка на къщата без стаята е 60 665,81 лева и искът е подсъден като първа инстанция на окръжен съд /в случая СГС/ - чл.104 т.3 ГПК . В тази част на основание чл.270 ал.3 изр.2 ГПК решението на СРС трябва да се обезсили и делото да се изпрати на СГС , I ГО /първоинстанционни състави/ за продължаване на процесуалните действия .

По отношение на процесната стая решението на СРС е недопустимо на друго основание – поради наличие на СПН по спора . Неправилно първоинстанционният съд счита , че в случая не е приложим чл.298 ал.2 ГПК , защото имотът не е придобит от ищцата в течение на гр.д.№1901/04 г на СРС , а „повече от 10 години след влизане в сила на решението“ ; както и че само правоприемници придобили права в хода на делото са обвързани от СПН .

Очевидно СРС бърка чл.298 ал.2 ГПК относно субективните предели на СПН с института на „прехвърляне на спорно право“ чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./ . Основната разликата между тях е , че чл.298, ал.2 ГПК визира правоприемство , което е настъпило след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала , докато в хипотезата на чл.226 ал.3 ГПК правоприемникът придобива спорното право преди да възникне СПН . В този смисъл са решение №120 от 17.11.2017 г по гр.д.№376/17 г на ВКС , II ГО , решение

№114 от 17.09.2018 г по гр.д.№1950/17 г на ВКС , IV ГО , решение №181 от 09.07.2014 г по гр.д.№1625/14 г на ВКС , I ГО и др.

Без значение е , че след влизане на решение от 23.06.2004 г по гр.д.№1901/04 г на СРС , 24 състав са изминали „повече от 10 години“. След постановяване на това решение не са настъпили нови факти и обстоятелства , освен частни правоприемства както на страната на ищеца „БКС Средец“ АД , така и на ответника ЕТ „Н.Р.Н.-Р.“ .

Ищецът се е позовал на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н.; като имотът е закупен от ищеца по предходното дело „БКС Средец“ АД . Ответникът се е позовал на апорт на търговско предприятие от ЕТ „Н.Р.Н.-Р.“ в „Център за преводи Р.“ ЕООД . Самите частни правоприемства не са оспорени , както и не е оспорена идентичността на процесната стая с тази предмет на гр.д.№1901/04 г на СРС , 24 състав. Видно от решението по предходното дело площта и местонахождението на стаята е същото , а и не се спори , че същата се владее в този вид от 1993 г .

На основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК във вр.чл.298 ал.2 ГПК , чл.299 ал.2 ГПК в тази част решението на СРС трябва да се обезсили и да се прекрати производството по делото .

По отношение на разноските решението на СРС също трябва да се обезсили . На ответника трябва да се присъдят разноски само в частта , в която се прекратява производството по делото ; като пред СРС не са доказани разноски , а пред СРС пропорционално на данъчната оценка на стаята към дънъчната оценка на целия имот се дължат 132,92 лева от ищеца . По останалата част от разноските трябва да се произнесе първоинстанционният състав на СГС , на който делото се изпраща по подсъдност .

На третото лице помагач не се дължат разноски съгласно чл.78 ал.10 ГПК .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №42670 от 18.02.2019 г постановено по гр.д.№40563/16 г на СРС , 45 състав ; като

- прекратява производството по иска на В.И.П. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.108 ЗС срещу „Център за преводи Р.“ ЕООД , да се признае за установено , че П. е собственик на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н.и да се предаде владението стая с площ от 17,23 кв.м /с посочена от СРС площ от 18,65 кв.м./ , находяща се на първия етаж на описаната сграда , която стая има е в жълт цвят и има обща граница с имота на ответника по контура А-Б, съгласно скицата приложение 3 /три/ към СТЕ на вещото лице Д.П., представляваща неразделна част от решението на СРС , която стая е реална част от недвижим имот с идентификатор *** /къща/ , съгласно кадастралната скица по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ полумасивна къща с площ на всеки от етажите от 93 кв.м., застроена на 2 етажа, с адрес в гр.София ул.******, квартал 402, местност „Центъра”, при граници на дворното място : ПИ № ***; ***; 681134.101.49 и *** ;

- прекратява производството по иска на В.И.П. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.124 ГПК срещу „Център за преводи Р.“ ЕООД , да се признае за установено , че П. е собственик на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н.на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ описаната по-горе къща без стаята с площ от 17,23 кв.м /с посочена от СРС площ от 18,65 кв.м./, находяща се на първия етаж на описаната сграда , която стая има е в жълт цвят и има обща граница с имота на ответника по контура А-Б, съгласно скицата приложение 3 /три/ към СТЕ на вещото лице Д.П., представляваща неразделна част от решението на СРС , която стая е реална част от къщата ; и в тази част изпраща делото по подсъдност на СГС, ГО /първоинстанционни състави/ .