Решение № 445 от 22.11.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 445 гр. Пазарджик, 22.11.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти ноември………....…….….………………… през две хиляди и деветнадесета година........................ в състав:

Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

Членове: МАРИАНА

ДИМИТРОВА РОСИЦА ВАСИЛЕВА при секретаря

Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия

Албена Палова..…..….в. гр. дело № 695 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 125/31.07.2019 г., постановено по гр.д. № 175/2019 г. Панагюрският районен съд е приел за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД по отношение на ЕТ „А. - 97 А.К.П.“

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „30-ти април“ № 45, че Д.С.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е носител на парично вземане в размер на сумата от 4200,00 лв. – главница представляваща сумата в размер на 2700,00 лв. с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и 1500,00 лева – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за СМР, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сума в размер на 1200 лв., за които суми е издадена Заповед № 683 от 18.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1053/2018 г. по описа на Районен съд- П..

Осъдил е ЕТ „А. - 97 А.К.П.“ да заплати на Д.С.Р. 84,00 лв. разноски направени в заповедното производство, както и 504,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Осъдил е Д.С.Р. да заплати на ЕТ „А. -97 А.К.П.“

133,33 лв. разноски направени пред първата инстанция.

С Определение от 02.09.2019 година е оставена без разглеждане молбата на Д.Р. с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищцата Д.Р. чрез процесуалния й пълномощник адв. Ч. *** с основен извод, че съдът е направил прихващане на сума без да е направено надлежно възражение за прихващането от нито една от страните в рамките на производството. Искането е решението в тази част да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на разноски.

Против решението в осъдителната му част в законния срок е постъпила и въззивна жалба от ответника ЕТ „А. - 97 А.К.П.“, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност Твърди също, че не са били налице условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД за разваляне на договора от страна на ищцата без да даде подходящ срок за изпълнение. Поддържа също така, че по делото не били събрани доказателства, че изпълнението е негодно или е станало невъзможно по вина на длъжника, или пък ищецът е загубил интерес от изпълнението поради забава на длъжника. Не било доказано и твърдението за вредите в размер на 1 500 лв., защото представената разписка установявала само заплащането на тази сума, но не и извършването на възложена работа. Искането е решението в тази част да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на разноски.

Постъпила е и частна жалба от адв. Ч., пълномощник на Д.Р. против Определение № 398/02.09.19 година на Панагюрския РС, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с твърдение за незаконосъобразност.

Претендира направените по делото разноски и за частната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззивната жалба на жалбоподателя-ответник от адв. Ч., като пълномощник на Д.Р., с искане решението в тази част да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби, частната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира доказателствата, събрани по делото, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ЕТ „А. - 97 А.К.П.“ ищцата Р. е твърдяла, че на 14.06.2018 г. между тях бил сключен договор за извършване на СМР на жилищна сграда, намираща се в гр. П. на ул. „Р. К.” № .

Договорен бил 20-дневен срок за изпълнение, считано от 10.09.2018 г. Ищцата е твърдяла, че заплатила авансово част от уговореното възнаграждение на два пъти: при сключването на договора - 2500 лв. и на 17.09.2018 г. – 4300 лв. Ответникът обаче не е изпълнил СМР нито в уговорената поредност, нито с уговореното качество, нито в уговорения срок. Единствено била извършена работа по демонтаж на съществуващ покрив, на стойност 500 лева и само тя била полезна за ищеца, тъй като останалата част от извършените СМР били опасни за обитателите на сградата.

Това наложило премахване на стоманобетонов „пояс” и рамки, за което ищецът заплатил 1500 лв. на трето лице. В резултат на посоченото ищецът развалил едностранно договора с нотариална покана, връчена на ЕТ на 17.10.2018 г. Твърдял е, че след отправената покана ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 2400 лв., за което била издадена разписка. Предвид изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи връщане на сума в размер на 5400 лева., в която сума е включена част от авансово платената сума и 1500 лв. обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искането е предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от огветника.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с договор № 14 от 14.06.2018 г., сключен между ЕТ „А.-97 – А.К.П.“ - изпълнител и Д. Р. - възложител, страните са се споразумели ответникът да извърши строително-монтажни работи на жилищна сграда, намираща се в гр. П., посочени в договора, а именно: демонтаж на съществуващ покрив, направа на надзид върху съществуващи стени, направа на стоманобетонни пояси, направа на нова покривна конструкция, монтаж на дървени греди, монтаж на дъсчена обшивка, монтаж на покривно фолио, монтаж на летви за керемиди – дъски, монтаж на нови керемиди, монтаж на метални кафяви улуци, които следвало да се извършат в срок от 20 работни дни, считано от 10.09.2018 г. Договорено е възнаграждение в размер на 11050 лв. с ДДС, които се длъжникът се съгласил да плати, както следва: при започване на СМР – 4300 лв., 2500 лв. при подписване на договора и 4250 лв. при приключване на работата. С договора е уговорено материалите да се закупуват от ответника - изпълнител. Съгласно чл.4 от договора той се прекратява или срокът за изпълнение се удължава при невъзможност да се работи поради лоши атмосферни условия, забавена доставка на материалите; по взаимно съгласие на страните; ако изпълнението стане невъзможно поради независещи от страните причини, в който случай договорът се прекратява с двустранен протокол; с изтичане срока на договора; по силата на съдебно или арбитражно решение; едностранно от възложителя - с едноседмично писмено предизвестие и едностранно от възложителя при нарушаване на задълженията по договора от страна на изпълнителя. При обективна невъзможност за изпълнение договорът се разваля по право.

Като доказателство по делото е приложена нотариална покана от 15.10.2018 г., от която се установява, че ищецът Р. е отправила до ответника изявления за разваляне на договора, сключен между тях, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора. Като основание за разваляне на договора е посочен чл.4, ал.1, пр. осмо /последно/, като е посочено, че изпълнението е негодно за ползването на СМР по предназначение. На длъжкина е даден 3-дневен срок за заплащане на сумата от 6800 лв., получени авансово.

По делото е представена разписка, от която се установява, че А.Ц. е получил от Д.Р. сумата от 1500 лв. за разваляне на стоманобетонни греди, частично стоманобетонен пояс, частично надзид и почистване на подпокривно пространство на сграда в гр. П..

Представен е и констативен протокол от 22.10.2018 г. от инж. Н.Д., имащ характер на частна експертиза за състоянието на процесната сграда към 22.10.2018 г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са изслушани свидетелите П. К. и И.К.. От показанията на свидетеля К. се установява, че на 12.10.2018 г. посетил на място процесната сграда по молба на ищцата и установил, че покривът е демонтиран, направен е надзид и бил излят бетон. Според свидетеля извършеното до момента с изключение на зидарията не отговаряло на изискванията на ЗУТ, извършените СМР били опасни, тъй като били изпълнени в отклонения от строителните изисквания. Свидетелят знае, че за реконструкция на покрива е нямало проект.

От показанията на свидетелят К. се установява, че е работил на процесния обект, но заявява, че проект не им бил предоставен, а са работили по указания на възложителя. Липсата на проект забавила работата, защото всеки ден се налагало да променят или развалят вече изграденото.

Свидетелят сочи, че у ищеца бил закаран материал за покрива – кубик и половина дъски, 30 бр. греди, 20 метални подпори, който материал бил на стойност около 1200 лева и останал у ищеца.

Ищецът Р. по реда на чл. 176 ГПК е дала отговор на въпроси поставени от ответната страна, като е заявила, че е прекратила договора, тъй като било установено, че направеното до момента е опасно за живота и здравето на хората, като при прекратяване на договора не били довършени всички СМР, за които страните се били споразумели. Ищцата потвърждава, че при нея са останали част от строителните материали на ответника.

Представляващият ответника А.П. по реда на чл. 176 ГПК е дал отговори на въпроси, поставени от ищеца, като е заявил, че има завършено образование, което му дава право да се занимава със строителство, както и че от 25 години се занимава със строителство и е наясно, че носи отговорност, ако работи без проект.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран не с един, а с два обективно съединени иска – иск за връщане на авансово платена сума на отпаднало основание поради разваляне на договор за изработка /чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/ и иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на сключения договор – чл.79, ал.1 във връзка с чл.82, във връзка с чл.265 от ЗЗД.

Ищецът е твърдял в исковата си молба, че сключеният с ответника договор за извършване на СМР е развален едностранно от кредитора без предизвестие поради негодност на изпълнението. Развалянето без кредиторът с едностранното си волеизявление да даде подходящ срок за изпълнение е възможно в хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила поради забавата на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време/ фикс сделките/. За да претендира връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора, поради неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства надлежно упражнено право на разваляне. Това означава, че трябва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, настъпване на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение.

Същественият в случая за изхода на спора въпрос тук е дали сключеният между страните договор е бил развален с изпратената от ищеца до ответника нотариална покана или не. След анализ на съществените уговорки в така сключения договор, той може да бъде определен като договор за изработка, който намира своята нормативна опора в чл.258 – чл.269 от ЗЗД. Правната теория сочи, че този договор се прекратява: а/ с изработеното; б/ с едностранно изявление на изправната страна за развалянето му при неизпълнение от другата страна; в/ при последваща невъзможност и г/ при смърт или неспособност на изпълнителя да извърши работата. Правото на изправната страна да прекрати договора с едностранно волеизявление за неговото разваляне е обусловено във всички случаи от виновното поведение на другата страна и се поражда при пълно или частично неизпълнение, съответно при лошо или забавено изпълнение. С оглед спецификите на този договор в много случаи поръчаната работа не може да бъде изпълнена без съдействието на поръчващия. При неоказване на необходимото съдействие, вследствие на което работата е забавена или не може да бъде довършена, важат общите правила за неизпълнение. В нормите на ЗЗД, уреждащи договора за изработка, и по-точно в чл.260 от ЗЗД, са уредени само две от задълженията на поръчващия за съдействие. Другите възможности за съдействие не са изрично уредени и за тях се прилагат общите правила. Следователно при обсъждането на възможността за разваляне на договора за изработка с едностранно волеизявление трябва да се държи сметка дали тази страна е изправна, т.е. когато това изявление изхожда от възложителя, следва да се установи по несъмнен начин дали той е изпълнил своите задължения по договора, в това число и задължението да оказва съдействие на изпълнителя. В тежест на изпълнителя пък ще е да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина.