Решение № 4339 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4339 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100500591 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12008 от 18.06.2024 г. по гр.д. № 16118/2023 г. по описа на СРС, 25 с-в са прогласени за нищожни по предявените от М. М. А., ЕГН **********, срещу „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от Договор за заем с клиентски № 768-СФ- 28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № 770-СФ29.05.2020 г., като противоречащи на ЗКНИП и ЗЗП.

С постановеното решение е осъден „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, да заплати на М. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *********, ет. 5, ап. 14, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 714 лева по Договор за заем с клиентски № 768- СФ-28.05.2020 г. и сумата от 7493,50 лева по Договор за заем с клиентски № 770-СФ- 29.05.2020 г., представляващи недължимо платени суми за наказателни лихви /неустойки/, начислени по чл. 2.6 от договорите за заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 29.03.2023г., до окончателното им изплащане.

Срещу така постановеното решение, в частта на уважаване на исковете е подадена въззивна жалба от ответника „Ново Финанс“ ООД, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на 1 материалния закон.

Поддържа, че неправилно, в отклонение от материалния закон, съдът е приел за нищожни сочените клаузи от договорите за заем, с които ищцата предварително се е запознала и е дала своето съгласие в т.ч. с полагането на подпис.

Неправилно, според ответника, съдът е приел за доказано в производството, че ищцата е заплатила и суми за наказателни лихви по двата договора за заем. Чрез приетата пред първата инстанция допълнителна ССчЕ е установено по несъмнен начин, че ищцата не е правила погасяване на наказателна лихва по двата договора с извършените плащания. Според сключената спогодба задълженията на ищцата са в размер на 44777.76 лв., като ищцата е заплатила общо сумата 39040.26 лв. при направена от дружеството отстъпка в размер на 5737.50 лв., в която сума е установено, че не се включва наказателна лихва.

Отделно от посоченото заявява, че дружеството не е увеличавало възнаградителната лихва по договорите за заем и разпоредбите на чл.4.2 б“б“ и б“в“ са останали неприложими, като неправилно съдът е приел че същите уреждат допълнителна неустойка за забава. Договореният годишен лихвен процент е бил с фиксиран размер на 20% и не е бил променян едностранно от дружеството.

Моли за отмяна на решението на СРС в частта на уважаване на исковете и отхвърляне на последните като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството М. М. А. е подала писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и е приложил правилно материалния закон. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Срещу постановеното от СРС по реда на чл.248 ГПК определение от 18.09.2024 г. е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК частна жалба от ответника. Изложени са доводи за неправилност на постановеното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от ищеца, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен 2 акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че при сключване на процесните договори за заем с клаузите на чл. 2.6 от двата договора, регламентиращи, че при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план, заемополучателят ще начислява наказателен лихвен процент /“Наказателна лихва“/ в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна сума, са нарушени приложимите разпоредби на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП, постановяващи, че при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата и то не може да надвишава законната лихва. С оглед това, според съда, доколкото сочените клаузи са уговорени в пряко противоречие с цитираните разпоредби, съдът е приел че същите са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Наред с това съдът е приел, че описаните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Приел е, че предвидения размер от 5% месечно е значително по-висок от определения в ПМС № 426/18.12.2014 г. за размера на законната лихва по просрочени парични задължения /чл. 86, ал. 2 ЗЗД/ и се начислява, както беше посочено, не върху размера на просрочената сума, а върху цялата остатъчна заемна сума. По този начин обезщетението обхваща и вреди от задължение за плащане, чиято изискуемост не е настъпила, което като резултат води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и в този смисъл до значително неравновесие между правата и задълженията им в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

По отношение на клаузите на чл. 4.2, б. „б“ и б. „в“ от договорите за заем, даващи право на кредитодателя да увеличи лихвата по договорите при забава или непълно изпълнение на задълженията по договора от страна на кредитополучателя, 3 съдът е намерил, че същите са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като противоречащи на разпоредбата на чл. 43 ЗКНИП, тъй като представляват допълнителна неустойка за забава. Освен това е намерил, че същите са неравноправни клаузи, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Последното, доколкото предвиждат като последица от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем /независимо дали същото е съществено или се касае за кратка забава или заплащане на суми в по-малък размер от договорените/, възможност на търговеца да увеличи съществено размера на договорената лихва /с 1/4/.

С оглед това, при съобразяване сключеното споразумение между страните, извършените от ищцата погашения чрез плащане на 09.12.2022 г. на сумата 39 040,26 лева, както и дадената от ответника референцията, съдът е приел, че ищцата е платила изцяло договорената сума, в която е включена и сумата от 19 125 лева, наказателни лихви по приетите от съда за нищожни клаузи и следва да й бъдат върнати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като недължимо платени сумата 714.00 лева по Договор за заем с клиентски № 768- СФ-28.05.2020г. и сумата от 7493,50 лева по Договор за заем с клиентски № 770-СФ- 29.05.2020г.

Решението е правилно.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от Договор за заем с клиентски № 768-СФ- 28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № 770-СФ-29.05.2020г. са нищожни като противоречащи на ЗКНИП и ЗЗП, както и като нарушаващи добрите нрави, както и искове с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 714 лева по Договор за заем с клиентски № 768- СФ- 28.05.2020г. и 7493,50 лева по Договор за заем с клиентски № 770-СФ-29.05.2020г. като недължимо платени суми по нищожни договорни клаузи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 29.03.2023г., до окончателното изплащане на сумите.

В конкретния случай с определението от 07.09.2023г., в което е обективиран проект за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 30.11.2023г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са сключени Договор за заем с клиентски № 768-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № 770-СФ29.05.2020г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Установява се от приложения договор за заем № 770-СФ-29.05.2020г., сключен между „Ново Финанс“ ООД и М. М. А., че заемодателят е предоставил в заем на заемополучателя сума в размер на 23 000 лева като заемополучателят се задължил да я 4 върне при условията, описани в договора. В чл. 1.2 е посочено, че заемът се предоставя само при условие, че заемополучателят заплати на заемателя гаранционна вноска в размер на 20 % от стойността на предоставената заемна сума в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на договора. В чл.2.2 е посочено, че заемната сума се предоставя от заемодателя на заемополучателя при следните параметри на сделката: вид на предоставения заем- ипотечен/потребителски; размер на заемната сума- 23 000 лева; срок на договора- 60 месеца; дата на първа погасителна вноска- 29.06.2020г.; място на плащане- Варна; крайна дата за връщане на цялата сума- 29.05.2025г.; фиксиран годишен процент по заема- 20 %. Уговорено е, че договорената лихва се дължи и начислява считано от датата на сключване на договора, при забава усвояването на заемната сума по вина на заемополучателя, лихвата се дължи върху пълния размер на заемната сума, считано от датата на подписване на настоящия договор независимо от периода на забава. Съгласно чл. 2.2, б. „И“ през целия срок на заема, заемополучателят погасява само дължимата лихва по буква „Ж“, главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора. Съгласно чл. 2. 6 от договора при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план, заемополучателят ще начислява наказателен лихвен процент /“Наказателна лихва“/ в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. В чл. 2.7 е посочено, че при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на сроковете за плащане, определени в чл. 2.2, б. „з“ от договора, както и при неизпълнение задължения на заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6 има право да прекрати договора като иска предсрочно прекратяване на остатъка от заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60 % изчислена върху пълния размер на заемната сума. Съгласно чл. 2.13.1 страните се съгласяват, че до изчерпване размера на гаранционна вноска от която заемодателят има право да прихваща месечните вноски, заемодателят няма право да начислява наказателна лихва за забава съгласно чл. 2. 6. В чл. 4.2, б. „б“ е посочено, че заемодателят има право да увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато заемът и/или уговорените лихви, не се погасяват в сроковете, определени в договора. Съгласно чл. 4.2. б. „в“ заемодателят има право да увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато дължимата лихва не се погасява в договорения размер, а се извършват частични плащания на лихва. Посочено е, че увеличението с 5 % на лихвения процент по б. „б“ и б. „в“ се извършва едностранно от заемодателя само в случай че забавата продължава повече от 10 дни след сроковете, уговорени между страните, с писмено уведомяване на заемополучателя.

Разпечатката съдържа 35 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83340aec-c174-4b86-a0b5-b5292a362eac