Протокол № 198 от 09.02.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 198 гр. Варна, 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20213100101075 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:35 часа се явиха:

Ищецът М. ХР. АНГ., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, представлява се от АДВ. НИНА ЙОТОВА, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът П. Т. Т., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от АДВ. И.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Свидетелката Н. ЯН. Д., редовно призована, се явява.

АДВ. ЙОТОВА: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. А.А: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно мотивите на определение № 2833/10.08.2021 г. и определение № 3185/12.09.2021 г.

ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен.

АДВ. ЙОТОВА: Поддържам иска. Нямам възражение по доклада.

АДВ. А.А: Поддържаме отговора на исковата молба. Нямам възражение по доклада.

АДВ. ЙОТОВА: Моля да приемете представените с исковата молба документи.

Оспорваме приложените касови бележки от ответната страна, считаме, че са неотносими към предмета на спора.

Водим свидетели, но едната ни свидетелка В.С.С. е карантинирана и не може да се яви и поради влошеното и здравословно състояние. Моля да бъде заличена.

1

АДВ. А.А: Не възразявам да се приемат доказателствата, приложени с исковата молба, както и да се заличи свидетелката В.С.. Водим нашите свидетели, като молим свидетелката Т.В. Т.а да бъде заменена със С.Д.И..

АДВ. ЙОТОВА: Възразявам да бъде заменена свидетелката.

АДВ. А.А: Свидетелката С.И. ще бъде разпитана за същите обстоятелства, за които беше допусната Т. Т.а.

АДВ. ЙОТОВА: Оттеглям възражението и не се противопоставям да разпитаме свидетелката С.И..

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба заверени копия от документи, както следва: удостоверение за наследници № 24815/11.01.2016 г.; нот. акт № 4, том І, рег. № 111, дело № 4 от 16.01.2014 г.; решение № 1553/02.12.2009 г.; схема № 15-128090/09.02.2021 г.; удостоверение за данъчна оценка № 5305002489/02.02.2021 г.;

С молба вх. № 19762/05.10.2021 г. – експертно решение № 1358 от 059/07.04.2005 г.; епикриза ИЗ № 53110/23.12.2015 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва: касови бонове – 56 листа; копие от рецептурна книжка – 3 листа; касови бонове, разписки и фактури – 50 листа; заповед № СЗ-Д-Вн-07-1-6/1031/16.06.2015 г.; епикриза ИЗ № 9100/12.03.2014 г.; медицинско направление от 05.03.2014 г.; касови бележки – 1 лист; експертно решение № 3104 от 142/20.11.2007 г.; съдебно-психиатрично освидетелстване от 13.01.2014 г.; амбулаторен лист № 004485/02.11.2015 г.; съобщение за смърт № 1412/29.12.2015 г.; заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия изх. № А-1352/29.12.2015 г.; касова бележка № 1053/31.12.2015 г.; договор от „Юнит интериор“/“Гранит ЕООД“;

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:

От ответната страна – констативен протокол от 08.11.2021 г.; придружително писмо изх. № 22446/12.10.2021 г.; призовки 2 бр., протокол № 1707/08.10.2021 г.; уведомление по чл. 47 ГПК.

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит като свидетели: С.Д.И., А. Д. А.а, Т.П. Т., Н.Я. Т. и Й.Д.

А.а и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.

2

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

С.Д.И., ЕГН ********** на 51 години, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, втора братовчедка на ищеца, без дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. И.: Желая да свидетелствам.

К. ми беше леля. Поддържах връзка с нея дотолкова, че когато беше самичка през 2013 г. моята майка и аз, когато имаше нужда се отзовавахме и помагахме. Това беше преди да се обърне към семейството на П. за помощ. Към семейството на П. се обърна, когато вече беше претърпяла тежки инциденти и ние не можехме вече да й помагаме толкова, защото също имахме болен човек, баща ми беше на легло. Ние я съветвахме непрекъснато да се обърне към близки, към сина си, към племенниците си, но тя не намираше отговор от никого, нито от внуци, нито от племенници, нито от сина си. След това научихме, че тя се е обърнала към семейството на П. за помощ, тъй като и ние вече започнахме да й отказваме покрай заболяването на баща ми. Когато ние й отказахме тя се обърна за помощ към семейството на П., но не мога да кажа точно годината или 2013 г. или 2014 г. Леля К. живееше в кв. „Левски“. П. е съвсем отделно семейство и не са живеели заедно. Те поеха изцяло грижите и инициативата за всички нужди от нейна страна – за болница, за лекарства, за хигиенни нужди и др. Виждала съм, че когато се наложи, тя имаше много заболявания и трябваше да се направи спешна операция те я водеха на лекар и й направиха операцията.

Тогава тя беше неподвижна и трябваше някой от нас да отиде с тях да помогне, а и леля К. се обаждаше да се чуваме и тогава споделяше, че те се грижат за нея. Знам от нея, че те са я водили до болницата и са се грижили за нея. След операцията състоянието й се подобри, но въпреки това трябваше да се къпе, изрежат нокти и трябваше да се полагат грижи. Тогава леля Т. и моята майка са отивали да й помогнат за хигиенните нужди. Майка ми се казва С..

Леля К. почина на 28.12.2015 г. От 2013 г. докато почине се чувахме с нея на две седмици веднъж, а понякога и по често. Обикновено разговаряше с майка ми. Не е споделяла нещо да й липсва, не се е оплаквала от П. или от майка му Т.. Споделяше, че сега вече не е сама и когато има нужда й помагат. Сигурно й поемат тези разходи, щом така е казала. Когато беше паднала и беше се наранила лошо й направиха операция на ръката, трябваха средства. Това се случи, когато вече й бяхме казали, че не можем да й обърнем нужното внимание и я посъветвахме да се обърне към близките си или към някой, който ще може да се грижи за нея.

М. съм виждала само в детските си години и никога по-късно. Никога не сме разговаряли по телефона с него.

По мое мнение не е поддържала връзка със сина си, защото ние я съветвахме да се обърне към тях за помощ, но от нея знаем, че е нямало реакция от тяхна страна. Аз лично не бях на погребението на леля К., но моята майка беше. Знам от майка ми, че изцяло П. и неговото семейство са поели всички организационни дейности и разходи, даже се е 3 наложило да се обаждат на М. и да го молят да отиде да подпише документите, за да може да освободят тялото.

В жилището на леля К. съм ходила около 2013 г. Преди това се чувахме по телефона.

Не знам от кога леля К. живее в това жилище. Аз винаги съм знаела, че тя живее там. Мисля, че живееше на 13 етаж. Познавах П. преди да започне да се грижи за леля К., защото сме в един квартал и сме се виждали. Не сме предложили ние на леля К. П. да се грижи за нея. Аз даже не знаех, че той е поел грижите за нея.

Не мога да кажа точно годината, в която леля К. си счупи ръката. Мисля, че когато претърпя тази травма още не се бяха срещнали с П., но по-късно, когато претърпя операция на хернията, тогава беше изцяло под грижите на П.. Аз не съм присъствала, когато са я водили на лекар. Знам за грижите, които П. е полагал за леля К. от майка ми, когато двете са разговаряли и тя е споделяла. Майка ми казваше, че е хубаво, че има кой да я погледне и да се грижи за нея. От леля К. каквото съм чувала, че М. има момиченце едно или две.

Не мога да кажа точно кога е била последната операция на леля К.. След операцията от херния малко се подобри, но беше в депресивно състояние и не се хранеше, но те полагаха усилия да се възстанови апетита да се подобри. Това го знам и от майка ми и когато сме ходили да я видим. Ходили сме от време на време да я видим, все пак в един квартал живеехме. Ходили сме и февруари месец, защото тогава имаше рожден ден и носихме сладкиши да се почерпим. През февруари 2015 г., когато отидохме се радваше.

Можеше да седне на масата, но не можеше да излиза да пазарува. Къщата беше поддържана, изглеждаше добре, чиста. Когато сме ходили при леля К. П. и леля Т. бяха там. И на рождения й ден като ходихме бяха там.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема самоличността му, както следва:

А. Д. А.а, ЕГН ********** на 76 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. А.А: Познавах леля К. много добре. Аз работя като пощальон 17-18 години и обслужвах този район, а също така и живея в кв. „Левски“. Тя почина на 28.12.2015 г.

Последните години често идваше при мен, тъй като аз работех и на павилион, който беше близо до блока, в който живееше К.. Вземаше си вестници, говорихме си, споделяше ми много неща. В дадени моменти се чувстваше неадекватна, беше болна, не беше обгрижвана от никого. Все ми споделяше, че е много лошо да си сам, че самотата много я е сковала.

Знам, че имаше син, който в интерес на истината аз никога не съм виждала, а и леля К. споделяше, че не поддържат връзка. Не знам причината, поради която не поддържаха връзка. Тя казваше, че го е търсила, но той не й отговаря. Имаше внуци, но не мога да кажа какви. Не мога да кажа дали е поддържала връзка с внуците.

П. е момче от района и го познавам. Леля К. търсеше някой да й помага в дадени 4 моменти и когато имаше нужда от шофьор хващаше Т., който е баща на П. и караше такси.

Аз също съм го ползвала и й казах, че той ми помага, когато имам нужда да ни заведе на лекар, защото имах възрастна 96 годишна майка. Пращала съм Т., когато нямах връзка с майка ми да отиде с таксито да провери какво става и той никога не ми е отказвал.

Съпругата на Т. също я познавам, казва се Т.. Тя работеше в пощата.

Разпечатката съдържа 60 от 164 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8333fc5d-1816-423a-8f63-ad9ee017c255